Даниел Кала
Резистентност (30)

29

Сиатъл, Вашингтон

Пременена в бяла блуза, втъкната в сивата пола със средна дължина от най-тържествения й костюм, прибрала стегнато косите на тила си, Лопес седеше на подиума до д-р Уормак, който изглеждаше много изискан и авторитетен в морскосиния си костюм. От горещата светлина на телевизионните прожектори, подсилена от извънредната доза адреналин, по лицето й се стичаха капчици пот и тя много се притесняваше за състоянието на грима си. Очакваше, че темата на първата в живота й пресконференция ще привлече любопитството на медиите, но въобще не бе подготвена за менажерията, сред която се намираше. Малката конферентна зала на Департамента по здравеопазване преливаше от репортери и телевизионни оператори до такава степен, че човек не можеше да се промуши по коридорите около креслата.

Лопес потри длани в покривката на масата в безуспешен опит да изсуши потта. Сърцето й напираше да изхвръкне от гръдния кош. Погледна към Уормак, опитвайки се да заеме малко от неговото спокойствие.

— Време е да се срещнем с хиените, Лина — каза той с уверен тон и успокоителна усмивка. Притегли към себе си стоящия на масата микрофон и откри пресконференцията.

— Здравейте! Аз съм д-р Дейвид Уормак от Департамента по здравеопазване на щата Вашингтон. — С непринуден жест вдигна от масата очилата си за четене, намести ги на носа си и започна да чете предварително подготвеното изявление за медиите, безразличен към блясъка на светкавици от фотоапаратите, шепота, кашлиците и другите шумове, изпълнили наелектризираната зала.

— Преди пет дни в болницата „Харбър сентър“ бе констатиран първият случай на инфекция с мултирезистентен стрептокок от група А, придобил публичност с акронима МРГАС. Два дни по-късно пациентката почина от пневмония. На следващия ден лабораторните изследвания констатираха наличие на МРГАС в секрети от дихателните й пътища. — Тонът му бе внушителен и невъзмутим и залата постепенно затихна. — През изминалите дни имахме още един смъртен случай, четири нови потвърдени и шест предполагаеми случая на заразяване с МРГАС. Всички потвърдени случаи досега са в две болници в района на Сиатъл. Всички живи пациенти, потвърдени или предполагаеми, вече са изолирани в специално предназначено за целта болнично отделение.

Уормак прекъсна четенето и отпи глътка вода.

— МРГАС е мутирала форма на широко разпространена бактерия, причинител най-често на леки инфекции като тонзилит^[1], възпаление на гърлото или на кожата. Случаи на тежки вътрешни възпаления като тези, които наблюдавахме сега при трима пациенти, са изключително редки. — Вдигна за миг поглед от бележките си и продължи: Всички антибиотици, предназначени за борба със стрептококите, които сме изпробвали досега, се оказаха неефективни срещу МРГАС.

Възбуденият шепот на представителите на пресата изпълни залата. Уормак остави бележките си на масата, свали очилата от носа си и ги насочи като показалка към репортерите:

— Искам дебело да подчертая, че този болестотворен организъм се предава само при физически контакт. С други думи, грижливото измиване на ръцете и носенето на най-обикновена хирургическа маска и престилка са напълно достатъчни, за да предотвратят предаването от човек на човек. Ние изследваме всички пациенти на болниците и всички, които са били в контакт със заразените. Вярваме, че сме свели до минимум риска от по-нататъшно разпространение както вътре в болниците, така и извън тях.

От всички краища на залата към него се понесоха въпросите на възбудените репортери. Уормак затвори очи и поклащайки отрицателно глава, изчака, докато шумът в залата утихне.

— Няма да отговоря на нито един въпрос, докато не дадем възможност на колежката ми — д-р Лопес, от Центъра за контрол на заболяванията, да прочете своето изявление — заяви той. Обърна се към нея, кимна окуражаващо и съучастнически й намигна.

Лопес преглътна, опитвайки се да успокои напиращото да излезе през гърлото й сърце. Наведе се напред към микрофона и заговори.

— Аз съм д-р Лина Лопес, епидемиолог в регионалната Служба за епидемиологични изследвания. — Хвърли бегъл поглед надолу към бележките си. — Новият супермикроб, за който ви съобщи д-р Уормак, е много подобен на вече познатия ни метицилин-резистентен златист стафилокок, известен със съкращението МРСА, както и на ванкомицин-резистентния еритрокок. — Осъзнаваше, че специализираният й език може да се окаже над възможностите на някои от присъстващите в залата, но реши да не променя начина си на излагане на материала. — Това, което отличава МРГАС от досегашните случаи, е изключително широкият спектър на антибиотиците, които не могат да му повлияят. Както д-р Уормак вече ви каза, нито един от досега тестваните медикаменти не е дал положителна реакция.

