Алберт Лиханов
Измама (4)

4

Майка му пуши, съсредоточено мисли за нещо и казва:

— Е, хайде да пием!

Тя налива вино в чашите, вдига своята и се обръща към Олег Андреевич:

— Може ли да вдигна тост?

— Може! — смее се Олег Андреевич.

— Само че тостът ми ще бъде чисто женски, не се обиждай — казва тя, — но и за вас, мъжете, се отнася, защото закъде сме ние без вас…

За минута тя замълчава. Серьожа гледа майка си учудено, с усмивка: интересно, какво ли ще каже? Нещо за себе си? Или пък за таланта? А може би за леля Нина?

— И така — казва майка му, като гледа леля Нина — ние с теб трябва да пием не за таланта, не за красотата, не за ума. А за нашето женско щастие. Разбираш ли? За тебе, Нинка, защото имаш това щастие. И за мен, защото го нямам… Но ще го имам!

Серьожа разбира, че майка му е леко пияна, и затова той се втренчва в нея, за да може да забележи погледа му и да разбере, че трябва да се сдържа… Майка му винаги го разбира без думи. Но сега тя не забелязва Серьожа.

— Нищо друго не ни трябва на нас, Нина, освен дом, мъж и деца.

В очите на майка му блестят сълзи. Серьожа не издържа, приближава се до нея и я прегръща.

Тя трепва, избърсва сълзите, хваща ръката на Серьожа и като го придръпва към себе си, поглежда го право в очите.

— Ще ти открия една тайна, Сергунка — казва тя и неочаквано моли: — Разбери ме, ако можеш.

— Нищо, мамо, нищо — успокоява я Серьожа, мислейки, че тя не може да дойде на себе си от виното.

— Дълго мълчах, страхувах се да кажа и може би още нямаше да открия тайната си, но сега и Нина, и Олег Андреевич са тук, затова не е толкова страшно… — Изведнъж тя каза и сякаш удари плесница на Серьожа: — Скоро ще се омъжа, Сергунка.

— За кого? — пита машинално той.

— За Никодим — казва майка му и се поправя. — За Никодим Михайлович. Той скоро ще пристигне.

— Завърши ли вече курсовете? — пита леля Нина.

— Завърши ги — казва майка му. — Тези дни се прибира.

Някак прибързано Олег Андреевич налива в чашите и вдига своята.

— Тогава да пием за вас, Ана Петровна — казва той.

— За теб, Анушка. — Леля Нина скача от стола, отива до майка му, прегръща я и двете започват да плачат.

Вратата скръцва, в стаята се търкулва отначало синьо камионче, след това се показва червено сандалче и най-после се появява самият Котка — синът на леля Нина.

— Татко — обръща се той към Олег Андреевич без всякакви предисловия. — Северното море е много опасно за корабите, там има снайпери.

— Какво, какво? — смее се Олег Андреевич.

— Такива едни ледени планини.

— Айсберги?

— Да, снайберги.

Всички се смеят.

Серьожа също се усмихва.

После взема чайника и отива в кухнята.

От кухнята има врата към улицата.

На вратата, която е със стегната пружина, съседката е залепила обява. Серьожа знае наизуст съдържанието й:

Молим всички граждани, когато ходите, задържайте вратата, не я хлопайте, иначе главата ми се пръска и мозъкът ми ще изхвърчи.

Той крачи по двора, без да забелязва нещо около себе си, и в такт си повтаря наум обявата с всичките й грешки: „Мо-лим всич-ки граж-да-ни… и-на-че гла-ва-та ми се пръска… мозъ-кът ми ще из-хвър-чи“.

Думите като тъпи удари чукат в слепоочията му…