Даниел Кала
Резистентност (40)

39

Маями, Флорида

Уейн Форбс, който съвсем скоро щеше да остави зад себе си това име окончателно, се бе отправил към отдавна бленуваната едномесечна почивка на тихия и спокоен остров Антигуа. Имаше почти час за убиване, преди да повикат пътниците за неговия полет и той реши да провери електронната си поща. На специално създадения временен адрес го чакаше писмо с покана за контакт. Поколеба се доста време, но накрая реши да отговори на повикването. Намери монетен телефон и набра номера. Отсреща вдигнаха слушалката още след първото позвъняване и той чу познатия нисък глас:

— Ало?

— Уейн Форбс, обаждам се в отговор на вашата покана — отвърна нетърпеливо. Повече от две минути запази мълчание, докато събеседникът му описваше подробностите на новата поръчка. Вместо незабавно да откаже, както предварително бе решил, Форбс неочаквано се чу да произнася: — Ще ви отговоря до половин час.

Окачи слушалката и се замисли. Любопитството му беше разпалено от новата оферта, най-добрата досега. Парите щяха да му позволят да приближи съществено желаното оттегляне от активна дейност. Не че чувстваше потребност да се оттегли на четирийсет и две години, но предпочиташе да има тази възможност на разположение. Освен доброто заплащане, работата предлагаше възможност да достигне максимума на творческите си способности и да изяви артистичността си. Предизвикателството го изкушаваше много повече от доброто заплащане.

От друга страна, притесняваше го продължителното обвързване с един и същ клиент, което можеше да му докара само неприятности. Продължителните ангажименти винаги повишаваха опасността от разкриване. Или предателство.

Претегли всички аргументи за и против над чаша чай в Интернет-кафенето и накрая реши, че предложението е твърде изкусително и не може да го отхвърли. Преборил се с лошите предчувствия, Форбс седна пред терминала и изпрати съгласието си по електронната поща.

Веднага, след като чукна по бутона „Изпращане“, мислите му се насочиха към логистиката на задачата. Трябваше да се върне незабавно във Филаделфия, още с първия възможен полет. Този път нямаше как да организира всичко като нещастен случай, а работата трябваше да се свърши в много кратки срокове. Нямаше да има възможност да изчаква подходящата ситуация, щеше да му се наложи сам да я предизвика.

Ще го направя, помисли той. Съсредоточи се. И допи последните глътки от чашата с изстинал блудкав чай.