Последното изречение предизвика нов взрив от въпроси в залата.

— Моля ви! — Тя размаха ръце в опит да успокои залата. Усети нарастващата с всяко изречение увереност. — Това не е първата бактерия, резистентна към всички антибиотици. През 1990 година, например, в градската част на Ню Йорк и Сан Франциско се разпространи мултирезистентна туберкулозна бактерия. Не трябва да забравяте, че до средата на 30-те години, през така наречената доантибиотична ера, въобще нямаше лекарства за бактериалните инфекции. И въпреки това, мнозинството пациенти успешно са се преборили с тях.

— Независимо от това, според ЦКЗ и СЗО, овладяването на този патоген е задача с най-висок приоритет за общественото здравеопазване. Ние обединихме усилията си, за да потушим едновременно възникналите огнища на заразата в Сиатъл и Ванкувър. Създадени са смесени екипи от епидемиолози, специалисти по инфекциозни болести и експерти по обществено здравеопазване, които да координират действията в Сиатъл и да комуникират с ЦКЗ и СЗО. — Тя хвърли поглед към Уормак, който й кимна окуражаващо. Обърна се отново към репортерите и телевизионните оператори и продължи уверено: — Ще се опитаме да отговорим, доколкото можем, на въпросите ви. Моля ви все пак да имате предвид, че научихме за този патоген преди не повече от четирийсет и осем часа.

Уормак успокои с жестове изригналата нова вълна от въпроси и посочи към седящата в средата на залата жена, размахала ръка над главата си.

— Това ли е микроорганизмът, който причинява плътоядната болест? — извика тя.

Уормак притегли микрофона към себе си:

— Няколко са микробите, които могат да причинят некротичния фасцит, както го наричаме ние. Независимо от конкретния причинител, много малко са хората, у които може да се развие това заболяване. Конкретно на въпроса ви — да, този патоген може да причини фасцит у податлив на болестта организъм.

Уормак посочи друг мъж, размятал високо ръка, като че ли в опит да привлече вниманието на прелитащ самолет. Човекът скочи от стола си:

— Джак Мейвис, „КИРО нюз“ — представи се той. — Вярно ли е, че тази бактерия е била внесена в болниците от наркомани и пациенти със СПИН?

— Ти ли ще му отговориш? — обърна се към нея Уормак.

Лопес кимна и се наведе към микрофона:

— В настоящия момент, когато изследванията ни са все още в зародиш, ние не сме в състояние да назовем източника. — Тя усети как гневът се надига вътре в нея. — Но ако търсите към кого да насочите обвиняващ пръст, ще бъде много по-правилно вместо да обвинявате една или друга обществена прослойка, да потърсите първопричината в скандалната свръхупотреба на антибиотици, ширеща се от десетилетия.

— Не мога да схвана мисълта ви, д-р Лопес — извика Мейвис, все така размахал ръка. — Какво общо може да има прекалената употреба на антибиотици с този супермикроб?

Лопес си даде сметка, че в желанието си да избегне конкретен отговор на репортерския въпрос е навлязла в друга, не по-малко деликатна територия. Докосна с ръка рамото на Уормак, който се пресягаше към микрофона пред себе си с очевидното намерение да я измъкне от неудобния въпрос. Можеше сама да се справи със ситуацията.

— Това, което искам да кажа — продължи тя с натъртване, — е, че бактериите развиват резистентност към антибиотиците само и единствено след като са били многократно третирани с тях. — Тя подсили думите си, почуквайки по масата с кокалчетата на свития си юмрук. — Има твърде много лекари, които предписват лечение с мощни антибиотици за всяка хрема, настинка или кашлица. Антибиотици, които са абсолютно безполезни при лечение на вируси. Те правят това най-често под натиска на самите пациенти, голяма част от които лекомислено прекъсват лечението, без да приемат цялата предписана доза, и по този начин спомагат оцеляването на бактерията и превръщането й в резистентен мутант.

— Друг виновник са фармацевтичните компании — продължи тя, гневно поклащайки глава. — Те рекламират агресивно прилагането на своите най-нови и най-скъпи продукти в редица случаи, в които лечението с по-стари, не така специализирани медикаменти може да бъде напълно достатъчно и по този начин предварително изчерпват арсенала ни от средства за борба с най-тежките инфекции. Имат вина и животновъдите, които добавят антибиотици в хранителните смески, които дават на добитъка, за да намалят риска от болести и по този начин да увеличат прираста на пилетата и говедата.

