Даниел Кала
Резистентност (43)

42

Филаделфия, Пенсилвания

Хортън влезе в кабинета си малко след седем часа сутринта. Усещаше силна умора и замаяност. Не бе спала след нощния скандал с Мартино̀ и всичко около нея тънеше в мъгла. В желанието си да напусне апартамента му колкото се може по-бързо, тя бе разсипала съдържанието на чантата си на пода в хола. Все още помнеше безизразното му лице, когато, коленичила почти в краката му, трескаво събираше разпилените си вещи. В таксито, на път за вкъщи, не успя да овладее комбинираното влияние на нервния шок и алкохола и бе принудена да помоли шофьора да спре, за да върне на природата съдържанието на стомаха си. По-късно, вече у дома, погълна три таблетки приспивателно с чаша вино, но и те не й помогнаха да заспи нито за миг. Таблетките не й помогнаха дори да овладее треперенето на ръцете си.

И сега, седнала зад бюрото, облегнала треперещите си ръце на пулсиращите си слепоочия, недоумяваше защо въобще се реши да дойде на работа. Беше ли в състояние да свърши нещо полезно? А може би, като резултат от скандала с Люк, щеше да й се наложи до края на деня да си прибере вещите и да опразни кабинета.

Телефонът иззвъня и тя подскочи сепнато. Заинтригува я индикацията Испания, изписана на дисплея, показващ източника на обаждането. Вдигна слушалката и чу топъл баритон със силен испански акцент:

— Добро утро, д-р Хортън, радвам се да ви чуя. Тук е д-р Емануел Сапатеро. Обаждам се от централната болница на Вале д’Еброн. Аз съм…

— Но разбира се, д-р Сапатеро — прекъсна го Хортън. — Вие сте водещият изследовател на тестовете с „Оралоксин“ в Испания.

— Така е — с видимо удоволствие отвърна гласът.

— С какво мога да ви бъда полезна, д-р Сапатеро?

— Д-р Хортън, преди всичко искам да ви поздравя за създаването на този забележителен медикамент. — Музикалният акцент на Сапатеро достигаше до нея с ехо по сателитната линия. — Въпреки че данните ни не са напълно обобщени, за мен е безспорно, че „Оралоксин“ действа не по-зле — а най-вероятно по-добре — от венозно прилаганите препарати за лечение на МРСА.

Само преди седмица тези думи биха повдигнали духа и самочувствието й. Сега те предизвикваха по-скоро пристъп на подозрителност и тя застана нащрек: едва ли Сапатеро би се обадил само за да я поздрави, преди да е извършил пълната обработка на данните.

— Но има и още нещо, докторе, нали така?

— Всъщност, бих искал да споделя едно наблюдение. — Той прочисти гърлото си и продължи с доста по-неуверен английски. — Предполагам, че сте извършили достатъчно много опити и ще можете да ми кажете, дали това има някакво съществено значение.

— И кое е това, което може би е от значение? — нетърпеливо запита тя.

— Наблюдаваме го при един от пациентите, третирани с „Оралоксин“, мъж на средна възраст с възпаление на бедрото, причинено от МРСА. Разбирате ли, възпалението бе овладяно бързо и ефикасно, но вчера, на четвъртия ден от лечението, му направихме поредната кръвна картина и забелязахме, че белите му кръвни телца…

Стомахът на Хортън се сви мъчително.

— Какво е станало с тях?

— Намалели са. — Гласът му се поколеба и затихна. — Значително.

— Колко значително? — Усещаше как гърлото й се свива все повече и повече.

— От 11,200 преди два дни, сега са спаднали до 1,100. Болният не показва никакви други симптоми — побърза да добави той, — но досега не сме наблюдавали подобна реакция у никой друг от пациентите от експерименталната група. Затова ми се искаше да се консултирам с вас дали да продължим лечението.

— Спрете проклетото лекарство! — изкрещя Хортън в слушалката. — За бога, не му давайте нито една доза повече!

— Но, моля ви, д-р Хортън — притеснено възрази Сапатеро. — Аз само исках да се посъветвам с вас.

— Съжалявам, д-р Сапатеро. — Все още не бе в състояние да овладее треперенето на гласа си. — Наблюдавали сме подобна реакция при няколко опита с лабораторни примати. В редки случаи „Оралоксин“ може да потисне функциите на костния мозък. Дори… — Тя замълча, преди да произнесе „пълно унищожаване на костния мозък“.

— А дали това потискане на функциите е обратимо? — Южняшката средиземноморска топлина изчезна от гласа му, в който сега звучеше подозрение.

— Убедена съм, че е. Но, все пак, трябва да прекратите лечението с „Оралоксин“.

— Разбирам — хладно промълви той. — Това означава ли, че трябва да прекратим цялото изследване?

