Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Спасението на едно подхвърлено дете

Диокес и мидийските царе след него успяват да наложат властта си над цяла тогавашна Азия, подир което в 585 г. пр.н.е. на престола се възкачва последният мидийски цар — Астиаг.

 

Астиаг имал дъщеря — Мандане й било името. Присънило му се веднъж как от нейната утроба шурнала толкова много вода, че не само да залее столицата, а да наводни цяла Азия. Доверил той съня си на сънегадателите-маги[1] и много се изплашил, когато чул най-подробно истината от тях. Затова и по-късно, щом дошло времето за женене на Мандане, царят, уплашен от видяното насън, не я дал за жена на някой достоен за нея мидиец, а я дал на един персиец по име Камбис, за когото узнал, че е с нелошо потекло и по характер е мирен и който отстъпвал доста по положение даже на индийците от средна ръка.

Не минала година, откакто Мандане станала жена на Камбис, и Астиаг сънувал нов сън — присънило му се, че от слабините на дъщеря му избуява лозница и тая лозница запълзява над цяла Азия. След като доверил на гадателите и този сън, царят изпратил да доведат от Персия Мандане, която чакала дете, и щом пристигнала, незабавно я затворил под стража. Той искал да погуби новороденото, защото сънегадателите-маги, тълкувайки съня, видели в него знак, че мъжката рожба на дъщеря му ще се възцари на негово място в Мидия. Астиаг тъкмо от това искал да се предварди. Затова, щом се родил Кир, той повикал Харпаг — най-близкия и доверен нему мидиец, комуто поверявал всички свои дела, и му рекъл: „Харпаге, да не си допуснал нехайство в работата, която ти възложа! И да не ме измамиш заради някой друг и вкараш сам себе си после в голяма беля! Вземи детето, което Мандане роди, отнеси го в дома си и го убий. Сетне го погреби както намериш за добре.“ „Царю — отвръща Харпаг, — нима досега си забелязал неблагодарност в човека пред теб? Бъди спокоен — той и занапред ще внимава да не се провини никак пред тебе. Щом волята ти е такава, за мен остава да я изпълня най-старателно,“

След като Харпаг изрекъл тези думи, му подали повито в пелени обреченото на смърт детенце и той поел разплакан пътя към своя дом. Като се прибрал в къщи, разправил на жена си онова, което наредил царят, а тя го попитала: „Ами сега? Какво мислиш да правиш?“ „Това, което Астиаг заповяда“ — отвърнал Харпаг. — „Ако ще той и още повече да се побърка и обезумее, отколкото се е побъркал сега, пак няма да стана тоя, който ще тръгне по волята му и ще му послужи в такова убийство. Много неща ме възпират да убия детето — първо, ние сме от една кръв с него, пък и Астиаг вече е остарял, а мъжко потомство няма. Ами ако след смъртта на царя властта премине в дъщеря му, чийто син той иска чрез мене да премахне, тогава какво друго ме чака, ако не най-голяма угроза? За моя сигурност това дете трябва да умре, само че негов убиец трябва да стане не някой от моите хора, а някой друг Астиагов човек.“

Като казал това, изпратил веднага да повикат Митрадат — един от воловарите на Астиаг, за когото знаел, и пасе добитъка си на най-подходящите за целта планински пасища, гъмжащи от диви зверове. Митрадат имал жена, също робиня на царя. Мидийското й име било Спака, което на елински е Кюно, понеже на езика на индийците думата „спака“ означава „кучка“. Подножията на планините, където говедарят изкарвал добитъка си на паша, се падат на север от Екбатана, недалеч от Евксинския понт[2]. В тази си част, която граничи със еаспирите, Мидия е високопланинска страна, покрита с гъсти гори, докато цялата останала Мидия е равнинна. И тъй, щом воловарят дошъл, отзовавайки се на бързото повикване, Харпаг му рекъл: „Астиаг заповядва да вземеш това дете и да го оставиш на най-пустото място в планината, та да може то час по-скоро да умре. Заповядва също и това да ти кажа, че ако не умъртвиш детето, а го оставиш по някакъв начин да оцелее, то той ще те подхвърли на ужасна гибел. Аз съм определен да проверя оставено ли е детето да умре.“