Тя сключи длани пред себе си, прекалено възбудена, за да се притесни, че с последните си няколко изречения вероятно е засегнала доста широк кръг хора, от лекари до фермери.

— И какъв е нарастващият ефект от всичко това? Бактериите биват системно и напълно ненужно третирани с антибиотици. Появата на резистентни мутации е логично и неизбежно следствие. — Пое дълбоко въздух и продължи малко по-спокойно. — Резистентността се предава не само от една колония бактерии на друга, но и между различни видове бактерии. Затова не трябва да се изненадваме много, че след като сме злоупотребявали глобално с антибиотици, сме създали разновидност на бактерия, която е съчетала у себе си съвършен набор от съпротивителни свойства.

Тя погледна втренчено все още изправения репортер:

— Така че, ако искате непременно да посочите виновници, спокойно можете да започнете с хората тук, в тази зала.

Лопес замълча, отдръпна се от микрофона и се облегна назад. Гневът постепенно я напусна и тя възвърна пълния си самоконтрол. Гора от вдигнати ръце и вълна от въпроси се опитваха да привлекат вниманието й.

Уормак посочи дребна жена от първия ред на залата. Тя се изправи на крака, но бе съвсем малко по-висока от седналия до нея мъж.

— Казахте в началото, че всички случаи досега са констатирани в две болници. — Тя съсредоточено почука устни с химикалката си. — Означава ли това, че сте в състояние да констатирате заразата само вътре в болниците?

— Не считаме, че супермикробът се е зародил в самите болници — намеси се бързо Уормак. — Но всички досега констатирани случаи са именно там.

— Това означава ли, че хората в региона не са изложени на опасност от зараза? — запита жената, без да отделя писалката от устните си.

— Въобще не искам да кажа такова нещо — възрази той и поклати глава.

— А не се ли притеснявате, че хората, които имат нужда от болнично лечение, могат от страх да не отидат в болница? — извика някакъв мъж от дъното на залата.

— Има такава опасност — потвърди строго Уормак. — И затова сме положили всички усилия да поставим под карантина всички установени и предполагаеми случаи, както и да ги отделим от другите пациенти. Искам да подчертая, обаче, че засега имаме само няколко случая на зараза с новия патоген и затова избягването на болниците, което може би е оправдано за леки неразположения, може да представлява риск за здравето, много по-сериозен от евентуалния риск от зараза с МРГАС — завърши Уормак и посочи следващия репортер.

— Адам Пиърсън, „КОМО нюз“ — представи се с небрежна усмивка мъжът. — Докторе, дали е възможно да има хора, които са носители на тази бактерия, но още не го знаят?

Пулсът на Лопес леко се ускори. Тя посегна да отговори, но Уормак я изпревари:

— Ние наричаме такива хора „преносители“. Да, наистина е възможно да има преносители, които все още да не са ни известни.

— И не е невъзможно тези преносители да разпространяват заразата? — продължи Пиърсън.

— Не е изключено — потвърди Уормак.

— Хайде тогава да си кажем нещата направо, докторе. — Пиърсън присви очи, а лековатият му маниер изчезна напълно. — Вие не знаете откъде се е появил този микроб. Не разполагате със средства да го лекувате. Не знаете кой е заразен и кой не е. И дори нямате сигурност, че ще можете да го овладеете. Правилно ли съм схванал ситуацията?

Лопес погледна към Уормак, по чието лице за миг пробяга нерешителност. Той посегна към чашата си с вода и отпи дълга глътка. Постави я обратно на масата, възвърнал самоувереността си.

— Както вече ви казах, ние се занимаваме с проблема едва от два дни. И както се случва с всеки новооткрит микроб или вирус, а аз съм видял много такива случаи за четирийсет години практика като епидемиолог, можете да ми вярвате, в началото въпросите са много повече от отговорите. Отговорите идват с течение на времето. Дотогава наша — и ваша — задача е да информираме обществеността, без да раздухваме паника — завърши той с поглед, вторачен в лицето на Пиърсън.

— Това е всичкото време, което можем да ви отделим засега — приключи пресконференцията Уормак, въпреки множеството въпроси и размахващи се из залата ръце. — Ще свикаме нова пресконференция веднага щом научим нещо повече.

Той изключи микрофона си и се изправи. Лопес го последва. Напуснаха залата през вратата зад подиума и Уормак забързано се упъти през фоайето към стълбите. Настигна го едва в асансьора, където той я пресрещна с лукава усмивка:

— Един малък урок, Кат. Никога не се мотай след пресконференция. Тия хиени ще те преследват като ранена сърна.

