Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kill the Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Тами Хоуг

Заглавие: Куриерът трябва да умре

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг — Хасково

Излязла от печат: 13.06.2005

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-625-4; 978-954-585-625-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10707

История

  1. — Добавяне

Глава 22

Джейс паркира колата на мадам Чен в тясното пространство, запазено за нея зад офиса. Забърса вътрешността й с мокра хартиена кърпичка, опитвайки се да изтрие всяка следа от присъствието си зад волана, случайно докосване до вратата или седалката. Сетне застана до колата, без сам да знае колко време, защото се опитваше да реши какво да направи.

Откъм океана на големи валма идеше гъста мъгла като зели къдели, които се свираха в тесните кътчета и пукнатини на града, един млечнобял филтър, който омекотяваше ръбовете на сградите и поглъщаше жълтата светлина, грееше в прозорците. Чувстваше се като герой от някакъв сън, сякаш щеше да изчезне с едно премигване на очите и никой нямаше да си спомня за него.

Може би точно това трябваше да направи — да се скрие под земята, напълно и без следа. Така щеше да постъпи Алисия. Щеше да опакова мълчаливо и да се изнесе посред нощ. Щяха да изникнат като отровни диворастящи гъби в някоя друга част от града, с нови имена и без обяснение защо.

Джейс се бе чудил защо, при това много пъти. Когато бе на възрастта на Тайлър, си измисляше всякакви истории за гайка си, като винаги я рисуваше като героиня. Тя защитаваше децата си от една или друга опасност. Когато порасна и помъдря, когато започна да разбира повече за живота и улиците, започна да се чуди дали Алисия не се криеше от полицията.

Не можеше да си представи поради каква причина. Майка му беше спокойна, тиха жена, която го накара да плаче, след като го хвана да краде от магазина, само защото му каза тъжно колко е разочарована от поведението му.

„Може би е била като мен — помисли си сега той, — попаднала е на грешното място по грешното време.“

— Защо не искаш да излезеш на светло, Джей Си?

Мадам Чен сякаш се появи с магическа пръчка изпод мътната светлина на лампата, висяща над вратата на офиса й.

— Мисля — отвърна Джейс.

— Мислите ти тежат като камъни.

— Съжалявам, че се прибирам толкова късно, мадам Чен.

— Къде ходи да поправиш колелото си? На луната ли?

Джейс отвори уста, за да отговори, но гласът му затъна в гърлото като топка от тесто. Помисли си отново за деня, в който майка му го хвана да краде.

— Трябва да говоря с теб за нещо важно — каза най-накрая той. — Лично.

Тя кимна и влезе обратно вътре. Джейс я последва с наведена глава. Мадам Чен го настани на един стол с права облегалка от твърдо дърво до бюрото си и се върна, за да налее две чаши чай от вечно присъстващия горещ чайник, кацнал несигурно върху рамката на прозореца над разхвърляното бюро.

— На луната нямат телефони, предполагам — каза със загрижен майчински тон тя. — Хората, които живеят на луната, нямат семейства, които да се тревожат за тях.

— Изпаднал съм в беда, мадам Чен — продума Джейс.

— Значи всички сме в беда — поправи го тя, като обърна лицето си към него. Не можеше да прикрие тревогата си. Лицето й загуби цвета си, а малката й уста оформи буквата О.

Беше се опитал да се почисти с малко мокри кърпички и бутилка вода, която взе от автомата за продажба пред мексиканския пазар в Лос Фелис. Водата не успя да измие синините и драскотините, нито да скрие подутините по плътта му. Знаеше, че прилича на човек, който е бил откъм грешната страна на ринга. Загубилият битката боксьор.

Мадам Чен каза нещо на китайски, гласът й беше тих и уплашен. Ръката й трепереше, когато сложи чашата на единствените три квадратни сантиметра непокрита с хартия площ от бюрото си. Тя се наведе и седна на своя стол. Джейс можеше да я види как се опитва да събере сили, да се съвземе, да измисли стратегия за една ситуация, напълно извън нейния опит и възможности.

