Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kill the Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Тами Хоуг

Заглавие: Куриерът трябва да умре

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг — Хасково

Излязла от печат: 13.06.2005

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-625-4; 978-954-585-625-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10707

История

  1. — Добавяне

Глава 34

След като успя да се изплъзне от детектив Паркър, Тайлър изтича направо в рибния пазар. Намери мадам Чен да плаче мълчаливо в офиса си. Когато го видя да наднича през вратата, тя избърса очите си с кърпичка и се стегна. Той никога досега не беше я виждал да плаче. Това го уплаши още повече.

— Какво е станало? — попита Тайлър, промъквайки се в стаята.

— Нищо. Всичко е наред. Един момент слабост само ни кара да видим колко силни сме в действителност.

— Джейс си тръгна — продума Тайлър.

— Знам. Говорихме дълго миналата нощ.

Тайлър не й каза, че бе чул почти всичко, защото се бе скрил в килера за метли. Знаеше, че мадам Чен няма да одобри поведението му.

— Помолих го да не си тръгва — продължи мадам Чен. — Той мисли, че така е по-добре. Иска да ни предпази, да разреши сам проблема си.

— На мен не ми харесва този начин — каза Тайлър. Той се настани на стола до бюрото, като вдигна колене и ги подпря към гърдите си. — Ами ако не се върне?

— Ще се върне заради теб.

— Не и ако му се случи нещо. Ако го убият или влезе в затвора, или нещо подобно.

— Така е — съгласи се тя. — Но лошите неща винаги могат да се случат, Тайлър. Ние нямаме контрол над тях. Можем само да се молим да ни се случват добри.

— Аз не вярвам в молитвите. Молил съм се толкова много и никога нищо не се сбъдва. Мисля, че Господ не ни чува.

— Трябва да мислим позитивно, Тайлър — рече мадам Чен. — Трябва да се концентрираме и да мислим как да съберем нашето чи в топка, която да държим в центъра си. Може би ще успеем да излъчим толкова ярка светлина, че тя ще доведе Джей Си при нас цял и невредим.

Тайлър мислеше за това. Той беше много по-склонен да вярва в идеята за позитивната енергия чи. Беше се ровил в статии по интернет и бе говорил надълго и нашироко с дядо Чен. Това изглеждаше много по-реално, логично и научно, отколкото да вярваш в някакъв невидим старец, който живее в облаците и никога не отговаря на молитвите ти. Чи беше вътре в човека, вътре в него и той можеше да я контролира. Тайлър смяташе, че е много иронично и смешно киселият и вечно намусен племенник на мадам Чен да се казва Чи. В него нямаше нищо позитивно.

Силата на отрицателната енергия в света плашеше Тайлър. Никой не може да контролира енергията на другия човек, особено ако е дете. Дори и ако има изключително висока интелигентност.

— Ти какво се замисли, мишле?

Тайлър я погледна за момент, опитвайки се да реши какво иска да каже. В душата му бушуваха толкова много чувства, че не знаеше как да ги контролира. Ако опиташе да потисне страха за брат си, на повърхността изплуваше страхът от службата за защита на децата. Ако се опитваше да се пребори с гнева си заради това, че Джейс го напусна, страхът от несигурното бъдеще го побеждаваше.

Накрая просто произнесе с разтреперан глас:

— Страх ме е.

След което се ядоса на себе си, че се държи като някое бебе.

— Знам — отвърна мадам Чен. — И мен ме е страх. Ще трябва да преминем през това изпитание заедно. Брат ти е добър човек. Има добро сърце, честно и смело. Той ще направи правилното нещо и ще се върне при нас у дома. Това е единственото, в което трябва да вярваме, Тайлър. Да се тревожим за неща, които още не са се случили, е просто загуба на енергия за нищо.

— Да, госпожо — съгласи се Тайлър, чудейки се как ще го изпълни. На покрива на къщата имаше малка градинка, за която се грижеше дядо Чен. Всяка вечер той и Тайлър се качваха там, за да правят своите упражнения тай-чи. Може би, помисли си Тайлър, трябваше да отиде там, дядо Чен щеше да седне до него и двамата щяха да медитират заедно.

На вратата на офиса се почука и Чи показа грозната си глава, без да изчака разрешение. Тайлър си помисли дали не беше подслушал всичко, както той бе направил предишната нощ. Мадам Чен го изгледа строго с най-заплашителния си поглед.

