Алберт Лиханов
Измама (9)

9

Дъждът заприлича на плътна бяла завеса — не можеш на две крачки да видиш нищо. Момичетата и момчетата се хвърлят от входа като в бездна и веднага изчезват. С крайчеца на окото Серьожа следи Васка и се понася след нея, страхувайки се да не изостане, да не я изгуби от погледа си. Не е лесно да се настигне дългокракото момиче. Серьожа тъкмо се кани да й извика да го почака, когато неочаквано Галя се шмугва в чужд вход. Серьожа се втурва след нея.

— Какво искаш? — пита запъхтяна Галя.

Той пристъпва от крак на крак, бави се, не знае как да започне, как изобщо да попита за това, което иска.

— Галя! — заеквайки, казва Серьожа и повтаря: — Галя! — Най-после изтърсва: — Моята майка иска да се ожени!

— Да се омъжи, а не да се ожени — поправя го Васка. И пак пита: — Иска ли?

Тя приближава лицето си към неговото и внимателно го гледа.

— Не зная какво ще правя — въздиша Серьожа.

— Той лош ли е? — пита Галя. — Пияница ли е?

— Не — объркано отговаря Серьожа. — Не е пияница. — И изведнъж озлобено добавя: — Много ми е притрябвал, аз си имам баща.

Васка се замисля, заглеждайки се в дъжда. После казва неуверено:

— Но нали не се жениш ти… А майка ти…

— Но защо й е да се омъжва? — учудва се Серьожа. Действително, той никак не може да проумее това? Нима досега лошо са живели? Нима им е било скучно заедно? Какво по-ясно от това — ще дойде трети, излишен, и никога вече на Серьожа няма да му е така добре с майка му и на нея с него, защото Никодим ще им пречи. Да не би на него да разказва за бележките си? Или за кръжока по авиомоделизъм? Или пък за това, че Серьожа иска да прилича на баща си и да стане като него летец?

— Ти си странен човек — казва Галя и строго гледа Серьожа. — Защо майка ти трябва да се омъжва? За да бъде щастлива. Нима не разбираш? Нали човек е роден за щастие, както птицата — да лети, разбра ли? Тя още не е стара. На нея още й е нужен мъж. Защита и опора.

— Разсъждаваш като бабичка — недоволно мърмори Серьожа, но сякаш нещо го успокоява. — Защита и опора — сумти той. — Ами аз?

Галя се усмихва.

— Ти, разбира се, си защита — казва тя, — но не и опора. Засега, разбира се. Като пораснеш, ще станеш и опора.

— Високоволтна? — смее се Серьожа.

Стана му някак по-леко на душата, като че наистина Галя беше някаква стара бабичка, която всичко можеше да обясни и някак да успокои. Входът, в който влязоха, е близо до дома на Серьожа. И още по-близо до дома на Васка. Но той изведнъж предлага:

— Хайде да отидем на кино!

На края на улицата е „Колизей“. През дъждовната завеса блестят светлинните на рекламата.

Васка кима и те се втурват нататък. Приятно е да тичаш с Васка, Серьожа се сдържа, за да не я изпревари, оставя я да тича малко по-напред от него, съвсем малко. Обувките им шляпат по локвите, хвърчат пръски на всички страни. Серьожа има една рубла, стига им за билети и за кафе. Дори и за две курабийки има. Той отпива от лошото, но горещо кафе и си припомня последните думи на Васка. И колкото повече мисли над смисъла им, толкова по-зле му става. Наистина майка му иска да се омъжи, а той решава вместо нея. Колко глупаво.

— Освен това — изтърсва Васка — не можеш да върнеш баща си, нали? Какво тогава?

Светлината угасва, на екрана се появяват първите кадри.

Серьожа гледа, но мисли за друго.

Наистина колко объркано е всичко… Колко тежко е всичко.

Майка му често повтаря: „В живота не е като на филм. Сама съм се убедила в това“. Когато някой друг ти казва това, като че ли не чуваш тези думи, не обръщаш внимание. Но когато засяга самия тебе.

Серьожа гледа Васка, гледа тъжната й плитчица, а тя, без да се обръща, го тупа по ръката:

— Гледай в екрана.

— Гледам — покорно отговаря Серьожа.