Даниел Кала
Резистентност (5)

4

Сиатъл, Вашингтон

Седнала зад масата на подиума, д-р Каталина Лопес се бореше със скуката, която непрекъснато се прокрадваше по лицето й. Тя разсеяно слушаше мъжа пред микрофона, който излагаше някакви несвързани въпроси относно вируса „Западен Нил“, но вече бе решила да отстъпи на колегата си от Департамента по здравеопазването д-р Дейвид Уормак съмнителното удоволствие да дискутира темата.

Лопес осъзнаваше, че популяризирането е важна част от работата й, но не си бе представяла, че обществените здравни форуми ще й отнемат толкова много време. На трийсет и две години тя бе успяла да получи заветната длъжност на епидемиолог в Северозападната тихоокеанска служба за епидемиологични изследвания, известна като СЕИ, и сега би трябвало да се занимава с контрол над разпространението на всякакви екзотични инфекциозни заболявания. Представяше си как овладява избухнала епидемия от ТОРС, птичи грип или някаква съвсем нова, непозната зараза, нападаща районите на Сиатъл или някой от другите градове, които бяха под нейната юрисдикция. Сигурна беше, че ще се справи с всяка възникнала ситуация достатъчно добре, за да получи покана за работа в централното управление на СЕИ в Атланта, в Центъра за контрол на заболяванията (ЦКЗ). За Лопес ЦКЗ бе Ватиканът на борбата с инфекциозните заболявания, а централното управление на СЕИ — Сикстинската капела.

Възложен й бе контролът на разпространение на вируса „Западен Нил“, но за нейно огромно съжаление той все още не бе достигнал северозападното тихоокеанско крайбрежие и тя просто нямаше какво да контролира. Имаше усещането, че единствената полза от тринайсетте години, отдадени на упорито учение — медицински университет, магистърска степен и специализация по епидемиология — се свеждаше до успокоителни беседи с пенсионери или притеснени майки, изплашени от нападенията на ята комари.

— Съгласна ли сте, д-р Лопес? — въпросът на Дейвид Уормак я върна към реалността.

Ироничната усмивка, изписана на лицето на по-възрастния й колега, недвусмислено й показваше, че той прекрасно знае, че не е чула нито зададения въпрос, нито отговора му. Гадно копеле, наруга го на ум Лопес. Всъщност, Уормак й беше доста симпатичен, струваше й се, че той поразително напомня на Грегъри Пек с характерната си външност и дълбокия резониращ глас. Въпреки че Лина не толерираше изпълнените с желание погледи на колегите си от мъжки пол, тя не възразяваше възрастният, щастливо женен хитрец нахално да флиртува с нея. Като му отправи усмивка „среден пръст“, тя закачливо го ритна под масата и отговори:

— Напълно съм съгласна, д-р Уормак. В крайна сметка, както многократно сте отбелязвали, вие никога не грешите.

— О, най-после сме единодушни за нещо! — отвърна Уормак.

Разнеслите се хихикания позволиха на Лопес да не отговори. Мъжът зад микрофона вече й бе омръзнал и тя даде думата на жената, която размахваше ръка от четвъртия ред на малката зала.

— Да, вие, с червения пуловер. Задайте въпроса си, госпожо.

Без да се доближава до микрофона, жената заговори напрегнато:

— Така и не можах да разбера достатъчно ясно как да позная дали съм прихванала нилския вирус?

— В повечето случаи въобще няма да разберете, госпожо — отговори Лопес. — Например, след първото му появяване в Северна Америка, през 1999-а в Ню Йорк, само няколко стотици заразени са се обърнали към лекар, докато направените сред жителите на окръг Куинс тестове са показали, че броят на заразените е бил около петстотин хиляди души.

— О, боже! — възкликна жената, като че ли бе поразена от вируса в същия миг.

— Но това не е лоша новина — успокои я Лопес. — Това просто означава, че в повечето случаи заболяването протича в толкова лека форма, че човек не забелязва симптомите. При нилския вирус хората най-често се оплакват от хрема или лека настинка, а мнозина въобще не проявяват никакви симптоми. Усложнения от рода на енцефалити или мозъчни инфекции се наблюдават изключително рядко. — Замълча за миг, прехапала устни в колебание дали следващите й думи ще се приемат успокоително от аудиторията, или напротив, ще събудят нови страхове. — На практика, рискът да получите енцефалит след варицела е не по-малък, отколкото при вируса „Западен Нил“. Дали с това успях да отговоря на въпроса ви?

Жената с червената блуза кимна утвърдително, но скептичното изражение не напусна лицето й.

— Хей, доктори — намеси се тромав мъж, добрал се до микрофона в средата на залата. — Какво ще кажете за противокомарните мрежи? Мислите ли, че…

Лопес усети беззвучната вибрация на смартфона, закачен на колана й. За броените месеци, откакто я притежаваше, се беше пристрастила към малката машинка, съчетала в себе си телефон, електронен бележник и електронна поща. Като активен интернет потребител, тя приемаше всяко съобщение с рядко сбъдващата се надежда за нещо ново, важно и обещаващо. Пресегна се и откачи телефона от колана си. Прикривайки го с длан, дискретно го постави на масата пред себе си.

Първото нещо, което видя, бе удивителният знак, маркиращ „високоприоритетно“ съобщение. Веднага се убеди, че съобщението, идващо от микробиологичната лаборатория на болницата „Харбър сентър“, е наистина важно, тъй като съдържаше анализ на бактериите, намерени в слюнката на пациент от интензивното отделение. Прелиствайки набързо справката, тя забеляза, че в лабораторията са успели да идентифицират стрептококи от група А у болния от пневмония. Същата инфекция бе причинила смъртта на „бащата на мъпетите“ Джим Хенсън^[1]. Освен пневмония, бактериите бяха причинители и на некротичния фасцит^[2], не без основание популярен със зловещото име „плътоядна треска“. Лопес реши да разгледа подробно резултатите веднага щом приключи с форума, но миг преди да изключи смартфона, нещо в съобщението привлече вниманието й — антибиограмата. Срещу всяка позиция в него се мъдреше едно дебело черно „Р“. Откритият у пациента стрептокок от група А бе резистентен към всеки един антибиотик. Това значеше, че нито едно стандартно лекарство не е в състояние да се пребори с този щам на този стрептокок.

Пулсът на Лопес се ускори. Трябва да са допуснали грешка, помисли си тя. Никой никъде не бе описал досега подобен мултирезистентен щам. Тя отново превъртя съобщението на екрана, достигайки до края му. Там, с дебели черни букви, се четеше „Резистентността е констатирана в три отделни посевки“. Това означаваше, че лабораторията е извършила тройна проверка на резултатите.

Устата й пресъхна. Усети как сърцето й се блъска в гръдния кош. Някъде в далечината до нея достигаше гласът на Уормак. Ако в лабораторията не бяха допуснали грешка, светът току-що се бе обзавел с нов, невиждан досега патогенен микроб.

Чисто нов смъртоносен супермикроб.

Не избързвай, Лина, помисли си тя. Пое дълбоко въздух и се обърна към Уормак, който я гледаше с внимание. Сбърчените му вежди показваха, че е усетил нейното притеснение. Като се постара да не привлече вниманието на аудиторията, която ги наблюдаваше, Лопес се наклони към него, прошепна в ухото му „Дейвид, погледни този резултат!“ и с леко трепереща ръка му подаде смартфона.

Уормак хвърли бърз поглед на текста, изписан на екрана на телефона. Когато вдигна очи към нея, в погледа му се четеше непривичен страх. Той каза много тихо:

— Кат, имаме проблем.