— Чи, знам, че майка ти те е научила на маниери. Какво стана с тях? Да не би да си ги изхвърлил заедно с рибешките глави? Не ми се иска да те гълча като дете, вече си голям мъж. Никога не отваряй вратата, преди да са ти дали разрешение.

— Извинявай, лельо — отвърна Чи, без да се разкайва. — Още полицаи искат да те видят.

— Кажи им, че веднага ще изляза.

— Всъщност те са тук, зад мен.

Мадам Чен изгледа племенника си и произнесе на китайски:

— Понякога си мисля, че си ябълка, пълна с червеи, Чи.

Вратата се отвори широко и Чи бе побутнат вътре от двама мъже. Единият беше едър и страшен, със съвсем късо подстригана коса и черни очила. Другият приличаше повече на бизнесмен, като се изключи, че сакото му бе възширочко в раменете. Сякаш го беше взел назаем от някой друг човек.

Тайлър не хареса очите му. Искаше да скочи от стола си, да избяга от стаята и да се скрие в най-тайното си местенце. Но когато се плъзна от стола и тръгна към вратата, големият мъж му препречи пътя.

— Госпожо Чен — започна другият.

— Наричайте ме мадам Чен — произнесе ледено тя, като стана.

— Мадам Чен — започна наново ниският полицай. — Аз съм детектив Кайл, а това е партньорът ми детектив Родик. Ние сме от отдел „Обири и убийства“. Бихме искали да ви зададем няколко въпроса относно колата ви.

— Пак ли за колата? — намеси се неканен Чи.

Кайл се обърна към него.

— Какво означава „пак ли“?

Мадам Чен хвърли убийствен поглед на племенника си.

— Чи, ти можеш да си вървиш.

Той се опитваше да изглежда самодоволен, сякаш беше сигурен, че няма да посмее да го нахока пред чуждите хора.

— Просто мислех, че може да…

— Върви! Веднага — заповяда твърдо мадам Чен. После му каза на китайски, че е като трън в тялото й и ако не се промени, ще го извади и ще го захвърли на бунището.

Лицето на Чи помръкна и той напусна стаята. Изглеждаше унизен и сърдит. Тайлър направи още един опит да се измъкне, но големият детектив отново препречи пътя му.

Детектив Кайл се обърна към него.

— А ти кой си?

— Не съм длъжен да говоря с вас — отвърна Тайлър. — Аз съм дете.

— Питах само за името ти. Има ли някакви причини да мислиш, че ако ми го кажеш, ще си навлечеш неприятности?

— Не, сър. Просто не ви харесвам, това е.

— Тайлър! — извика мадам Чен. — Не говори по този начин! Това е грубо и просташко.

— Просто казах истината.

— Казването на истината е хубаво нещо, млади момко — отвърна Кайл с фалшиво покровителствен глас. — Та значи, кой си?

Тайлър го гледаше като упорито магаре.

— Той е мой син — обяви мадам Чен.

Ченгетата погледнаха от него към нея и пак обратно.

— Осиновен — допълни тя.

Детективите отново изгледаха Тайлър. С големите си невинни очи той започна да говори на безупречен китайски, обяснявайки на мадам Чен мнението си за тях.

Детективите го гледаха със зяпнали уста, после се спогледаха един друг. Мадам Чен се опитваше да не избухне в смях, докато го слушаше, но го смъмри също на китайски. Тайлър започна да се кикоти.

— А сега ни остави, Тайлър — рече тя. — Тези господа искат да ме видят насаме.

Освободен, Тайлър се измъкна и почти се сблъска с Чи, чието ухо бе залепено за вратата.

Тайлър го изгледа подозрително.

— Търсиш ли нещо, Чи? Да кажа ли на мадам Чен, че я чакаш?

— Ти що не си гледаш работата? — изсъска с нисък глас Чи. — Аз имам повече право от теб да съм тук.

— Не и днес — сряза го Тайлър. — Ти си само племенник. А аз съм осиновеният син на мадам Чен. Не чу ли това, докато подслушваше през вратата?

— Хич не се самозалъгвай — предупреди го Чи. — Може и да не мине много време, когато ще изчезнеш оттук. Брат ти е престъпник. А когато той отиде в затвора, хората от социални грижи ще те вземат и ще те отведат. Аз лично ще се погрижа за това.

Това беше най-страшният кошмар на Тайлър. Страхът и ужасът се надигнаха и запушиха гърлото му. Искаше да плаче. Искаше да крещи. Вместо това замахна и халоса Чи по брадичката с всички сили.

