Даниел Кала
Резистентност (51)

50

Сиатъл, Вашингтон

Седнала до Уормак на подиума в залата за пресконференции на Департамента по здравеопазване, Лопес направо не можеше да повярва колко по-различно от предния път се чувства сега. В сравнение с пресконференцията отпреди три дни, днес светлините на прожекторите бяха по-силни, залата — по-пълна, а атмосферата много по-напрегната. Въпреки това тя бе напълно спокойна. Не можеше да определи дали това се дължи на бойното й кръщение от миналия път, или на скрития коз, с който разполагаха — „Оралоксин“, но предстоящият дуел с напрегнатата и донякъде агресивна тълпа пред нея съвсем не я притесняваше.

Пресконференцията започна като миналия път с грижливо подготвено и прочетено от Уормак комюнике, в което бяха включили справка за новите случаи на заболяване и загатваха за приложеното „експериментално лечение“, без да се впускат в подробности. След него Лопес ги информира, без да гледа бележките си, за разпространението на МРГАС по Западното крайбрежие и за опитите на ЦКЗ да постави ситуацията под контрол. В заключение каза:

— Ще отговорим на някои въпроси… — Краят на изречението потъна в какофонията на репортерските викове и крясъци, изригнали от всички ъгли на залата.

Размахал двете си ръце, Уормак се опита да успокои аудиторията. Когато най-после се възцари относителна тишина, той посочи журналистка, седнала на първия ред.

— Ивон Дейвис, „Сиатъл Таймс“ — представи се тя. — Кажете, това десетгодишно момиченце с пневмония…

— Върви стабилно към оздравяване= — Уормак довърши убедително въпроса. — Много скоро ще напусне интензивното отделение.

— Да, зная — нетърпеливо продължи Дейвис. — Но чух, че тя никога преди това не е била в болницата. Означава ли това, че МРГАС вече се разпространява сред общността?

Уормак отпи глътка вода.

— Причина за нейното заболяване е член на семейството й, който съвсем наскоро е бил лекуван в болницата. По този начин се е получило вторично болнично разпространение на микроба. Но иначе въпросът ви е основателен — да, това е първият констатиран случай на пренасяне на заразата и разпространението й сред гражданите на Сиатъл.

— Можем ли да очакваме и други случаи? — извика мъж, скрит в средата на морето от лица и размахани ръце.

— Доколкото имаме опит с носителите на МРГАС, които имат много слаби симптоми или въобще нямат такива, логично е да предположим, че ще има ново разпространение на микробите сред общността. — Уормак пусна в ход най-очарователната си усмивка. — За пореден път МРГАС потвърждава добре известния принцип, че не трябва да разчитаме на прогнозите. Бактериите не играят по правилата.

Посочи към мъж, застанал до стената на залата.

— Д-р Лопес — извика репортерът, — вие говорихте за „стратегии за овладяване на епидемията“, но според моите сметки, поне в пет големи населени места са открити огнища на зараза. Не се ли опитвате, вие и ЦКЗ, да запушите бутилката, след като сте изпуснали духа от нея?

— Вирусът на СПИН е засегнал седемдесет милиона души в над сто страни — отговори спокойно Лопес, не приемайки заяждането. — Въпреки това усилията за ограничаване на разпространението му продължават. Трябва да разберете, че ограничаване не означава непременно незабавно изкореняване.

— Дали с това загатвате, че МРГАС е нещо като нов СПИН? — намеси се жена от предния ред, насочила агресивно писалката си към нея.

— Не. — Лопес потисна желанието си да обясни на жената колко глупав е въпросът й. — Аз казвам само, че не можем да дадем гаранция, че ще унищожим МРГАС в най-близко бъдеще. Поне засега. Това означава, че ще трябва да съсредоточим усилията си за минимизиране на по-нататъшното разпространение на заразата и за ограничаване на вредните последствия от нея.

Уормак посочи следващия журналист. Мъжът се изправи бавно от стола и се представи:

— Адам Пиърсън, „КОМО нюз“.

Застанала нащрек, припомняйки си провокационните му въпроси от предната пресконференция, Лопес го приветства иронично:

— О, господин Пиърсън, много добре ви помня! — С което предизвика вълна от леки усмивки в залата.

— Уау! Това е много повече, отколкото мога да очаквам от децата си в колежа — отвърна Пиърсън, без да покаже, че е засегнат. Смеховете се усилиха. — Доктори, от моите източници от отделението в „Харбър сентър“ дочувам слухове за някакво драматично подобрение, дължащо се на ново вълшебно лекарство. Бихте ли ни просветлили?

Лопес погледна Уормак, който й кимна окуражаващо. Наведе се по-близо до микрофона и отговори:

— Все още е много рано да определим „Оралоксин“ като вълшебно лекарство. Лечението на пациенти с този медикамент започна само преди тридесет и шест часа. Можем да кажем само, че получените дотук резултати са много обещаващи.

— Защо чакахте толкова време, преди да го приложите? — остро попита Пиърсън.

