Херодот
Исторически новели (29)

Лечителят Демокед

Богатствата на Оройт били взети и пренесени в Суза. Малко по-късно, при един лов на диви зверове, станало тъй, че цар Дарий си изкълчил ходилото, когато рипнал да слезе от коня. И то било доста силно изкълчване, защото му изскочило кокалчето на глезена. А Дарий от по-рано държал в своя двор лечители от Египет, прочути с първенството си в лечителското изкуство, и тоя път също се обърнал към тях. Но те толкова грубо се заели с наместването на глезена, че болката само се усилила. Седем дни и седем нощи лежал Дарий в безсъние от непрестанната болка. Но ето че на осмия ден от страданието един човек, който посетил преди време Сарди и дочул нещо там за изкусността на кротонеца Демокед, казал за това на паря и Дарий наредил да го доведат колкото се може по-скоро. Открили го в окаян вид сред робите на Оройт и тъй както бил — облечен в дрипи, влачещ оковите си, го повели при царя.

Когато въвели Демокед в присъствието на царя, Дарий го попитал вещ ли е в лечителското изкуство, а той отвърнал, че не е вещ, от страх да не би ако се признае, да загуби и последните надежди за завръщане в Елада. Но за Дарий било ясно, че е вещ — дори и в хитруването. Затова наредил на довелите го да донесат камшици и шишове. Тук вече Демокед се издава. Казва обаче, че не бил истински вещ, а понеже поживял при един лечител, бил понаучил нещо от занаята. Ала Дарий се поверил на неговите грижи и Демокед, прилагайки подир предишното грубо едно внимателно лечение с елински лекове, успял да му върне съня и не след дълго възстановил напълно здравето му. А царят бил изгубил вече надежда, че глезенът може да оздравее. Дарий тогава му подарява два чифта златни окови, при което Демокед го попитал да удвои ли иска царят неговата злочестина, задето го е излекувал. Харесали се тези думи на Дарий и той изпраща Демокед при жените си, за да го видят и те. Евнусите го завели и казали на жените, че това е човекът, върнал живота на царя. Тогава те една по една загребали с чаши от сандъка със злато и възнаградили Демокед с тъй обилен дар, щото слугата, на име Скитон, който вървял подире му и прибирал прелелите монети от чашите, насъбрал една доста голяма купчина злато.

Тоя Демокед бил напуснал отечеството си и заживял в двора на Поликрат, тъй като постоянно имал неприятности и сръдни със своя баща в Кротон. Когато накрая търпението му се изчерпало, Демокед избягал и отишъл в Егина, където се установил на работа и още на първата година успял да изпревари тамошните лечители, при все че нямал инструменти, нито имал нужната за упражняване на занаята уредба. На втората година егинците го наемат на държавна служба за един талант, на третата година — атиняните за сто мини, а на четвъртата година — Поликрат за два таланта^[1]. По тоя път Демокед стигнал до Самос и благодарение най-вече на него кротонците спечелили славата си на добри лечители.

Та сега, подир излекуването на Дарий, Демокед получил просторна къща в Суза и станал сътрапезник на царя. Не му липсвало нищо, освен едно — възможност да се завърне в Елада. Ала той се застъпил пред Дарий и отървал египетските лечители, които лекували царя преди него. А тях ги чакало набиване на кол, загдето се оставили да ги надмине лечител-елин. Освен тях успял да отърве и един елейски гадател, забравен сред поробените спътници на Поликрат. И тъй, Демокед бил на най-висока почит у царя.

Не след дълго ето какво дошло да се случи с Атоса, дъщерята на Кир, сетне съпруга на Дарий: на едната й гърда се появил оток, който после се пукнал и взел да нараства. Додето бил неголям още, тя го криела от срам и не казвала никому. Ала когато разбрала, че е злокачествен, тя повикала Демокед и му го показала. Демокед обещал да я изцери, но само ако тя се закълне да му заплати с услугата, която щял да поиска от нея. Нямало да й поиска такова нещо, дето да я посрами.

