Херодот
Исторически новели (37)

Защо в Спарта е имало по двама царе

Противно на всички поети, спартанците твърдят, че не синовете на цар Аристодем, а самият Аристодем, правнукът на Хилос, ги довел в земите, които владеят сега. Не минало много време и жената на Аристодем, на име Аргея, родила. За нея казват, че била дъщеря на Автесион — правнука на Полиник^[1]. Та тя родила близнаци. Аристодем живял само колкото да види новородените и умрял от някаква болест. Тогавашните спартанци решили да направят по-големия близнак цар според обичая, но не могли да определят кого да изберат от двамата, понеже си приличали като един. Затова, като не могли да разберат кой е по-големият, попитали родилката, а тя им отвърнала, че също не ги разпознава, макар че знаела, и то прекрасно — а отговорила така, понеже й се искало, ако можело някак, и двамата да станат царе. И тъй, спартанците не знаели какво да сторят. И като не знаели какво да сторят, изпратили хора в Делфи да попитат как да се справят с положението. Пития ги посъветвала да приемат и двамата за царе, но по-големият да има повече почести. Това бил отговорът на Пития, а спартанците както и преди не знаели как да открият по-големия, докато не ги подучил един месенец на име Панитес. Този Панитес научил спартанците да следят кое дете майката къпе и храни по-напред — окажело ли се, че тя всеки път започва с едното, то те ще са узнали онова, което търсят и искат да открият. Но ако тя не винаги взема по-напред едното дете, а ту едното, ту другото, трябва да са наясно, че и тя самата не знае повече от тях — тогава трябва да прибегнат до нещо друго. Така, подучени от месенеца, спартанците заследили майката на Аристодемовите синове, без да й дават да разбере защо я следят. И видели, че и за ядене, и за къпане тя се грижи по-напред винаги за едното дете. И като взели за първороден сина, за когото майката се грижела по-напред, спартанците го отгледали в двореца. Нарекли го Евристен, а другия близнак нарекли Прокъл. Разправят, че щом възмъжали, макар да били братя, между тях се появила неприязън, която продължила през целия им живот, а също и между техните потомци.