— „Оралоксин“ има все още статут на експериментално лекарство, предназначено за много специфични нужди. — Уормак я погледна предупредително, но тя и без това се владееше напълно. — Дори не е окончателно утвърден от Агенцията за хранителен и лекарствен контрол. Просто един от лекарите в център, където се провеждат тестове на лекарството, е бил достатъчно съобразителен да предположи, че то може да се окаже ефикасно там, където другите антибиотици са се оказали безпомощни.

— Кой е този лекар? — настоя журналистът.

— Канадски специалист по инфекциозни болести — отговори неопределено тя, опитвайки се да запази Килбърн от хиените.

Уормак пое инициативата в свои ръце, като посочи журналистка в другия край на залата, давайки й думата за последен въпрос.

— Можете ли да ни кажете нещо повече за произхода на този микроб? — попита тя със слаб глас, който едва се промъкна през шума на залата.

— Мисля, че вече коментирахме този въпрос на предната пресконференция — поклати глава Уормак.

— Откъде сте толкова сигурни, че става дума за микроб, породил се по естествен път? — настоя жената. — Можете ли да бъдете сигурни, че не е разпространен умишлено, подобно на писмата с антракс?

Лопес се пресегна към микрофона с намерение да се впусне в обяснения на теорията си, но срещна изпълнения с напрежение поглед на Уормак. Усмихна му се и потупа успокояващо ръката му.

— Центърът за контрол на заболяванията приема като работна хипотеза, че МРГАС е спонтанно възникнал супермикроб, подобно на всички други досега. Въпреки това, докато не установим категорично източниците, не изключваме от изследванията си нито една възможност. С това приключваме пресконференцията, благодаря ви за участието.

Залата изригна с множество въпроси, но те се изправиха и бързо излязоха през вратата зад подиума. Спомнила си препоръката на закаления в битки с пресата свой колега, Лопес излезе почти на бегом на стълбищната площадка, изпреварвайки го.

— Този път се размина без викове, без заяждания и съмнителни обяснения. Много добре се представи, Кат, благодаря ти — усмихна се Уормак, сръгвайки я с пръст в ребрата, когато я настигна на площадката на четвъртия етаж.

— Но аз ги излъгах — поклати глава тя.

— Не си ги излъгала — възрази Уормак. — Ти им съобщи всичко, което може да им бъде казано без излишни рискове. Това също е наше задължение. Дори и да се окажете прави с историята за оня тип Тайлър-Форбс…

— Ние сме прави, Дейвид.

— Така да бъде. Да допуснем, че разгласите това. Какво, според теб, ще се случи с него?

Разбира се! Той вече няма нужда да разпространява заразата, тя се разнася самостоятелно. Тя погледна с уважение по-възрастния си колега:

— Прав си, той ще се покрие. Просто ще изчезне.

— И ще отнесе тайната със себе си.

Уормак се упъти към стълбата нагоре. Когато стигнаха седмия етаж, телефонът на Лопес зазвъня. Тя махна на Уормак да продължава, без да я чака и посегна към апарата.

— Лина, тук е Нелсън Амар — чу привично резкия глас.

— Как се справям, шефе?

— С какво да се справяш? Не разбирам — объркано попита Амар.

— Тъкмо излизам от нова пресконференция по темата с МРГАС.

— Не съм я гледал. Затънал съм до уши тук, в Сан Франциско. Скоростта на разпространение в района на Залива е направо катастрофална. Какви са новините за Сиатъл?

— Предварителните резултати за „Оралоксин“ са поразителни. — Тя му разказа за последното си посещение в отделението и за наблюдавания ефект от действието на медикамента.

— Добре — изсумтя Амар. — Ние започнахме да даваме „Оралоксин“ на тукашните пациенти едва днес. Ако имаме късмет, можем да очакваме подобни резултати чак утре. Дано ги получим — добави той след кратко мълчание.

— Нелсън, имаме и други новини — предпазливо започна тя. — По отношение на възникването и разпространението на МРГАС…

— Чу ли вече? — В гласа му се промъкна изненада.

— Какво да съм чула?

— Поставихме под карантина двата първи случая в Ел Ей. Не един, а двама наркозависими, двойка, пристигнала с автобус от Оукланд. Жената е била хоспитализирана с начална форма на некротичен фасцит. За щастие персоналът е взел всички предпазни мерки. Надяваме се, че сме уловили заразата навреме.

Лопес въздъхна и премести телефона в другата си ръка. Не беше изненадана да чуе, че МРГАС се е разпространил по естествен път, достигайки Лос Анджелис, но това щеше още повече да попречи на опитите й да убеди шефа си, че появата на микроба не е случайност.

— Какво има, Лина?

— Разговарях с Анджи Фишър, момичето, което е пренесло заразата от Ванкувър в Сиатъл.

— И какво ново научи? — предпазливо попита той.

— Нелсън, тя промени разказа си — твърдо каза Лопес. — Призна, че се е срещала с наркотърговеца, оня с тъмните очи и е взела от неговите мостри. Тя дори ни нарисува негов портрет.

— Великолепно — изсумтя Амар. — Рисунка на непълнолетна наркоманка, тъпчеща се с кристален метамфетамин.