Когато след време Демокед наистина я излекувал, ето какви думи надумала Атоса в леглото на Дарий, получена от лечителя: „Царю, ти, който си толкова могъщ, седиш бездейно, а не си завоювал нито нови народи, нито ново могъщество за персите. На човек, млад като тебе, господар на несметни богатства при това, подобава да постигне нещо голямо, та персите да знаят, че над тях царува мъж. Ти следва да предприемеш нещо по две причини — не само за да докажеш на персите, че мъж ги предвожда, но и за да се разпиляват тъй силите им, та да не могат от безделие да устроят заговор срещу тебе. Покажи на какво си способен, докато си още млад. Защото със съзряването на тялото съзрява и духът, а със застаряването на едното и другото застарява, додето се притъпи накрая към всичко.“ Това му наговорила тя, подучена от Демокед, а Дарий отвърнал: „Ти, жено, изрече тъкмо онова, което съм намислил да сторя. Защото съм решил да построя мост от нашия до другия континент и да поведа война срещу скитите. Това много скоро ще бъде направено.“ Тогава Атоса казва: „Засега почакай и недей тръгва най-напред против скитите. Те могат, когато пожелаеш, да бъдат твои. Първо поведи войските си срещу Елада. Дощяло ми се е да ми слугуват девойки от Спарта — слушала съм да говорят за тях. Искам още девойки от Аргос, от Атина и от Коринт. А в твоя двор има един човек, който по-добре от всеки друг би могъл да ти опише цяла Елада и да ти бъде водач. Това е човекът, който ти излекува крака.“ „Тогава, жено, щом искаш първо да нападнем Елада — отвърнал Дарий, — аз мисля, че ще е по-добре най-напред да проводим натам съгледвачи от персите заедно с човека, за когото говориш, та да разузнаят и изучат всичко, и сетне да ни доложат. Проуча ли веднъж нещата докрай, ще започна войната.“

Като казал това, Дарий незабавно пристъпил от думи към дело — щом се развиделило, той повикал петнайсетина перси от знатните и им поръчал да придружат Демокед и да огледат крайморието на Елада, ала тъй, че да не им се изплъзне Демокед, а да се върнат на всяка цена с него. След като дал тези разпореждания, Дарий повикал Демокед и пожелал той да им бъде водач и да покаже на персите цяла Елада, сетне да се завърне с тях в Персия. Можел да вземе, му рекъл Дарий, всички свои ценни вещи със себе си — при връщането си щял да получи многократно повече в замяна от царя. Към даровете, продължил Дарий, щял да добави и една гемия, натоварена с всякакви стоки, която да отплава заедно с него. Дарий явно, мисля аз, му дал обещанията си без задна мисъл. Демокед обаче се побоял да не би да го изпитват. Затова без особен възторг приел подаръците, като рекъл, че ще остави своите неща тук, та да ги има, когато се завърне. Но гемията, дето я обещал Дарий за дар на неговите братя, щял да приеме. Така Дарий, след като дава и на него разпореждания, отпраща Демокед и персите към морето.

И те стигнали до Финикия, до финикийския град Сидон, където незабавно съоръжили два бойни кораба, а редом с тях и един търговски, голям, натоварен с всевъзможни стоки. Когато всичко било готово, отплували към Елада и държейки курс по крайбрежните води, почнали да разглеждат и записват. След като видели по-известните места на Елада, доплували и до Тарент в Италия. Там Аристофилид, царят на тарентците, от добри чувства към Демокед снел кормилата от персийските кораби, подир което задържал и самите перси, уж че били шпиони. А в това време Демокед пристигнал в своя роден град Кротон. Едва тогава Аристофилид пуска на свобода персите и връща кормилата на корабите им.

Персите потеглят оттам по дирите на Демокед и пристигат в Кротон, където го сварват и залавят на площада. Едни от кротонците били съгласни да жертват Демокед, понеже се плашели от могъществото па персите, ала останалите го дръпнали настрана и зашибали персите с тояги, макар те да държали на своето и да говорели: „Внимавайте какво правите, кротонци! Вие подпомагате беглец, роб на царя! Или си мислите, че Дарий ще подмине това голямо оскърбление? Мислите ли, че ако ни отнемете този човек, това няма да има за вас лоши последствия? Няма ли първо срещу вашия град да тръгнем на война? Няма ли да се постараем първо вас да отведем в пленничество?“ Това рекли те, но не могли да сплашат кротонците, които им отнели не само Демокед, но заграбили и кораба им със стоките, докарани от Финикия. Останали без водач, персите не се решили да продължат по-нататък да изследват Елада, ами потеглили в обратна посока към Азия. Докато се гласели да отпътуват, Демокед им поръчал да кажат на Дарий, че си е взел за жена дъщерята на Милон. А името на бореца Милон наистина много се ценяло от царя. Затова, струва ми се, Демокед побързал с тая женитба и похарчил сума пара, та да покаже на Дарий, че е човек, ценен и в отечеството си.