Алберт Лиханов
Измама (12)

12

Сутринта на път за училище Серьожа вижда Вероника Макаровна. Нея човек може да я познае от сто километра.

Тя не е сама. А с някакъв мъж. Литературата нещо спори с него, а той не се съгласява. Те размахват ръце и като че ли се карат, защото до училището се разделят, без да се сбогуват.

Серьожа гледа как върви Литературата, полюшвайки се на токовете си като на кънки, после се обръща да види мъжа и замира.

Оглеждайки се, през улицата преминава Никодим.

Само за миг Серьожа застава нерешителен. След това хуква след него.

Лесно е да го догони. Десет секунди бързо бягане.

Серьожа изпреварва Никодим и се спира пред него.

— Добър ден, Никодим Михайлович — казва той, като си поема дъх.

Никодим се спира. Учуден го разглежда.

— Здравей! — отговаря недоверчиво той.

— Аз съм виновен, Никодим Михайлович — казва Серьожа. Неочакваната среща му помага да говори решително, без да подбира думи. — Аз не ви ненавиждам. Вие грешите. — Атаката на Серьожа обезкуражава Никодим. — Извинете ме, ако съм ви обидил — продължава Серьожа. — Вие трябва да дойдете у нас.

— На никого нищо не съм длъжен — мрачно казва Никодим и веднага пита: — Ти сам ли дойде, или майка ти те изпрати?

— Ех, че сте и вие! — не може да си поеме дъх от възмущение Серьожа. — Струва ми се, че и сам можете да се досетите! Ако мама ме беше изпратила, щях да ви потърся вкъщи. А пък аз случайно ви видях. С нашата даскалица. С Литературата.

Никодим смутено кимва, отминава Серьожа, но после се обръща.

— Как каза, с Литературата?

И изведнъж прихва да се смее.

Серьожа не разбира какво му стана. Но после се сеща, че му е станало смешно, дето наричат така учителката си. Не, излиза, че не е чак толкова противен този Никодим. Съвсем дори не е противен.

— С Литературата — кима Серьожа и също се смее. — А вие познавате ли се с нея?

— Познаваме се! — казва Никодим.

Те стоят един срещу друг и се усмихват тревожно, недоверчиво, без да знаят какво ще стане по-нататък.