Даниел Кала
Резистентност (49)

48

Маунт Айри, Филаделфия, Пенсилвания

Някъде около обяд Форбс си даде сметка, че е пропилял излишно много от ограниченото си време за подготовка. Очакваше бунгалото да има някаква алармена система и се бе подготвил да я неутрализира, но с изненада констатира, че единствената защита на къщата беше обикновена секретна брава. Лесният достъп го принуди малко да промени плановете си. Той нямаше представа кога жертвата му се прибира у дома, а не можеше да си позволи да пропусне завръщането, притиснат от кратките срокове. Затова, след като приключи приготовленията си в къщата и гаража, се настани в кухнята и се зачете в романа, който носеше със себе си — „Ангели и демони“ на Дан Браун. Очарован от религиозните ритуали, беше станал любител на истории за църковни интриги много преди „Шифърът на Леонардо“ да стане световен бестселър. Настанен удобно с книга в ръка и термос, пълен с чай, пред него се очерта един приятен следобед.

В 18:34 чу шума на приближаващия автомобил. Малко след това гумите захрущяха по чакъла на алеята пред гаража. Затвори книгата и я мушна в джоба на якето си, сложи си чифт ръкавици и извади ножа от канията, закачена на колана му.

Изправи се бавно от стола и зае предварително избраната позиция, скрит от задната врата на кухнята. Видя приближаващия се самотен силует през полупрозрачното матово стъкло на прозореца. Чу завъртането на ключа в ключалката и прещракването на превъртяното езиче на бравата. Вратата се отвори. Прилепи се още по-плътно до стената и вратата мина само на сантиметър от токовете на обувките му.

Преди още да е влязла в къщата, тя извика:

— Малкълм! — Изцъка примамливо с език и викна малко по-силно: — Къде си, Малкълм?

Форбс се притесни за част от секундата. После с облекчение си припомни миризмата на котешки изпражнения, която се разнасяше от банята и съобрази, че тя вика котарака си. Още един проблем, който трябваше да реши.

— Дори и ти си ме изоставил, така ли, Малкълм? — Тя въздъхна и се пресегна да затвори вратата зад себе си.

С нож в ръка, Форбс пристъпи напред.

— Д-р Хортън?

Елън Хортън подскочи от изненада. Обърна се толкова бързо, че загуби равновесие и трябваше да се опре на близкия кухненски шкаф, за да не падне. Погледна го с широко отворени очи. Ръцете й трепереха силно.

— Какво искате от мен?

— Да поговорим — отвърна Форбс.

— А този нож за какво е? — Гласът й се пречупи и тя заотстъпва назад, докато блъсна с гръб шкафа със съдовете, които тревожно зазвъняха.

— Не бих искал да ме напуснете преждевременно — отвърна той, свел поглед към ножа в ръката си.

Хортън пое конвулсивно въздух.

— Вижте, имам малко пари и няколко бижута в спалнята. Не са много, но…

Той махна небрежно с ръка и се усмихна:

— Не се притеснявайте, д-р Хортън. Не съм дошъл, за да взема парите или бижутата ви.

— А какво тогава? — попита тя със слаб глас, наведена назад към шкафа.

— Какво ще кажете за едно питие? — Той посочи с поглед към малката кръгла масичка в средата на кухнята. Там, до писалка и бележник за писма, стояха бутилката червено вино, която бе отворил по-рано, и самотна празна чаша.

— Не искам да пия — разтърси глава Хортън.

— Може би идеята не е лоша, д-р Хортън — усмихнато каза той и кимна с разбиране.

— Откъде знаете името ми?

— Това ми е работата — усмихна се той отново.

— Каква е работата ви? — Очите й се втренчиха в неговите, а в гласа й прозвуча молба.

— Поправям чуждите грешки.

— Аз чия грешка съм? — прошепна тя с пребледняло сгърчено лице.

— Не зная. И не ме интересува — сви рамене Форбс. — Съобщават ми само това, което ми е нужно, за да си свърша работата.

Стегна се в очакване на сълзите. Така и не можа да свикне да ги гледа как плачат. Всички чувства, различни от страх и гняв, му бяха непонятни и го притесняваха. Съсредоточи се, повтори си наум отново. Работата си е работа.

За негово успокоение тя не потъна в сълзи. Вместо това присви очи и кимна на себе си:

— Зная кой ви е наел.

— Това наистина не ми влиза в работата. — Той отново й посочи чашата. — Д-р Хортън, не размислихте ли по отношение на питието? Може да ви помогне.

Тя кимна. Все още разтреперана, отстъпи от шкафа с чинии и внимателно доближи масата. Пресегна се към отдалечения й край и притегли стола помежду им. Протегна се и взе чашата с дясната си ръка. После, с бързо движение, което изненада Форбс, метна чашата към него. Той се наведе наляво, тя профуча съвсем близо до ухото му и се разби в стената зад него.

Видя как Хортън изчезва през вратата, водеща навътре в хола. Изправи се рязко, приглади косите си с ръка и въздъхна.

Винаги се опитват да избягат.