Чи нададе вик на болка, после избълва цяла серия ругатни, като сграбчи Тайлър за раменете с дебелите си пръсти.

Тайлър закрещя с колкото глас има.

— Не ме бий! Не ме удряй!

Вратата на офиса се отвори и двете ченгета излязоха навън в мига, в който Чи го вдигна във въздуха.

Мадам Чен извика:

— Чи! Какво ти става? Пусни го веднага!

Ченгетата не му оставиха друг избор. Големият хвана ръката му и я издърпа назад, а Кайл сграбчи Тайлър и го отскубна от ръцете му.

Момчето се сви на пода като малка, подсмърчаща и хлипаща топка.

Голямото ченге обърна Чи с лице към стената, сложи му белезници и започна да го опипва за оръжие.

Мадам Чен клекна до Тайлър и се опита да го успокои на китайски. Тайлър седна и я остави да го прегърне. Преструваше се, че трепери от страх, хълцайки и опитвайки се да спре да плаче.

Мадам Чен го попита дали е ударен. Той поклати глава.

Големият полицай прочете правата на Чи. Мадам Чен изгледа племенника си и му каза, че е позор за семейството. Тайлър го погледна, направи муцунка и му се изплези.

— Не съм му сторил нищо! — извика Чи. — Малкото лайно ме удари!

Мадам Чен отиде до него, посегна, хвана ухото на племенника си и го завъртя здраво, като не спираше да се кара на китайски. Тайлър никога не беше я виждал толкова ядосана.

— Госпожо, оставете го — рече Кайл, опитвайки се да я отдалечи от Чи. — Ние ще се погрижим. Оставете на нас.

— Добре! — съгласи се тя, без да сваля гневен поглед от Чи. — Може би ще се научи на нещо полезно в затвора. На търговия, че да я използва, когато излезе.

— Ти винаги ги предпочиташ пред мен! — викаше Чи. — Аз съм ти роднина! Аз съм от твоята плът и кръв, аз заслужавам…

Бясна, мадам Чен го прекъсна, като заговори бързо на китайски. Личеше, че думите й са пълни с огън. Детективите се спогледаха, объркани от невъзможността да разберат какво си говорят. Оня, който се казваше Кайл, погледна към Тайлър.

— Можеш ли да ни преведеш какво казва? Какво имаше предвид той с думите „Ти винаги ги предпочиташ пред мен“?

— Понякога Чи изпада в параноя и само-за-блуда — отвърна Тайлър, разтърквайки удареното си рамо. — Можете да видите в речника какво значи, ако не го знаете. Ще ви дам речник.

— Знам какво значи — усмихна се Кайл. — А ти откъде знаеш тези неща?

— Защото съм умен и имам не-задо-волимо желание да уча нови неща.

Кайл не знаеше какво да отговори на това. Затова смени темата.

— Удари ли те? Нуждаеш ли се от лекарска помощ?

Тайлър поклати глава.

— Случвало ли се е и преди? Удрял ли те е?

— Не. Никога досега не ме е удрял.

— Можеш да се оплачеш — рече Кайл със същия покровителствен тон, който бе използвал преди. — Няма защо да се боиш от него.

— Ще го пъхнете ли в затвора? — попита Тайлър. — Не мисля, че трябва. Той работи в рибния пазар. Трябва да бъде тук.

— Ще видим — сви рамене Кайл. — Засега ще го задържим в участъка.

— Той е лъжец и мошеник — заяви Тайлър. — Сам ще се уверите в това. Не бива да вярвате на всичко, което говори.

Да създаде неприятности на Чи беше едно, а да го прати в затвора съвсем друго нещо. Кой знае какво можеше да разкаже на полицаите?

— Наистина не ме удари — продължи Тайлър. — Всъщност аз го ударих пръв.

— Защо направи това, синко? — попита Кайл.

Тайлър настръхна целият при думата „синко“.

— Защото каза неща, които засягат чувствата на хората.

— Той засегна чувствата ти? И какво ти каза?

— Че имал повече право да бъде тук от мен, защото съм бил осиновен. Но не мисля, че трябва да го вкарате в затвора заради това.

— Насилието над деца е престъпление — заключи назидателно Кайл, сякаш Тайлър беше бавноразвиващ се. — Трябва да говорим с него. А някой служител от службата за защита на децата вероятно ще дойде да говори с теб.

Тайлър погледна с огромни, отчаяни очи мадам Чен.

— Няма нужда — рече тя на Кайл.

