Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kill the Messenger, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 9 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Тами Хоуг

Заглавие: Куриерът трябва да умре

Преводач: Таня Виронова

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфюг — Хасково

Излязла от печат: 13.06.2005

Редактор: Олга Герова

ISBN: 954-585-625-4; 978-954-585-625-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10707

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Джейс завърза Звяра към паркингметъра и влезе в бара. Той представляваше тясно, тъмно и усойно място с провесени рибарски мрежи, шамандури и пояси по стените. Вонеше на бира и цигарен дим, в пълно неподчинение на щатските закони против тютюнопушенето. На една маса седяха постоянни посетители, които изглежда смятаха за свое задължение да зяпат с неодобрение всеки новодошъл. Те не свалиха очи от Джейс през целия път от вратата до бара.

Младежът държеше главата си наведена, докато зае един стол в най-далечния ъгъл на помещението. Поръча си бургер и сода, потискайки нуждата си от нещо по-силно, с което да притъпи физическата и емоционалната болка, които го измъчваха.

Телевизорът, който висеше от тавана в другия край, бе включен на съдебния канал. Вървяха новините по процеса срещу Коул за убийство. Мартин Горман даваше изявление от подиум, украсен от всички страни с букет от микрофони. Сетне имаше прекъсване, за да направи помощник областният прокурор Жирадело същото изявление, но от различно място.

Защитата бе построила изявлението си така, че да изключи всякакво споменаване на миналото на Роб Коул — наркотиците, парите, жените, — защото те само щяха да пробудят предубежденията на съдебните заседатели. Жирадело от своя страна твърдеше, че миналото на Коул трябва да бъде прието като доказателство, установяващо начин на поведение. Съдията пледираше за щата. Това беше сериозен удар по тезата на Горман. Адвокатът се оплакваше, че Норман Краун прави опит да купи правосъдието и нещо повече — че опитът по всяка вероятност щеше да бъде успешен.

Бургерът пристигна. Джейс отхапа от него, без да откъсва очи от екрана. Помисли си, че решението трябва да бъде в полза на защитата. Доказателствената стойност на показанията не превишаваше предубеденото, вредящо естество на фактите относно миналото на Коул.

Та значи Коул щеше да загуби главата си заради наркотиците, парите и жените, така ли? Нито едно от тези неща не доказваше, че той е отчаян убиец, престъпник и нарушител. Този човек никога преди не беше правил опит да убие някого. В пресата не бяха се появявали каквито и да е намеци за евентуално физическо насилие, което Коул е упражнил върху жена си. Нямаше примери за ескалираща по бруталността си жестокост в поведението му. Джейс си помисли, че ако този човек някога е вдигнал дори единия си пръст срещу Триша, Норман Краун сигурно е щял да стовари мощта си върху него като тон тухли и мълвата щеше да обиколи Лос Анджелис като горски пожар.

Но до този момент делото клонеше в полза на обвинението и ако това беше индикатор как ще се развие останалата част от процеса, то можеше да се предвиди, че Мартин Горман ще загуби.

Адвокатът вероятно беше прав. Норман Краун имаше огромна власт в Лос Анджелис и също толкова голямо влияние върху политиците в града, а джобовете му практически бяха бездънни.

Джейс си помисли отново за нощта, в която взе пакета от Лени. Телевизорът и тогава работеше. Предаваха репортаж по случая „Коул“ и Лени му каза: „Мартин се е хванал на бас, че играта е нагласена. Тук говорят парите. Запомни това.“

Запита се дали Лени знаеше тези неща, защото имаше вътрешен източник на информация по случая, или защото беше просто едно куку, което обичаше да говори за себе си, вярвайки, че играе много по-важна роля в драмата, отколкото имаше и изобщо някога щеше да има. Може би и двете.

Обаче Лени със сигурност имаше поглед върху нечия мръсна тайна. На хората от негатива, който Джейс носеше залепен към корема си. Каквото и да бе, каквото и да означаваха тези снимки, те струваха много за определен човек. Иначе защо Лени щеше да си прави труда да го изнудва. Него или нея.

Адвокати като Лоуел нямаха богати клиенти. В списъка им нямаше знаменитости, нито милионери. Така че, ако не бе защитавал хората на негатива, откъде би могъл да знае за какво да ги изнудва?