След като изслушал това, воловарят взел детето, поел по обратния път и се върнал в кошарата. Прочие и жена му, очакваща всеки ден да роди, като по чудо родила точно когато нейният мъж бил в града. А те и двамата се безпокоели един за друг, воловарят — за нейното раждане, а жена му, задето Харпаг го повикал неизвестно защо. Затова и когато забелязала изведнъж, че мъжът й се връща, нетърпеливо го попитала защо е трябвало толкова срочно да се яви при Харпаг. „Ех, да не бях никога виждал, жена — казал той, — и да не се бяха случвали с нашите господари нещата, които видях и чух, като отидох в града! Всичко живо плачеше в дома на Харпаг. Щом се озовах вътре, гледам детенце някакво, повито в златовезани пелени, лежи на пода, пищи и рита с крачета. Като ме видя Харпаг, нареди ми веднага да взема детето, да тръгна по най-бързия път, да го отнеса в планините и да го оставя там, гдето дивите зверове са най-многобройни. Така заповядал Астиаг, рече той и люто ми се закани, не го ли сторя. Аз взех и понесох детето, като си мислех, че е на някой от домашните му роби. Та как можех да зная чие е наистина детето. Затова се и чудех, като гледах пелените му, украсени със злато. Пък и при тоя плач в дома на Харпаг, как да не се зачуди човек? Но ето че по пътя ненадейно научих цялата истина от слугата, който дойде да ме изпрати от града и да ми повери бебето — то, значи, било рожба на Мандане, дъщерята на Астиаг, и на Камбис, а Астиаг бил заповядал да го убият. Ей го тук, виж го.“

След тези думи воловарят отвил детето и го показал на жена си. А тя, като го видяла такова едно едро и хубаво, заплакала, после прегърнала коленете на своя мъж и се примолила да не оставя за нищо на света детето да умре. Но той отказвал — не можел друго да стори. Щели да се появят хора, изпратени от Харпаг, които да видят и да докладват, и той щял да загине от най-жестока смърт, ако не направел това. Като не успяла да увещае мъжа си и от първия път, замолила го повторно: „Щом не мога да те убедя да пощадиш детето и е потребно да се види наистина, че то е умряло, направи тогава така — понеже нашето дете се роди мъртво, вземи него и го подхвърли в планината, а детето на Астиаговата дъщеря дай да отгледаме като наше. Така и теб няма да те уловят в измама към господарите, и ние ще бъдем доволни, защото мъртвороденото ни дете ще получи царско погребение, а на това, живото, няма да се погуби животът.“

Силно се понравили нейните думи на воловаря и той се заел незабавно да последва съвета й, като дал на жена си детето, което трябвало да умъртви, а своето, мъртвото, взел, повил го в богато украсените пелени на живото, сложил го в кошчето му, отнесъл го на най-пустото място в планината и го оставил там. Когато дошъл третият ден от подхвърлянето на детето, воловарят поставил един свой помощник да пази мъртвото, слязъл в града, отишъл в дома на Харпаг и казал, че е готов да покаже трупа на детето. Харпаг изпратил най-доверените си телохранители на мястото, уверил се чрез тях, че детето е мъртво, наредил да го погребат и то било погребано — детето на воловаря. А другото, което след време станало известно с името Кир, поела и отгледала жената на воловаря, наричайки го с друго име.

Бележки

[1] Магите били членове на жреческото съсловие в Месопотамия; в български е навлязло библейското им наименование „влъхви“.

[2] Евксински понт — „Гостоприемно море“ — гръцкото име на Черно море.