Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Защо в Спарта е имало по двама царе

Противно на всички поети, спартанците твърдят, че не синовете на цар Аристодем, а самият Аристодем, правнукът на Хилос, ги довел в земите, които владеят сега. Не минало много време и жената на Аристодем, на име Аргея, родила. За нея казват, че била дъщеря на Автесион — правнука на Полиник[1]. Та тя родила близнаци. Аристодем живял само колкото да види новородените и умрял от някаква болест. Тогавашните спартанци решили да направят по-големия близнак цар според обичая, но не могли да определят кого да изберат от двамата, понеже си приличали като един. Затова, като не могли да разберат кой е по-големият, попитали родилката, а тя им отвърнала, че също не ги разпознава, макар че знаела, и то прекрасно — а отговорила така, понеже й се искало, ако можело някак, и двамата да станат царе. И тъй, спартанците не знаели какво да сторят. И като не знаели какво да сторят, изпратили хора в Делфи да попитат как да се справят с положението. Пития ги посъветвала да приемат и двамата за царе, но по-големият да има повече почести. Това бил отговорът на Пития, а спартанците както и преди не знаели как да открият по-големия, докато не ги подучил един месенец на име Панитес. Този Панитес научил спартанците да следят кое дете майката къпе и храни по-напред — окажело ли се, че тя всеки път започва с едното, то те ще са узнали онова, което търсят и искат да открият. Но ако тя не винаги взема по-напред едното дете, а ту едното, ту другото, трябва да са наясно, че и тя самата не знае повече от тях — тогава трябва да прибегнат до нещо друго. Така, подучени от месенеца, спартанците заследили майката на Аристодемовите синове, без да й дават да разбере защо я следят. И видели, че и за ядене, и за къпане тя се грижи по-напред винаги за едното дете. И като взели за първороден сина, за когото майката се грижела по-напред, спартанците го отгледали в двореца. Нарекли го Евристен, а другия близнак нарекли Прокъл. Разправят, че щом възмъжали, макар да били братя, между тях се появила неприязън, която продължила през целия им живот, а също и между техните потомци.

Бележки

[1] Полиник — син на Едип и Йокаста, един от „седемте срещу Тива“.