Алберт Лиханов
Измама (11)

11

Локвите приличат на тъмни стъклени късчета. Светлините от прозорците се отразяват във водата като кехлибар. След дъжда стана по-топло. Небето се изчисти от облаците. Над покривите се показа светлото око на луната.

Те вървят бавно, майка му вдишва въздуха, напоен с дъх на тополи, и тихо повтаря:

— Колко е хубаво!… Хубаво…

Леля Нина така и не дочака майка му. Стисна Серьожа за рамото, каза му, че е време да храни Котка, и си тръгна. Серьожа стоя в апаратната до края. Седя в коридора, докато не свърши предаването. Майка му пушеше цигари, изтръскваше пепелта по пода, въздишаше от принудителното безделие, след това предаването свърши и ето ги вече към къщи, а Серьожа все още не знае как да започне. Как да каже на майка си за Никодим.

Да каже просто. „Аз съм съгласен“, е глупаво. Не е хубаво. Трябва да каже така, че майка му да разбере. Да не я обиди.

През цялата вечер Серьожа мисли за хората. За това, от какво зависи щастието.

Струва му се, че от всичките му възрастни познати леля Нина е най-щастлива. Защо? Първо, тя е красива. Серьожа дори е влюбен малко в нея. Затова се и стеснява да говори дълго с леля Нина. Когато са сами. А когато има някой друг, тогава леля Нина не говори с него. Непременно ще я отвлекат. Всички искат с нея да поприказват. Ниночка, та Ниночка, всеки познат, който я срещне, непременно ще се спре. Ще й каже нещо или пък ще я попита. Леля Нина не е само красива. Тя е обаятелна. Така казва майка му. И това е истина. Щом всички я обичат, значи е обаятелна.

Очите на леля Нина винаги светят. А гласът й прилича на майчиния му. Гръден.

А тя като майка му обича много стиховете. Майка му я хвали, а леля Нина пък хвали нея.

Майка му понякога я прекъсва и казва:

— Кукувицата хвали петела за това, че той хвали кукувицата!

Двете се смеят. Наистина, какво да се прави? Те са приятелки, а не просто приятелки, а и колежки. И двете имат една професия — говорителки. Само че едната е радиоговорителка, а другата е телевизионна говорителка.

Все пак има разлика между тях.

Майка му обича да говори на леля Нина за тази разлика:

— Първо, възрастта. И второ, фасадата. — Фасада майка му нарича лицето. — Характерът — три. А както е известно, на три кита светът се държи.

Характерите им са наистина различни. Майка му много пуши и това не е просто навик. Понякога тя така пуши, че ако я пипнеш, ще се опариш като от нажежен камък. Ако му плиснеш вода, ще се пръсне.

Какво повече да се каже… Щастлива-нещастна. Това не зависи само от късмета, от някаква печалба. Това не е лотария.

Щастливият човек е щастлив за това, че той си е именно такъв, а не друг. Ако беше друг, щеше да бъде нещастен. Ако леля Нина беше като майка му, сигурно и тя щеше да бъде нещастна.

Но леля Нина е красива, весела, енергична, добра.

Серьожа се замисля. А майка му, нима тя не е добра? Добра е и още как!

Серьожа си спомня сутрешния разговор. Появяването на Никодим. И вчерашния.

Ето колко е добра майка му. Реши, че на Серьожа няма да му е добре с Никодим, и се отказа от решението си. Заради Серьожка.

Излиза, че човек може да стане нещастен и от добрина.

На Серьожа му дожалява. Той я хваща подръка, гледа я право в очите.

— Какво, Сергуня — казва майка му, — ето че се домъкнахме и до вкъщи.

— Домъкнахме се, мамо — отговаря Серьожа. Сърцето му се е свило от жалост. Иска му се да каже нещо хубаво, да подбере някаква необикновена дума — светла и чиста, за да стане хубаво на душата на майка му, за да може тя не някога, а ето сега, веднага, да се почувства щастлива, но не може нищо да измисли.

— Мамо — казва той грубо като нея и иска да се поправи, да каже по-ласкаво. Но нищо не излиза. — Мамо — повтаря Серьожа и гласът му трепва. — Разбираш ли, само, моля ти се, не се обиждай, искам да ти кажа нещо за Никодим — той млъква, после се поправя, — за Никодим Михайлович. — И отново млъква. — Аз не съм против — казва най-после той, — нека се ожени за теб.

Майка му се спира и гледа Серьожа с изпитателни очи.

— Нека той се ожени за теб — започва бързо-бързо да говори Серьожа. — Нека. Нищо че е тясно, ти не се безпокой, моят креват може да се премести към гардероба и тогава ще се освободи място за още един. — И неочаквано завършва: — Нали татко го няма…

Той говори задъхано, а майка му го гледа по-спокойно, без страх в очите. След това обгръща главата на Серьожа и го притегля към себе си. Лицето му се докосва до студения влажен шлифер.

— Не мисли за това, Сергунка — казва майка му. — Аз вече реших.

Той отстъпва от нея.

— Заради мен, нали? — казва той високо.

Майка му мълчи и клати глава.

— Пък и той вече няма да дойде — казва тя.

— Ще дойде! — уверено се смее Серьожа. — И още как ще дойде! Бегом ще дойде! Та нали при теб ще дойде, при теб!

— Глупавичкият ми — усмихва се майка му, — всичко не е толкова лесно. Той няма да дойде. Пък и аз няма да отида при него.

— Тогава аз ще отида! — без да се замисля, отговаря Серьожа, а майка му свива рамене. Той мълчи и също свива рамене. Ама че го изтърси! Той? Да отиде при Никодим? И какво ще му каже?