— Това е първият случай на подобна реакция у хора. — Хортън искаше да омекоти твърде острата си и категорична реакция, но внезапно си даде сметка, че не се вълнува истински дали той ще спре изследванията, или не. — Оставям това изцяло на вашата преценка, д-р Сапатеро.

— Разбирам — повтори замислено гласът отсреща. — Ще уведомя за случилото се комисията по научноизследователска дейност към ръководството на болницата, която има правомощия да се произнесе по въпроса и ще ви уведомя за нейното решение.

Затвори телефона, обхваната от ледена празнота. Представи си как се отнася, седнала на предната седалка на колата си в затворения гараж, а звуците на любимия й концерт на Григ се смесват с шума на работещия двигател. Картината бе ярка, комфортна и много, много привлекателна.

Отпускаше глава върху ръцете си на бюрото, когато чу шума от стъпките на влезлия в кабинета й Нийл Райлън.

— Ел, какво става? — Втренчените в лицето й зелени очи на колегата и приятеля излъчваха тревога.

— Само си представях как за час или два загрявам двигателя на колата в гаража — присви рамене тя.

— Това дори не е смешно, Елън! Какви са тия глупави шеги?

— Извинявай, Нийл. Глупава шега, наистина. — Тя махна извинително с ръка, отпъждайки видението. — Бях се замислила за Вик.

— Разбирам те — отвърна Райлън с унила усмивка. — Ние бяхме нещо като трима мускетари, рицари на лошия късмет. Не съм подозирал, че ще ми липсва толкова много.

— Нийл, нямам това предвид. Оказа се, че Вик през всичкото време е бил напълно прав.

— За какво? — скептично надигна глава Райлън.

— За рисковете от „Оралоксин“. — Тя му каза за пациента от испанското изследване.

Очите му се разшириха и лицето му се смрази. Отпусна се на стола до бюрото й и невярващо промълви:

— Ужас…

— Нов ден, нова катастрофа.

С тъжна гримаса Райлън заби поглед в бюрото.

— Нийл, мисля, че всичко свърши.

— А какво ще правим с МРГАС? — запита той с монотонен глас, без да вдига очи.

Хортън само мълчаливо сви рамене.

— Във вестниците пише, че епидемията в Сан Франциско, Сиатъл и Ванкувър излиза извън контрол. Доколкото знам, „Оралоксин“ е единствената надежда да бъде спряна — продължи той.

— Но ние въобще не сме сигурни, че лекарството действа на пациентите. Може би въобще не е ефикасно извън лабораторните стъкленици.

Райлън я погледна строго:

— Ефективността му при МРГАС е единственото нещо, с което трябва да се съобразяваме оттук нататък.

— Как така, Нийл?

— Не разбираш ли, Елън? — въздъхна той. — На Виктор щеше да му бъде много трудно да вземе решение в тази ситуация: от една страна, бяхме толкова притеснени, че ще спрат работата ни веднага, щом разберат за шимпанзетата, а от друга, ако „Оралоксин“ може да се справи с МРГАС, това няма да притесни никого. Бихме могли да им покажем планини от мъртви маймуни и пак няма да ни позволят да спрем проекта „Оралоксин“.

— Никога не съм мислила за нещата в такъв аспект — бавно каза тя. — Бъдещето на „Оралоксин“ наистина зависи единствено от това дали действа срещу МРГАС. — В мига, когато думите излязоха от устата й, сърцето й подскочи от пронизалата я чудовищна догадка. Не! Това не може да бъде!

— Ел? — Райлън се бе навел напред и внимателно разтърсваше ръката й.

Тя се поколеба, уплашена да даде словесен израз на разтърсващата я мисъл. Преглътна и, престрашила се, започна да му обяснява:

— Мислех си за всички онези бактерии, на които изпробвахме ефективността на „Оралоксин“, Нийл. Сигурно помниш онзи мултирезистентен щам на златистия стафилокок, който генерирахме в лабораторията, за да тестваме чувствителността на медикамента, нали?

— И какво за него? — Райлън отпусна ръката й.

— МРГАС се появи почти веднага, след като го създадохме.

— Подобни съвпадения са ежедневие в микробиологията, Ел. Спомни си за ванкомицин-резистентния ентерокок, който се появи практически едновременно в Европа и Япония, например.

— Вярно. Но дали можем да бъдем сигурни, че създадената от нас мултирезистентна бактерия по никакъв начин не е свързана с МРГАС?

— Допускаш, че бактерията по някакъв начин се е изплъзнала от лабораторията? — Веждите му се сключиха и очите му загрижено потъмняха. — Че е влязла в контакт със златисти стафилококи от група А и е мутирала до МРГАС?

— Не. — Тя бавно поклати глава. — Допускам, че някой съзнателно я е разпространил.