Даниел Кала
Резистентност (23)

22

Филаделфия, Пенсилвания

Денис Тайлър си бе отишъл. Истинският Тайлър бе изчезнал четири години по-рано, по време на плаване с яхта покрай бреговете на Баха, Калифорния. Човекът, който доскоро обикаляше по западното крайбрежие с неговата шофьорска книжка и се представяше за търговец на наркотици, също заряза взетата назаем самоличност. Според новите му документи сега той бе Уейн Форбс от Рокфърд, Илинойс.

Уейн Форбс, също като Денис Тайлър по-рано, бе загубил живота си от ръката на човека, използващ днес неговата самоличност. Повечето от досегашните му мишени бяха водили потаен живот и рядко някой се впускаше да ги издирва, след като изчезнеха. Затова беше толкова удобно човек да вземе назаем тяхната самоличност.

Форбс с удоволствие бе загърбил личността на Тайлър и свързаното с нея поръчение. Работата си е работа, напомни си той. Все пак, новата задача му бе много по-приятна и му бе съвсем лесно да остане съсредоточен. Всеки може да дръпне спусъка, но имаше толкова различни тънкости и нюанси в тази работа. Тя много допадаше на креативната му същност.

Четвърто поредно утро седеше в колата си, паркирана на половин пряка от Украинския земляшки център, наслаждаващ се на чаша чай. Преглеждаше вестник и с едно око не изпускаше входа на Центъра, макар че нямаше начин да пропусне целта си, дори и да беше задрямал. Всяка сутрин, преди да се упъти към работното си място, човекът прекарваше точно един час в гимнастическия салон на Центъра. След четири дни следене, Форбс установи, че движенията му са предсказуеми като изгрева и залеза на слънцето.

Ако ставаше дума за обикновено убийство, предсказуемостта на жертвата щеше да бъде само от полза. Но поръчителят искаше нещо различно. Хонорарът, съпровождащ поръчката, стимулира Форбс да отдели достатъчно време и да я изпълни най-прецизно. Сгодният случай щеше да дойде неминуемо. Важното бе да е там и да бъде подготвен за него.

Форбс погледна часовника си, сгъна грижливо вестника и завинти обратно капачката на термоса с чай. Включи двигателя на колата в мига, когато зърна жертвата си да излиза от входа на Центъра. Преди да се насочи към колата си, паркирана малко по-надолу до тротоара, тумбестият плешив мъж се озърна, като че ли търсеше преследвачи. Форбс си помисли, че това може да е навик, останал у учения от годините, прекарани в Източния блок.

Колата на Форбс излезе от зоната за паркиране и бавно подмина жертвата. Беше уверен, че ще го прихване само няколко преки по-нататък.