— Разкажи ми — рече тя. — Всичко.

Джейс се опита да си поеме дълбоко въздух и да го изпусне от дробовете си. Тялото му му напомни да не го прави. В главата му се въртеше отново и отново онова, което бе решил дай каже, и какво да не й казва, какво ще бъде безопасно за нея и за Тайлър.

— Може би ще чуеш разни неща за мен — каза той. — Лоши неща. Искам да знаеш, че не са истина.

Тя вдигна вежда.

— Нима ме мислиш за толкова нелоялна, та си позволяваш да ми кажеш това? Ти си ми като син.

Ако синът й живееше таен живот под половин дузина измислени имена. Ако бе търсен за убийство и нападение. Ако имаше някой, който иска да го убие. Да, тогава би бил неин син.

Всъщност мадам Чен нямаше деца. Може би заради това ги и бе прибрала, помисли си Джейс. Тя нямаше координатна система.

— Адвокатът, на когото трябваше да отнеса един пакет миналата нощ, е бил намерен убит, след като съм напуснал офиса му. Полицията ме издирва.

— Хубава работа! Та те са луди! Ти никога не би убил човек — извика тя, отхвърляйки самата идея за подобно нещо. — А щом не си го убил, те не могат да те тикнат в затвора за нещо, което не си направил. Ще се обадя на моя адвокат. Всичко ще бъде наред.

— Не е толкова просто, мадам Чен. Вероятно имат отпечатъци от пръстите ми. Сигурно ги има из целия офис на адвоката. — „А аз бях хванат в разбития апартамент на дъщерята на жертвата — добави си наум той. — Говорих с нея. Тя може да ме идентифицира. Ще каже, че съм я нападнал…“

— Защо полицията мисли, че ти би убил този мъж? — попита по-спокойно мадам Чен. — Какви мотиви би имал ти, за да извършиш подобно ужасно нещо?

— Не знам. Може би е бил обран или нещо такова.

— Един невинен човек няма какво да крие. Трябва да отидеш в полицията и да им кажеш всичко, което знаеш.

Джейс поклати глава още по средата на изречението й.

— Не. Ако имат някаква улика, ако могат да скалъпят лесен процес срещу мен, ще го направят.

— Ти не си виновен.

— Но изглеждам такъв.

Мадам Чен въздъхна и посегна към телефона.

— Нека да се обадя на адвоката си…

— Не! — Джейс скочи на крака, протегна ръка през бюрото и постави слушалката обратно на телефона с повече сила, отколкото би искал. За секунда мадам Чен го погледна така, сякаш не го познаваше и никога преди не го беше виждала.

— Не мога да отида в полицията — повтори тихо той, като седна обратно. — Моля те да ме разбереш. Не мога да поема подобен риск.

Младежът започна да трие с ръка лицето си и се намръщи, когато докосна раната, където счупеното стъкло от огледалото на Аби бе срязало бузата му. Раната бе отворена. Вероятно се нуждаеше от шевове, но не можеше да потърси медицинска помощ в болница.

— Ако отида в полицията — започна той, — край. Край на всичко.

— Животът ти няма да свърши…

— Ако отида в полицията, ще свърши. Дори евентуално да се отърва, първо ще ме тикнат в ареста. Докато делото стигне до съда, ще минат месеци. Какво ще стане с Тайлър? Ако от службата за защита на децата и семейството го открият, ще ми го вземат. Ще го пратят в сиропиталище или при приемни родители.

— Никога няма да позволя това да се случи — заяви мадам Чен, сърдита, че той предполага подобна възможност. — Тайлър ни принадлежи. Неговият дом е тук.

— Службата за защита на децата няма да погледне по този начин на нещата. Те ще го вземат и със сигурност никога няма да ми го върнат.

— Но той няма нужда от приемни родители!

