Метаданни
Данни
- Серия
- Семейни обстоятелства (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Обман, 1973 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Емилия Гергова, 1975 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Личност и общество
- Съвест и разкаяние (изкупление)
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Четиво за деца
- Четиво за тийнейджъри (юноши)
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Алберт Лиханов
Заглавие: Измама
Преводач: Емилия Гергова
Година на превод: 1975
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1975
Тип: повест
Националност: руска (не е указано)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: 25.IX.1975 година
Редактор: Люба Мутафова
Художествен редактор: Тодор Варджиев
Технически редактор: Маргарита Воденичарова
Коректор: Ани Кожухарова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20899
История
- — Добавяне
3
Серьожа влиза в стаята и веднага гръмва необикновена музика.
— Труу-ру-ру-ру-ру-ру! Ру-ру-ру-ру-ру: Труу-руу-у-у-у!
Майка му тръби със сгънато на руло списание, Олег Андреевич свири на гребен, леля Нина чука по чиния с лъжици.
Колосаната покривка и златистата тапа на дебелата бутилка заслепяват Серьожа.
— И така — казва Олег Андреевич, — обявявам тържествения банкет за открит!
Той е с милиционерска униформа, на пагоните му блестят майорски звезди.
Серьожа поставя на пода забележителния самолет, а гостите разглеждат грамотите, часовника, купата.
— За победата! — казва Олег Андреевич. — За шампиона!
Тапата удря тавана, шампанското се излива на лъкатушна струя от гърлото на бутилката.
Наливат и на Серьожа, съвсем малко, само на дъното. Серьожа с велико удоволствие отпива от сладката пенлива водичка, която прилича на компот, навива първия си в живота часовник, слага го на ръката си, сверява го с часовника на Олег Андреевич и пуска радиото — време е.
Серьожа все още не може да проумее тези чудеса.
Майка му седи до него, приказва с леля Нина, усмихва се, мачка цигара, върти я между пръстите си и в същото време говори по радиото. Разказва за колхози, как сеят там пшеница и кой е първенец; за заводи, за техните работи; или пък чете някакъв разказ с музикален съпровод.
Серьожа най-много обича да слуша разкази и стихове. Майка му ги чете някак особено. Без да бърза, плавно. Също като артистка.
Лично той, Серьожа, не прави никаква разлика между майка си и артистките. Разликата е само в това, че артистката е на сцената, а майка му чете по радиото. Но с какво говорителката е по-лоша от артистката? С нищо. През лятото например, когато майка му отива в отпуска, заместват я разни артистки. „Припечелват“, казва майка му. А четат сто пъти по-лошо. Говорят например за картофите, а така декламират, като че са дошли от самодейността. Пък и гласовете им са някакви скърцащи, груби, неприятни.
Същото нещо е и с майка му. Сега, вкъщи, когато тя разговаря с леля Нина, гласът й е хриплив, дори груб. А по радиото звучи съвсем иначе. Красиво, силно. Леля Нина казва — контрастно.
Леля Нина винаги говори хубави неща за майка му. Казва, че тя е истински талант. Че с нищо не е по-лоша от московските говорители. Че ако майка му живееше в Москва, отдавна да е станала заслужила артистка. На говорителите също дават такива звания.
А майка му маха с ръка.
— С тази муцуна! — казва тя.
Майка му изобщо говори грубо. Кой знае защо, по тя все грубички думи избира. Това не й отива, тя е съвсем друга. Когато е сама със Серьожа, съвсем други думи подбира. Добри и ласкави.
— Какво значение има лицето ти? — възмущава се леля Нина. — Нали знаеш поговорката: „По дрехата посрещат, по ума изпращат!“.
— Та какъв ум имам аз! — не се съгласява майка му.
— Ти имаш нещо по-важно от красотата и ума. Ти имаш глас и талант. А талантът не се среща под път и над път.
Серьожа скача, протяга се към радиото и го пуска на най-силно. Мярва се в огледалото и вижда как блестят и светят от радост очите му: той иска да покаже, че поддържа леля Нина, иска му се всички да разберат колко е талантлива майка му.
Усмихва се на гостите и казва:
— Хайде да послушаме, мама чете.
Серьожа очаква, че тя ще каже нещо грубо, ще се пошегува лошо със себе си, но тя мълчи и само неловко се усмихва. По радиото тя говори за колхозниците, за това, как те прибират картофите. Гласът й се съпровожда от музика. Отначало хармониката свири тихо, после по-силно, а след това отново затихва. В радиото нещо щраква. Усмихвайки се, Серьожа гледа Олег Андреевич и леля Нина. Ей сега ще започнат да хвалят майка му. Но те мълчат.
— А ти казваш — талант! — смее се майка му. — Всички сме таланти. — Изведнъж тя избухва, даже скача от стола. — Нима може тази гадост да се прочете талантливо? Какво можеш да направиш! Отговори ми де, ти нали разбираш!
Майка му крещи на леля Нина, като че нея обвинява за нещо, а Серьожа мига объркан — та той мислеше, че така ще бъде по-добре.
— Но, Аня — разсъждаваше леля Нина, — ти знаеш по-добре от мен, че талантливият говорител лесно може да прочете талантливо произведение, така ли е? По-сложно е талантливо да прочетеш бездарни драсканици! Глупости някакви! Щампа!