Алберт Лиханов
Измама (2)

2

Главата му малко се въртеше.

Слава! Виж ти, той дори не я очакваше. Затова и не беше готов да я посрещне. Тя връхлетя като силен вятър, като ураган, като порой.

Впрочем каква ли пък слава е това? Случайност! Печалба от лотария. Тези невидими бързи потоци можеха да подхванат по същия начин който и да било модел, да го лепнат като марка на писмо към някой гъст къдрав облак със златисти краища! И готово! Даже и да се свърши горивото, и да спре моторът, страшно няма… Изобщо това си е чист късмет, а славата е нещо друго, славата идва, когато ти сам, със свои сили и умение, направиш нещо… Например ако се намираш там, вътре, в самолета, или поне ако можеш да го управляваш от земята по радиото, това е вече друго нещо. А то какво излезе. Завъртяха лотарийното колело, разгънаха билетчето — и ето, вие, гражданино, печелите часовник, купа и сума грамоти.

— Според мен, ти вече си вирна носа и започна да се превземаш — каза Галка Васина или, както я наричат обикновено — Васка.

Тя върви почти на метър от Серьожа, така че той може да я вижда цялата — черната й плитка е върху рамото й, а когато се обръща, очите й стават като два черни въглена.

— Мъжка дума! — смее се Серьожа. — Знаеш ли, на всеки модел ние залепваме етикет: „Молим, който го намери, да го върне еди-къде си“, но никой от нас не вярва, че етикетът може да потрябва.

— И пак ли залепвате? — не вярва тя.

— Така е по правилник! — каза Серьожа.

Той учудено разглежда оранжевия си самолет и все още не може да повярва на случилото се.

… Когато моделът се скрил в облак, както е винаги при такива случаи, стартирал спортен самолет. Той трябвало да го преследва и го преследвал, но при една маневра го изгубил от погледа си. Тогава Серьожа много се разстроил — та нали щял да отпадне от състезанието. Но след седмица един шофьор на камион му донесъл оранжевия самолет. Казал, че му го дали от съвета на едно село, и назовал името на това село. Двеста и деветнадесет километра!

А сега Серьожа носеше птицата си с пречупено крило и учудено я разглеждаше.

— Доронин! Това се казва човек! Вражески самолет е пикирал — казва с възхищение Серьожа.

— Но въпреки това — заяжда се Васка, — славата на твоя Доронин е много по-малка, отколкото на Доронина — артистката. — Тя се усмихва. — Ти си просто смешен! Сега времената са други!

Да, други са, вътрешно се съгласява Серьожа. Сега героят Доронин лети на кукурузник, на четирикрила етажерка. А някога е пробивал немски самолети! Но с Васка той спори:

— Да допуснем! Да допуснем, че всичко е относително! Но тогава не може така да се спори! Аз например пък ще ти кажа, че твоята Доронина не бива да се сравнява с Гагарин.

— Като остарееш — Галя измерва с поглед Серьожа, — ти сигурно ще станеш страшен сухар — и махва с ръка — и, разбира се, ще бъдеш техник!

— Ще бъда — смее се Серьожа, — за авиацията едно хуманитарно образование не стига.

Той кима на Васка и припва към къщи.