— Това тях не ги интересува — отвърна тъжно и с горчивина Джей. Предупрежденията на майка му изгаряха мозъка му като нажежено желязо, заедно с много подобни истории, чути на улицата или прочетени във вестника. — Те просто изпълняват заповеди и нареждания, привеждат в действие закони, създадени от хора, които никога не са се замисляли над тях. Ще те погледнат и ще видят човек, който не е в тяхната система, който не е попълвал документите и молбите им. Ще те погледнат и ще кажат — ха, какво прави тази китайка с едно останало без майка сираче, малко бяло момче, което не фигурира в нашите папки?

— Ти преувеличаваш…

— Не! — отвърна сърдито Джейс. — Нищо не преувеличавам. Ще го дадат на хора, които гледат деца, за да получават чекове, помощи, пари, и никога няма да кажат на никого къде е. Може да загубят следите му, и това се случва. Господи, от всичко, което знам, ти дори може да си навлечеш неприятности, че си го държала тук. Може да те глобят или кой знае какво друго. Тогава?

— Нека да говоря с адвоката си.

Джейс поклати яростно глава, повече уплашен от перспективата да загуби Тайлър, отколкото да бъде убит в банята на Аби Лоуел.

— Не мога да поема такъв риск — повтори той. — Не искам. Искам Тайлър да бъде в безопасност. Предпочитах да го оставя тук с теб. Той щеше да бъде в безопасност, но ще го взема, ако трябва. Ще го взема с мен и ще заминем. Сега. Тази нощ.

— Стига глупости! Престани! — извика мадам Чен. — Не можеш да го вземеш. Не можеш да си тръгнеш.

— Не мога да остана — отвърна й Джейс. Гласът му трепереше. Опитваше се да се държи, да събере самообладанието си, да снижи гласа си, да говори спокойно и разумно. — Не мога да остана тук, докато всичко това не свърши. Не искам да бъдеш в опасност, мадам Чен, нито ти, нито свекърът ти. Не искам Тайлър да е в опасност, но не мога да го оставя тук, тъй като се страхувам, че няма да го намеря, когато се върна.

За миг никой не каза нищо. Джейс не можеше да се насили да погледне тази жена, която бе толкова добра и с такова голямо сърце, че да прибере братята Деймън, да им предостави дом, да се отнася с Тайлър като майка. Да се отнася и с двамата като със свои синове. Щеше му се да не й бе казвал. Трябваше да се подчини на инстинктите си, просто да вдигне брат си от леглото в най-тъмната доба на нощта и да изчезне. Да потъне в нея.

Господи, каква каша. И тъй, и иначе — все лошо.

Ако отидеше в полицията и го арестуваха, това щеше да излезе веднага във вестниците. Репортерите щяха да започнат да ровят, да търсят подробности. Ако откриеха Тайлър и семейство Чен, преследвачът сигурно също щеше да ги намери.

Би могъл да се освободи от доказателството, което все още бе в него, или да го скрие по някакъв начин, или да го предаде на Аби Лоуел, но оставаше фактът, че все пак беше видял негативите. Те не означаваха нищо за него, но той ги бе видял, а преследвачът, хищникът едва ли щеше да остави някаква следа или вратичка, която да насочи ченгетата към него и да го уличи. Той не би оставил жив свидетел.

— Съжалявам, че те забърках в това — рече тихо Джейс, страдайки. — Болката му нямаше нищо общо с боя, който бе изял. — Ще ми се да не бях ти казвал нищо, но не успях да намеря начин да избегна този разговор. Ако някой дойде да ме търси… ако дойде полицията… Ти заслужаваш да знаеш защо. Дължа ти го. Дължа ти много повече.

Едно рязко почукване по вратата ги предупреди за част от секундата, че някой ще влезе, преди Чи да отвори вратата на офиса и да пъхне главата си в процепа. Той изгледа сърдито Джейс.

— Какво е станало с теб? — попита безразлично.

Клепачите на Джейс почти скриха очите му. Той си помисли колко ли време Чи бе стоял пред вратата да подслушва.