— Госпожо, ако едно дете е в опасност в тази среда…

— Той не е в никаква опасност. Чи управлява рибния пазар и няма почти никакви контакти с Тайлър. Досега не е имало подобни инциденти, няма да има и в бъдеще. Аз нямам интерес от такива.

— Права сте, мадам. Но щатът и законът следят за правата на децата.

— А аз за своите собствени права. И за правата на семейството си — отвърна твърдо мадам Чен. — Нито се нуждая, нито искам помощ от вас. Случилото се беше грешка. Семейна вражда, ако искате, така го наречете. Това е семеен въпрос. Няма нужда от намесата на съдебната система в инцидентно семейно спречкване, продължило само пет секунди. Да не би да запълвате времето си с подобни случаи, детектив Кайл? — попита го жлъчно тя. — Имах впечатлението, че се интересувате само от големи случаи. Убийство, например. Няма ли убийства за вас, та се занимавате с две деца?

— Ааа, ами да, мадам — запелтечи Кайл.

— Не сте дошли тук да арестувате племенника ми.

— Не, мадам.

— Тогава достатъчно по този въпрос — заяви мадам Чен. — Вие ми губите времето и това ми струва пари. Щом арестувате всеки човек, който говори грубо на някое дете, затворът сигурно е препълнен.

Кайл и Родик се спогледаха.

— Времето е пари. Не ми го губете — настоя нетърпеливо мадам Чен.

Родик погледна Кайл, очаквайки някакъв сигнал. Той вдигна рамене и поклати глава.

— Добре, права сте, мадам. Може би малко се поувлякохме.

Да се разправят с Чи, очевидно беше досадно, а и не си струваше. Едрият полицай отключи белезниците му. Китаецът потърка китките си, беше нацупен. Мадам Чен му каза да се връща на работа, ако иска да спечели отново благосклонността й.

— И поради каква причина дойдохте тук, детективи? — обърна се тя към тях.

— Имаме основание да смятаме, че вашата кола е била използвана в престъпление. Бихме искали да я огледаме.

Мадам Чен ги погледна обезпокоено.

— Сега разбирам, че плащам данъците си напразно. Детективът преди вас вече я огледа. Казах му, че е била ударена на паркинга. Той настоя да я вземе. Сетне дойдоха други и я отнесоха. И сега пред вас стои една възрастна жена без никакво средство за придвижване.

— Какъв друг детектив е бил тук? — попита Кайл.

— Детектив Паркър — отговори тя. — Колата я няма. Може би ще говорите с него и той ще ви каже къде е.

Кайл премина по коридора и отиде до задната врата. В двора наистина нямаше и следа от миникупър.

— Детектив Паркър ми направи впечатление на много мил човек — продължи мадам Чен. — Възпитан, умен, добре облечен. Много се ядосах, че взе колата ми, но той просто си вършеше работата. Нямам какво да крия — додаде тя, като придърпа Тайлър до себе си с ръка около раменете му.

Кайл не й обръщаше внимание. Мускулите на лицето му бяха обтегнати. Изглеждаше нещастен.

— Случайно да познавате младеж на име Джей Си Деймън?

Мадам Чен не мигна.

— Защо трябва да го познавам?

— Може да сте го виждала в квартала. На около двадесет, с руса коса, сини очи. Работи като куриер.

— Аз съм заета жена и през повечето време си стоя в офиса. — Онова, което каза, не беше чиста лъжа, но не бе и истина.

Тайлър стоеше до нея, невинен като агънце.

— А ти, синко? — попита го Кайл.

— Вие наистина не трябва да говорите с мен, сър — отвърна учтиво Тайлър. — Може да се стреснете, когато откриете, че имам коефициент на интелигентност 168.

Ченгетата отново се спогледаха.

— Благодаря, че ни отделихте от времето си, мадам — рече Кайл. — Ще ви се обадим отново, когато колата ви бъде огледана за доказателства.

Той хвърли подозрително дълъг поглед на Тайлър, оглеждайки сините очи и русата му коса. Момчето притаи дъх. Детективите тръгнаха към вратата.

Бу Зу идеше бързо откъм склада по товарната рампа. Прилича на Хъмпти Дъмпти[1], помисли си Тайлър. Винаги му бе приличал на него. Яркото слънце караше китаеца да криви и примижава с очи като къртица. Той се обърна на едната страна, после на другата.

— Аз знам! Аз знам! — извика развълнувано Бу Зу. Дебелият му език пръскаше слюнки наоколо. — Аз познава Джей Си!

Бележки

[1] Герой от „Алиса в огледалния свят“. — Б.пр.