Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ἱστορίαι, 440 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Историография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 12 гласа)

Информация

Корекция
BHorse (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Херодот. Исторически новели

Старогръцка. Първо издание

 

Редакционна колегия: Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов

Отговорен редактор: Иван Генов

Рецензент на съставителство: Богдан Богданов

Редактор: Петър Димитров

Художник: Иван Тодоров

Художник-редактор: Николай Пекарев

Техн. редактор: Методи Андреев

Коректор: Ница Михайлова

Дадена за набор юни 1982 г. Излязла от печат октомври 1982 г.

Формат: 84. Печатни коли 9,50. Издателски коли 7,98

Цена 0,90 лв.

ДИ „Народна култура“, София, 1982

ДП „Димитър Благоев“, София

 

Herodoti Historiae

Oxford University Press, Walton Street

First Edition 1908

Thirteenth Impression 1976

Ex lingua graeca in bulgaricam vertit

Dorothei Getov

Editionem curavit Petar Dimitrov

Editio NARODNA CULTURA Serdicae MCMLXXXII

История

  1. — Добавяне

Чудно избавление

Гръцките градове по малоазийското крайбрежие падат един след друг под властта на Лидия. Идва ред и на Милет, който едва на дванадесетата година успява да се отърве от обсада с помощта на коринтския тиран Периандър.

На времето си Арион от Метимна никому не отстъпвал в пеенето и свиренето на китара и, доколкото ни е известно, бил първият човек, който съчинил, дал име и изпълнил дитирамб[1] в Коринт. Разказват, че този Арион прекарал по-голямата част от живота си в двора на тирана Периандър[2], когато го обзело желание да отплува за Италия и Сицилия. След като напечелил там много пари, пожелал да се върне в Коринт. И понеже не разчитал на никого другиго, освен на коринтяните, наел кораб с коринтски екипаж и потеглил от Тарент. Ала моряците се наговорили, щом стигнат в открито море, да го хвърлят от кораба и да му вземат парите. Арион разбрал и като им дал парите, взел да ги моли да не отнемат живота му. Така и не могъл обаче да ги склони и моряците го заставили да избира: ако искал гробът му да е на сушата, да умре от собствената си ръка, иначе тозчас да скочи в морето. Доведен до безизходица, Арион им се примолил, щом такава е волята им, да го пуснат да застане в тържествено облекло на мостика и да попее, като обещал след пеенето да сложи край на живота си. Доволни от случая да чуят най-добрия певец на света, моряците се дръпнали от кърмата към средата на кораба. Тогава, като облякъл празнични дрехи, Арион взел китарата и застанал на мостика, сетне запял с висок глас химн към Аполон и след края на песента се хвърлил с дрехите в морето[3]. Моряците отплували към Коринт. А за Арион разказват как един делфин го поел на гърба си и го пренесъл до Тайнар. Със слизането си на брега Арион се запътил към Коринт, пристигнал там и описал своето премеждие. Периандър, обаче, от подозрителност го турил под стража и никъде не го пускал, като зорко следял за идването на моряците. Когато най-сетне пристигнали, Периандър ги повикал, разпитал ги знаят ли нещо за Арион и докато те разправяли, че бил жив и здрав в Италия и че го били оставили в Тарент, където работите му вървели добре, Арион се показал пред тях — същият онзи Арион, който скочил от кораба! Хванати в лъжа, смаяните моряци не могли вече да отрекат вината си. А в Тайнар и до ден днешен има неголяма бронзова статуя, дар от Арион, изобразяваща човек, яхнал делфин.

Бележки

[1] Арион е китаред — професионален певец, който си акомпанира на китара (лира); дитирамбът е хорова песен в чест на Дионис, от него вероятно води началото си трагедията.

[2] Тираните били еднолични узурпатори на властта в много гръцки полиси през VII–VI в. пр.н.е., а също и покровители на изкуствата.

[3] Изпълнението на химна било свещенодействие, чрез което се търсела избавителната намеса на божеството.