— Паднах.

— Не си вземал колата на леля ми, нали? Нямаше я много дълго време. Помислих си, че е открадната. За малко щях да се обадя в полицията.

Джейс не отговори. Не се доверяваше на Чи. Театърът, който той играеше, преструвайки се, че е много загрижен за леля си, че се тревожи за нейните интереси, беше просто външна показност. Пълен фалшификат. Чи винаги правеше онова, което бе в негова полза. Грижеше се само за себе си и за собствените си интереси и беше първият кандидат за наследник на бизнеса.

Чи изгледа мадам Чен и каза нещо на китайски.

Лицето й се промени, стана стоманено, а тя изправи гръб.

— Ако имаш да кажеш нещо, Чи, говори на английски. Показвай повече уважение и не бъди груб в мое присъствие.

Тъмните очи на Чи бяха като студени камъчета, когато погледна Джейс. Дори не се извини.

— Чудех се дали ще получа помощ сутринта, или отново ще бъда зарязан сам, защото някои хора са безотговорни.

Джейс се изправи.

— Ако искаш да говориш с мен, Чи, защо не излезем навън?

— Не ми изглеждаш готов за подобен разговор — рече Чи и устата му се изкриви в гримаса.

— Ако някой ще излиза, това е само Чи — намеси се твърдо мадам Чен, като погледна строго племенника си. — Ако си чакал и не си се прибрал вкъщи поради подобна незначителна причина, само си загубил времето си.

Чи все още наблюдаваше Джейс.

— Не, лельо. Уплътних много добре времето си.

Джейс не каза нищо, когато Чи напусна стаята. Не би казал нищо против него на мадам Чен. Но последната му забележка остави у него болезнено усещане, което сви стомаха му.

— Няма да е лесно да ме проследят до тук — каза тихо той. Освен ако Чи не го продадеше за няколко сребърника или някой не бе запомнил регистрационните номера на миникупъра, докато бягаше от апартамента на Аби Лоуел. — Не съм давал този адрес на никой. Но искам да бъдеш подготвена, в случай че се появи полиция.

— Какво ще правиш? — попита мадам Чен. — Ако подозират, че ти си убил адвоката, и ти се държиш като виновен, как ще им хрумне, че трябва да търсят някой друг? Те ще търсят само теб. Истинският убиец ще бъде свободен.

Джейс подпря глава с ръце и се загледа в пода между ботушите си. Сърцето му оглушително думкаше. Глезенът му пулсираше. Усещаше подутата плът, притискана от кожата на ботуша. В корема му се събираше и въртеше като в пералня една гадна комбинация от желание да повърне и неистов глад.

— Ти това ли искаш? — попита тя. — Този лош човек да остане на свобода, за да продължи да убива?

Джейс искаше дай каже, че не го интересува, след като той самият ще бъде на свобода, след като нищо нямаше да заплашва Тайлър, но знаеше, че не това иска да чуе мадам Чен. Осъзнаваше също, че не може да стане по този начин, без значение какво иска той самият.

— Не, не искам това. Просто трябва да открия истината. Аз… Аз ще го направя… Ще открия какво става. Трябва ми време.

— Ако дойде полицията — тъжно и меко рече мадам Чен, — няма да им кажа нищо.

Джейс я погледна.

— Не съм съгласна с онова, което правиш, Джей Си, но ще бъда лоялна към теб и знам, че и ти ще бъдеш такъв с мен. Убедена съм също така, че не си извършил това престъпление.

Тя бе сред малкото наистина добри хора, които Джейс бе познавал в живота си, а той я бе поставил в невъзможното положение да лъже заради него. А може би и в опасност. Само защото беше отговорил на едно последно обаждане по време на последния си курс в най-шибаната нощ в живота си. Заради Ета, за да й направи услуга. И заради няколко долара повече, с които да храни себе си и брат си.

Почти можеше да чуе Лени Лоуел да казва: „Няма добро дело, което да е останало ненаказано, хлапе.“