Алберт Лиханов
Измама (41)

13

Той отваря очи.

Пред него стои летец със синя мушама и фуражка. Героят Доронин! Едноименникът на артистката!

— Защо ме излъга? — пита той строго. — Каза четвърта квартира.

Серьожа навежда глава.

— Защо съм ви? — пита той.

— Добре — казва летецът, като си пипа големия нос, — стига си хленчил! — В неговия глас едва се долавя ирония. — Погледни напред. — Той потупва Серьожа по рамото и те вървят към колата, която той е оставил встрани.

Изведнъж сърцето на Серьожа започва да бие бясно. Той се втурва и започва да тича към жигулито.

Също като в училище. Отговаряш на урок, който отлично си научил, и сърцето ти бие от увереност, от предчувствие. Ето сега ще свършиш и ще ти пишат петица. Уверен си в това. От тази увереност ти става леко и слънчево на душата.

Серьожа тича към колата, отваря вратата и пита:

— А вие защо дойдохте?

Нали не може току-така да го търси Доронин.

Летецът се усмихва. От бръчките, които се спускат към слепите очи, едрото му лице става добро. Той търка носа си, разтяга дебелите си устни и включва двигателя.

Сърцето му бие, но летецът мълчи.

Ей сега ще каже нещо. Нещо хубаво. Просто прекрасно. Това, което Серьожа очаква.

Сърцето му обаче рязко се свива.

— Почакайте — казва Серьожа, променяйки цвета на лицето си, — аз трябва най-напред… Мен ме осъдиха на една година условно!

— Няма значение — отговаря летецът, като наблюдава с усмивка Серьожа. В очите му играят пламъчета.

Сега, сега… Ей сега той ще каже…

Ей сега той ще каже едно такова нещо, което ще измени целия живот на Серьожа…

Целия живот.

Този живот няма да е без облаци, както и небето невинаги е без облаци.

Но помните ли? Нали от земята към облаците се носят невидими въздушни потоци.

И те подемат към висините модели, планери и… хора.