Тя кимна разбиращо.

— Съжалявам, Дейвид — прехапа устни Лопес.

— За какво? — погледна я неразбиращо той.

— Че си изпуснах нервите преди малко.

— Този репортер си го изпроси. С некомпетентния си и обиден въпрос искаше да направи изкупителна жертва наркоманите и болните от СПИН. — Той се усмихна. — А пък и това прави работата с теб толкова забавна.

— Кое, непредсказуемостта ми ли? — попита го тя, свела поглед към пода.

— Не, по-скоро… този твой пламенен темперамент, непреклонността ти… но най-вече страстната ти последователност и принципност. Време беше да чуят посланието ти за злоупотребата с антибиотиците и мисля, че ще го запомнят. — По лицето му се разля бащинска усмивка и тя за миг зърна баща си, надникнал от отвъдното. — Там, вътре, бях горд с теб, Кат.

Почувства се окрилена. Засмя се и леко го удари с юмрук по рамото:

— Но не ми позволи да им кажа нито една дума повече!

— В никакъв случай! — засмя се той. — Не исках да гледам как изнасят някой от тия нахалници на носилка!

— Не очаквах този, последният, да извърти нещата по този начин. Но, честно казано, всичко в думите му е истина — въздъхна тя. — А ти се справи блестящо. Май ще мога да науча още някой и друг номер от теб.

— Все още не съм загубил форма — подсмихна се по-възрастният й колега. — Ще има какво да прихванеш.

Мобилният й телефон иззвъня и тя посегна към него.

— Здравейте, Лина, тук е Нелсън Амар — чу тя обичайния стегнат глас на шефа си в слушалката.

— О, здравейте! Току-що приключихме пресконференцията.

— Зная, гледах я — отвърна безизразно той.

— В Атланта? — Тя направи гримаса на Уормак.

— Не, излъчваха я по сателитния канал.

— И как ви се стори? — запита Лопес.

— Не мога да отрека, че изложихте ясно позицията си, Лина, но не бива да допускате загуба на самоконтрол пред журналисти. Никога. — Амар замълча. — Извън това, мисля, че всичко мина добре.

— Благодаря — отвърна сдържано тя.

— Успяхте ли да се свържете с д-р Килбърн във Ванкувър?

— О, да. Той пристига тук следобед по някое време. — Тя направи пауза, за да си поеме дъх. — Нелсън, струва ми се, че попаднахме на доста вероятна връзка между двете огнища, в Канада и тук, при нас.

Тя разказа на Амар за непълнолетната наркоманка Анджи Фишър и предполагаемата й връзка с първия случай във Ванкувър.

— Според майка й, тя е дошла в Сиатъл, за да се срещне с приятеля си. Това вероятно е станало само ден-два, след като във ванкувърската болница са почистили гнойния й абсцес, причинен от МРГАС. Нашият първи случай, Тоня Джаксън, също наркоманка, възникна едва по-късно.

Лопес пое дълбоко въздух и се приготви да изслуша упреци в стил „аз-нали-ви-казвах“. Наместо това, Амар я похвали:

— Добра работа, Лина. Това може да се окаже решаваща информация. Успяхте ли да намерите момичето?

— Взех адреса на приятеля й от наблюдаващия полицейски служител и мисля да започна търсенето оттам. Първостепенна задача за нас сега е да я намерим възможно най-бързо.

— Напълно вярно. Трябва да я разпитате и да я поставите под карантина. — Амар понижи глас. — Съгласно Закона за заразните болести за това не е необходимо нейното съгласие.

— Знам — потвърди тя.

— Добре. Бих искал да я разпитам лично, когато пристигна в Сиатъл. Утре или най-късно вдругиден.

— Мисля, че ще мога да овладея ситуацията тук, Нелсън — възрази тя с малко по-отбранителен тон, отколкото би искала.

— Никой не казва, че няма да можете. Просто искам лично да се запозная със ситуацията, преди да докладвам на държавния секретар по здравеопазване и главния епидемиолог във Вашингтон. Освен това, планирам да посетя с едно пътуване и Ванкувър и Сан Франциско.

— Сан Франциско?

— Не сте ли чули?

— Какво да съм чула?

— В региона на Залива има два потвърдени смъртни случая, свързани с МРГАС — уведоми я делово Амар.

Сърцето на Лопес подскочи. Сан Франциско? Докъде ли може да стигне една малка наркоманка, запита се тя. Отговорът я връхлетя с безпощадна яснота — дотам, докъдето се простираха възможностите на тъмноокия наркодилър на Тоня Джаксън.