Даниел Кала
Резистентност (39)

38

Портланд, Орегон

Коен стоеше прав до кухненския плот и подгряваше мляко за капучиното. От другата страна на плота, седнал на високо столче и скептично клатещ глава, го наблюдаваше партньорът му.

— Сигурен ли си, че нямаш разтворимо кафе? Какво ли ще си помислят хората, ако разберат, че съм пил такива префърцунени питиета?

— Вероятно, че не си чак такъв селяндур, какъвто изглеждаш на пръв поглед — засмя се Коен.

— Ей, Кашерно ченге, не подценявай етническия ми произход! — възкликна Лийч, поставил ръка на гърдите си.

Коен наля млякото в чашите с еспресо. После, за да продължи майтапа, изписа инициалите на партньора си с няколко капки кафе върху бухналия каймак на млякото.

Лийч се пресегна и взе чашата си.

— А къде ми е чадърчето? — престорено обиден попита той, но не чака повече и отпи голяма глътка от питието.

— Кога ще видя пак Софи? — попита го Коен.

— Да бе, и тя питаше сутринта кога ще види чичо си Сет. Какво ще кажеш за една вечеря в петък? И без това в събота ще навърши пет години, та ще правим малка семейна сбирка. — Той се захили. — Пък и откакто Джина се отказа да ти търси подходяща партия, дава мило и драго да може да флиртува с теб по най-безсрамен начин.

— Пет, а? Не мога да повярвам колко бързо расте Софи — поклати глава сержантът. — С най-голямо удоволствие бих дошъл, но вероятно няма да съм тук в петък.

— Да не би да си си взел отпуска и да не си ми казал досега?

— Не е това, Ром. — Той отново поклати глава. — Свързах се с болницата и разбрах, че в кръвта на Каръл са открили този нов супермикроб — МРГАС. Тя е първият потвърден случай в Портланд.

— Лошо — измърмори Лийч и бавно постави чашата си на плота. — А има ли други?

— Доколкото разбирам, тукашните доктори мислят, че има. — Коен отпи от кафето си. — Говорих тази сутрин с някоя си д-р Лопес от Сиатъл. Там имат случай, който е почти напълно идентичен с този на Каръл.

Партньорът му се намръщи. Дълбоки бръчки прерязаха обичайно гладката кожа около очите и устните му.

— Искаш да кажеш, друг наркоман, получил заразата заедно с дрога от мистериозен дилър?

— Точно така. Всичко съвпада, дори и това, че е раздавал мостри.

— Кучият му син! — възкликна Лийч. — Да си призная, ти май ще се окажеш прав този път. Започвам да си мисля, че Денис Тайлър съвсем не е дошъл в Портланд, за да ни разчиства боклуците. Май основната му цел е била да разпространи тази гадост.

— Затова и няма да мога да присъствам на вечерята в петък. Ти също няма да можеш. Ще се наложи да отидем до Сиатъл и да разговаряме с тази д-р Лопес и колегите й. А после да прескочим и до Филаделфия.

— Откога сме станали международни ловци на глави? — учуди се Лийч.

— Ние разполагаме с най-добрата — всъщност, единствената — следа към Тайлър, поне засега. — След разговора си с Лопес, Коен бе обмислил подробно ходовете, които трябваше да предприеме и бе решил, че се налага сами да проведат разследването докрай. — Нямаме нищо конкретно, което да свърже Тайлър с МРГАС. Всичките ни свидетели, с изключение на един ненадежден травестит, са мъртви. Според д-р Лопес, нейните шефове в ЦКЗ не приемат версията за мнимия търговец на наркотици. Представи си какво ще стане, ако отидем при ФБР само с тези жалки трохи.

— Аха. — Лийч надменно изду устни. — Специален агент Слънцето-изгрява-от-задника-ми ще ни благодари най-учтиво и ще мушне доклада ни под папките с разкази на очевидци на НЛО.

— Е, ще дойдеш ли с мен в Сиатъл? — попита Коен и допи последната глътка от кафето си.

— Родителите на Джина са ни на гости заради рождения ден на Софи и всичко у дома е с краката нагоре. Направо ужасна седмица. Обещах на Джина да й помогна с организацията на партито за Софи. — Той погледна притеснено. — Бих предпочел да остана тук и да подхвана работата от тукашния край. По-късно ще дойда при теб в Сиатъл или Филаделфия, пък, ако трябва, и в Патагония, стига да имаме сигурна следа към Тайлър.

— Добре, може и така да свършим работата. Ром, този тип не е използвал кредитните карти на Тайлър вече цели три седмици — смени темата Коен.

— Да, но е използвал името, за да се регистрира в оня въшлив хотел миналата седмица.

— Не е изключено сега да се подвизава под съвсем друго име.

— Не виждам какво можем да направим в такъв случай.

— Аха — разсеяно отговори Коен. Съзнаваше, че ще бъде много трудно да попаднат повторно на следата на такъв ловък престъпник като Тайлър.

— Имаш ли още малко от това женско питие? — Лийч побутна към него празната си чаша.

Коен я пое и включи отново машината за еспресо.

— Ром, мога ли да разчитам, че ще хвърляш по едно око на татко, докато ме няма?

— Съмняваш ли се? Много обичам да си говоря с баща ти. Двамата сме толкова единодушни, когато стане дума какво голямо разочарование си се оказал ти… — Той започна да брои на пръсти: — ченге… няма внуци… разведен…

— Та това беше преди цели дванайсет години. Бях само на двайсет и пет! — Коен безпомощно извъртя очи нагоре.

— Знам, знам, — лукаво поклати глава Лийч. — Но ние с татко ти не сме дребнави. — Той се разсмя, забавлявайки се непресторено. — Важното е, че ние с него можем да се забавляваме с часове, като обсъждаме твоите недостатъци и поредните провали на Пионерите^[1].

— Благодаря ти — въздъхна Коен и му подаде нова чаша капучино. Този път бе изписал буквите SOB^[2] върху бухналия млечен каймак. — Мисля да се възползвам от по-слабия трафик преди пладне и след малко да потеглям към Сиатъл.

— Няма да е зле. — Лийч сведе поглед към буквите, изписани в чашата, ухили се и промълви: — Ама това е съвсем незаслужено! — Усмивката му помръкна. — Сет, ако правилно сме отгатнали какво цели Тайлър, тогава…

— Ще трябва да открием кой стои зад него — кимна Коен.

Лийч го погледна загрижено:

— И бъди по-внимателен, като отидеш там.