— Не бива да я пренебрегваме толкова бързо и лесно. Вече имаме най-малко трима наркозависими, в три различни града, които разказват една и съща история. — Тя пое дълбоко въздух и си наложи да се отпусне, след което разказа на Амар за Сет Коен и разследването на двете убийства, довело до връзката с Тайлър-Форбс.

Очакваше ново смъмряне и бе изненадана, че вместо него последва мълчание.

— Това все още не обяснява причините, поради които един търговец на наркотици би разпространявал МРГАС — замислено каза шефът й накрая.

— Признавам, че този елемент от пъзела все още ни се губи.

— Хммм — проточи Амар. — Имаш ли намерение да включиш ФБР в разследването?

— Сигурно ще се наложи да го направя съвсем скоро. Засега Форбс не знае, че сме по дирите му. Може би ще успеем да научим повече, преди да пуснем подир него кавалерията с фанфарите и да го подплашим.

— Какви са плановете ти, Лина?

— Сержант Коен заминава за Филаделфия. Установил е връзка с тамошната полиция. Мисля, че трябва да замина с него.

— Че какво разбираш ти от полицейска работа?

— Нищо — призна Лопес. — Но, Нелсън, аз познавам този микроб по-добре от всеки друг и ще мога да открия евентуални негови следи там.

— Все още не съм убеден, Лина — въздъхна Амар след нова дълга пауза. — Имаме много добро стандартно обяснение за начина на разпространение на заразата. Но ще ти позволя да прескочиш за няколко дни до Филаделфия. Ако не успееш да намериш нови доказателства там и то бързо, разказваш на ФБР всичко, което знаеш, и се връщаш към епидемиологията. Ясно ли е?

— Напълно. Благодаря, Нелсън. — Но той вече бе затворил телефона.

Огледа се и видя Коен и Килбърн, идващи към нея от другия край на преддверието.

— Чудесно се справи в оная менажерия, Лина — поздрави я Килбърн с вдигнат палец. — Държа се напълно естествено пред камерите. Току-виж са те взели на работа в телевизията.

— Ще бъде жестоко! — разсмя се тя.

Коен й кимна одобрително с усмивка на лице. Присъствието им повдигна духа й. Особено присъствието на Сет. След последния им разговор, у нея се бе породило ново чувство на близост с него. Разказът за майка му я бе трогнал. Знаеше, че той носи в себе си разяждащото чувство на загуба, същото, което тя усещаше след смъртта на баща си. И все по-често се улавяше да мисли за дълбокия му глас и за ясните му кафяви очи.

Усети, че се изчервява и отметна назад косите си.

— Май тоя път продадох душата си.

— Нищо подобно! — Килбърн отхвърли със замах идеята. — Ти се справи чудесно и съм ти ужасно благодарен, че не им съобщи името ми.

— Не се предавам толкова лесно пред светлините на прожекторите — усмихна се тя.

— Лина, преди малко говорих с моя партньор — намеси се Коен. — Изпратил е портрета на Денис Тайлър-Форбс, който ни нарисува Анджи, по факса във Филаделфия. Служителят от хотела там е сигурен, че е видял същия човек.

— Значи имаме сигурно доказателство!

— Да, но ако отидем сега при феберейците, те ще налепят навсякъде плакати с тази рисунка.

— Не искаме ли това и ние? — запита Килбърн.

— За професионалист от ранга на Форбс? — Детективът поклати глава. — Не. Сигурен съм, че веднага ще изчезне, ако научи, че го подозираме. Ще се скрие под ново име, нова външност и изцяло ще смени начина си на живот. — Той символично потри ръце, като че ли отмиваше нещо от тях. — Единственият ни шанс да го открием и заловим, е да се снишим и да продължим да го търсим, без да вдигаме шум.

— И какво ще правим сега? — поинтересува се Килбърн.

— Аз заминавам за Филаделфия — делово съобщи Коен.

— И аз идвам с теб — каза Лопес.

— Бройте ме и мен. Докато вие двамата се занимавате с Форбс, аз ще отида да видя Елън Хортън. Нещо не е наред при нея. — Килбърн погледна другите двама. — Последният ни разговор ме притесни доста.

— Мислите ли, че появата на Форбс във Филаделфия два пъти през последните шест седмици може да бъде случайна? — запита Коен.

— Знам ли… — замислено проточи Килбърн. — Посетил е няколко големи града през същия период.

— Но всички други градове са по Западното крайбрежие. И знаем, че навсякъде там е разпространявал МРГАС, докато във Филаделфия няма случаи на зараза, поне досега. Но случайно там се намира производителят на единственото лекарство, което може да се справи с инфекцията, която той разнася.

Лопес усети как кръвта се отдръпва от лицето й:

— Допускаш, че той ще се опита да попречи на хората от „СептоМед“ да пуснат лекарството?

— Лина, ти кога научи, че „Оралоксин“ може евентуално да се пребори с МРГАС? — замислено я попита Коен.

— Преди три дни.

— Но Форбс е във Филаделфия поне от четири дни — натъртено каза той.

— Но как би могъл да знае преди нас? — Тя усети как сърцето й затуптя в гърлото. Погледна Килбърн, който бе пребледнял.

— Освен ако…