Херодот
Исторически новели (38)

Седмачето

Макар два пъти да се женил, спартанският цар Аристон нямал деца. И тъй като не допускал, че сам има вина за това, се оженил за трети път. Ето как се оженил: Аристон имал един приятел, спартанец, най-близкия му от сънародниците. Жената на този човек била много по-красива от всички жени в Спарта, и то след като от най-грозна станала най-красива. Преди време нейната дойка, като гледала невзрачната й външност — и още това, че за родителите външността й е нещастие — а грозната била дъщеря на богати хора — намислила да почне да носи момиченцето всеки ден в светилището на Елена. Всеки път, когато го занасяла, полагала детето пред изображението на Елена и молела богинята да махне уродливостта му. И тъй, разправят, че веднъж, на тръгване от светилището, пред дойката се появила жена и с появяването си я попитала какво носи на ръце, а дойката отвърнала, че носи дете. Жената поискала да й бъде показано, но тя отказала, понеже й било заръчано от родителите никому да не го показва. Жената как ли не настоявала да и го покаже. Накрая дойката й дала да види детето, като разбрала колко много държи жената на своето. А тя помилвала детето по главицата и казала, че то ще стане най-красивата жена в Спарта. Още на този ден момичето сменило външността си, а като му дошло времето за женене, за нея се оженил Агет, син на Алкид, същият онзи приятел на Аристон.

Но ето че любов по тази жена жегнала Аристон. И за да я има, измисля следното: обещава да подари на другаря си, комуто принадлежала жената, едно нещо, избрано от самия него, от всичко, с което Аристон разполагал, като накарал своя другар също да му подари нещо такова. Агет се съгласил на това, без никак да се побои за жена си, понеже виждал, че и Аристон си има жена. Скрепили с клетва помежду си споразумението, а след време Аристон дал онова — каквото и да е било то, което Агет си избрал от имота му. Тогава, дирейки правото си да отнесе нещо от Агет, Аристон се опитал да отведе жената на своя другар, но Агет рекъл, че е съгласен на всичко друго, но не и на това. Принуден обаче от клетвата и подлото подвеждане, накрая дава да отведат жената.

Тогава Аристон отпратил втората си жена и се оженил за трети път. След време, по-кратко от очакваното — преди десетте месеца да минат, третата жена му ражда син — Демарат. Аристон седял и се съвещавал с ефорите^[1], когато един негов слуга съобщил, че му се е родил син. А той, помнейки времето, когато довел жената, пресметнал на пръсти месеците и като се заклел, рекъл: „Не може да е мое!“ Ефорите чули, но не му обърнали никакво внимание тогава. А детето растяло и Аристон започнал да съжалява за казаното, твърдо убеден, че Демарат е негов син. А Демарат го нарекли ето защо: преди да се случи всичко това, целият спартански народ се помолил да се роди син на Аристон, на човека, ползващ се с по-добро име от всеки друг цар, царувал в Спарта, Затова и го нарекли Демарат^[2].

Аристон след време умрял и Демарат поел царската власт. Но, както изглежда, съдено било онези думи да се разчуят и свалят Демарат от царуването. А Демарат си бил навлякъл силната омраза на Клеомен от по-рано, когато върнал войската, изпратена срещу Елевзина, и особено откакто Клеомен отишъл да залови привържениците на персите в Егина.^[3]

Затова, решен на мъст, Клеомен се споразумява с Левтихид, син на Менарес, внук на Агис, който бил от рода на Демарат, като обещава да го направи цар на мястото на Демарат при условие, че Левтихид го последва срещу егинците. А Левтихид станал голям враг на Демарат поради следното обстоятелство: той бил сгоден за Перкала, дъщерята на Хилон, когато Демарат намислил да отнеме невестата на Левтихид, преварил го, сам грабнал Перкала и я направил своя жена. Затова и се породила омразата му към Демарат, а сега, склонен от настойчивостта на Клеомен, Левтихид обвинил Демарат, като се кълнял, че не било редно той да царува над спартанците, понеже не бил син на Аристон. След обвинението го дал под съд, позовавайки се на онова, което Аристон казал, когато слугата му съобщил, че му се е родил син, а той пресметнал месеците и рекъл, кълнейки се, че синът не бил негов. Левтихид се опрял тъкмо на тези думи, за да докаже, че Демарат нито бил заченат от Аристон, нито било редно той да царува в Спарта, като представил за свидетели ефорите, които заседавали тогава с Аристон и чули какво казал.

