Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Краят на Оройт

Но не минало много време и Оройт бил застигнат от възмездие за убийството на Поликрат. Подир смъртта на Камбис и възцаряването на магите Оройт си стоял в Сарди, без изобщо да подкрепи персите, при все че мидийците им били отнели властта. Тъкмо обратното — в смута на тези времена той убил Митробат, наместника на царя в Даскилион, задето го упрекнал в безсилие спрямо Поликрат; убил също сина на Митробат, Кранасп — и двамата на почит сред персите. Още много други безобразия извършил Оройт, сред които било и следното: веднъж при него дошъл куриер от Дарий и донесъл известие, което не му се харесало. Затова, когато куриерът поел по обратния път, Оройт подставил хора да го убият от засада и от куриера и неговия кон не останала ни следа.

Ала Дарий, щом се възцарил, тутакси зажадувал да отмъсти за всички престъпления на Оройт и най-много за убийството на Митробат и на сина му. Но да прати направо войска срещу него не се решавал, било защото нещата в царството не били улегнали още — той отскоро бил стъпил на трона, или понеже разбирал, че Оройт, който владеел областите Фригия, Лидия и Йония, разполагал с големи сили — само телохранителите му били хиляда. Та при това положение Дарий прибягнал до хитрост, свикал най-знатните перси и се обърнал към тях с думите: „Кой от вас, перси, би се наел да извърши за мен нещо с ловкост, а не с метеж или с употреба на сила? Защото гдето е нужна ловкост, там няма място за сила. Кой тогава се наема да ми доведе Оройт жив или мъртъв? Човекът, който досега не е бил с нищо полезен за персите, пакостил им е само, и то много. Най-напред унищожи двама наши — Митробат и сина му, сетне, показвайки нетърпимо своеволие, той взе да убива пратениците, провождани лично от мен да го отзоват. Затова трябва да обезвредим сега този човек, преди да е напакостил още повече на персите.“

Това казал Дарий и веднага тридесет мъже станали, всеки готов да се наеме с работата. Възникнал спор, но Дарий ги възпрял и накарал да хвърлят жребий. Жребият се паднал на Багей, сина на Артонт. Тогава Багей наредил да напишат много писма с различно съдържание, подпечатал ги сетне с пръстена на Дарий, взел писмата и потеглил за Сарди. Когато пристигнал и го въвели при Оройт, той заизваждал писмата едно по едно и ги подавал на царския секретар да ги прочете (всички наместници имат царски секретари при себе си). Багей давал писмата, понеже искал да изпита верността на телохранителите — щели ли да изменят на Оройт. Когато вижда, че те имали нужната почтителност към писмата и още по-голяма — към тяхното съдържание, Багей подава ново писмо, в което се казвало: „Перси, цар Дарий ви забранява да охранявате Оройт.“ При тези думи войниците оставили копията си, а Багей, виждайки, че се подчиняват на писмения указ, окуражен от това, дава на секретаря и последното писмо, в което пишело: „Цар Дарий нарежда на персите в Сарди да убият Оройт.“ Щом чули това, телохранителите изтеглили мечовете си и го убили на място. Така персиецът Оройт бил застигнат от възмездие за убийството на Поликрат от Самос.