Най-сетне, тъй като пренията не преставали, спартанците решили да запитат прорицалището в Делфи дали Демарат, е син на Аристон. Те отнесли въпроса до Пития по настояване на Клеомен, който веднага спечелил на своя страна Кобон, сина на Аристофант, човек с огромно влияние в Делфи. Кобон пък подкупил Перкала, пророчицата, да изрече онова, което Клеомен искал да бъде изречено. И тъй, щом изпратените до прорицалището задали въпроса, Пития отсъдила, че Демарат не е син на Аристон. След време, обаче, когато работата излязла наяве, изгонили Кобон от Делфи, а пророчицата Периала била свалена от почетната служба. По тоя именно начин станало свалянето на Демарат от власт, а сетне той избягал от Спарта при персите заради следната обида: свален от царската власт, Демарат заел изборна длъжност. Веднъж по време на празненствата Гимноперии, когато Демарат бил в театъра, за да се подиграе и присмее с него, Левтихид, който бил вече цар на негово място, изпратил един слуга да го попита как му се вижда изборната длъжност след царската. А Демарат, засегнат от въпроса, отвърнал с думите: „Аз вече опитах и от двете, а той не е. Но този въпрос ще стане начало или на безкрайно бедствие, или на безкрайно благоденствие за спартанците.“ Като казал това, Демарат покрил глава с хитона си и си тръгнал от театъра към къщи, където се приготвил веднага да принесе един вол в жертва на Зевс, а след приношението повикал майка си.

Когато майка му се явила, Демарат турил в ръцете й от вътрешностите на жертвеното животно и я замолил с думите: „Майко, обръщам се към теб в името на Зевс, покровителя на домашното огнище и на всички останали богове, като те моля да ми кажеш истината кой в същност е баща ми. Защото Левтихид говореше в съда, че си била вече бременна от първия мъж, когато си дошла при Аристон. Други пък приказват още по-обидни приказки, като говорят, че си ходела при един наш слуга — при магаретаря, и че съм бил негов син. Затуй те умолявам в името на боговете да кажеш истината. Пък и да си правила нещо такова, не си ти единствената — много жени са го правили. В Спарта освен това упорито се говори, че у Аристон нямало детеродно семе. Инак щели да му родят и предишните жени.“

Ето това казал Демарт, а тя му отвърнала с думите: „Сине, щом с толкова молби ме увещаваш да кажа истината, ще ти я разкрия цялата. На третата нощ, откакто Аристон ме доведе в къщата си, при мене дойде един на вид досущ като Аристон и като полежа с мене, окичи ме с венчетата, които носеше, и си отиде. Подир това пристигна Аристон. Като ме видя с венчетата, попита кой ми ги е дал и аз отвърнах: «Ти, кой.» Но той недоумяваше, затова аз му се заклех и рекох, че не е хубаво да се прави, че не е бил той. Та нали малко преди това той дойде и като полежа с мене, ми даде венчетата. Тогава Аристон, като ме гледаше как се кълна, усети, че в тая работа е замесено някое божество. А венчетата се оказаха от светилището на хероса^[4] Астрабак, което се намира до входните врати. Освен това от прорицалището отговориха, че е бил същият този херос. Сине, вече знаеш всичко, което пожела да научиш. Та ти си син или на този херос и твой баща е Астрабак, или на Аристон, защото през онази нощ си заченат. А за това, за което най-много те нападат неприятелите ти, като говорят, че Аристон, когато му съобщили, че си се родил, в присъствието на мнозина лично заявил, че не си негово дете, задето десетте месеца не били минали още, знай, че поради неосведоменост по тия въпроси се е изпуснал той с онези думи — жените и деветачета, и седмачета раждат, и не при всяка минават десетте месеца. Ти се роди седмаче, сине. Аристон сам не след дълго разбра, че е изтървал онези свои думи от глупост. На други приказки за бащинството ти да не вярваш! Вече знаеш цялата истина. А от магаретари дано жените раждат деца на Левтихид и на ония, дето говорят така …“

Това разказала майката. Щом узнал онова, което искал, Демарат взел пари за из път и поел към Елида, казвайки, че уж тръгва към Делфи, за да се допита до оракула. Но спартанците се впуснали да го гонят, понеже се усъмнили, че се опитва да избяга. Демарат обаче успял някак си да ги изпревари и да премине от Елида на остров Закинт. Спартанците също преминали на другия бряг подир него, но не могли да го заловят — хванали само слугите му. Закинтците не склонили да им го предадат и Демарат тръгнал след време оттук по море към Азия при цар Дарий. Царят го приел богато, като му дал и земя, и градове. Така и при такива обстоятелства отишъл Демарат в Азия, след като много пъти и със съвети, и с дела се прославил в очите на спартанците, а най-вече с това, че им донесъл победа на олимпийските надбягвания с впряг от четири коня — нещо, което нито един цар в Спарта не е успявал да направи.