Единствената очевидна възможност бе, че някой, вероятно клиент, го е въвел в действието и го е накарал да вземе участие.

Камерата се върна на Жирадело. Той беше кучи син, който изглеждаше като кучи син. По-добре да не го срещаш на пътя си. Ако Роб Коул имаше поне една мозъчна клетка в главата си, би трябвало да я използва, за да намери начин да избегне заместник главния прокурор. Да се съгласи на споразумение. Да се обеси в килията си. Каквото и да е, но да не се изправя срещу него.

Жирадело не цепеше басма в съдебната зала. Хващаше направо за гърлото. Очевидно имаше намерение да накълца Роб Коул на парчета, и може би да изстреля собствената си политическа кариера като ракета от площадката с кървящия му труп. Ако заковеше Коул, щеше да получи доживотна благодарност от Норман Краун.

Краун и синът му бяха помолени да коментират процеса. Старият мъж се държеше спокойно и с достойнство. Синът Филип беше емоционален. Първо изпадна във възторг от начина, по който вървеше делото, после в меланхолична скръб по сестра си, накрая се разгневи на Коул, после пак се потопи в меланхолия. Това накара Джейс да се замисли дали по-младият Краун не бе забъркан в нещо.

— Мисля, че трябва просто да оставят Роб Коул на мира — каза една от пеперудките на бара, перхидролена блондинка в рокля-тръба, очевидно наречена така, защото подчертаваше тръбовидните пластове тлъстина, които обграждаха тялото й в областта на талията.

— Ти просто искаш да го изчукаш, Адела. — Това заключение дойде от плешив мъж, който носеше дрехите си от толкова отдавна, че вече отново се бяха върнали на мода.

— Че к’во лошо има в туй? Той е къде-къде по-сладък от теб.

— И от теб също. Чувал съм, че бил обратен. Знаеш ли, писна ми от тези знаменитости и богаташи, които си мислят, че могат да се отърват ненаказани. Надявам се да го осъдят и да изпържат задника му на електрическия стол.

— Те повече не го правят, глупако. Сега е цивилизовано. Смъртоносна инжекция.

— Прекалено лесно е туй. Когато преди завързваха някого за стария пържолник, поне си знаеше, че ще го заболи.

— Това е жестоко и нехуманно.

— Че на кого му пука? Влечугото седи на стола, защото е убил детето или жената на някой, или к’вото и да е там. Защо трябва да умре лесно?

Джейс изключи слуха си. Въобще не му беше до Роб Коул. Човекът си беше пътник. Не можеше да направи нищо и за какво се докарваше в тези смешни ризи за боулинг?

Той приключи с бургера, плъзна се от стола и отиде навън до телефона с монети. Пъхна четвърт долар и набра номера на Аби Лоуел. Тя отговори на третото позвъняване.

— Ало?

— Госпожице Лоуел. Запознахме се вчера във вашия апартамент.

Мълчание. Накрая от другия край долетя едно:

— Да?

— Имам нещо, което мисля, че може би искате. Едно пакетче с негативи в него.

— Не знам за какво говорите.

— Хайде без номера. Няма нужда да си играем на жмичка — рече Джейс. — Имам негативите, които баща ви е използвал, за да изнудва някого.

Тя отново не отговори, но тишината сякаш се промени и натежа.

— Аз не ги искам — каза Джейс. — Те ми носят само неприятности.

— А какво ви кара да мислите, че аз ги искам? — попита Аби.

— Може би и вие не ги искате. Може би трябва да ги предам на ченгетата.

Отново тишина.

— Те струват за някого много пари. Давам ви първия шанс.

Поредното дълго мълчание. Накрая:

— Колко?

— Десет хиляди.

— Това са много пари.

— Не, не са. Но искам да се измъкна от тази каша и това е сумата, която искам да взема.

Джейс чакаше.

— Къде и кога?

— Да се срещнем на Пършинг Скуеър в пет и петнайсет. Елате сама.

Той окачи слушалката и остана загледан в нищото.

Слънцето осветяваше живота в тази нищо и никаква част от града. Минаваха коли. Хората вървяха нагоре и надолу. Табелите на витрините в магазина рекламираха разпродажби на два езика.

Току-що бе поставил началото на своето собствено изнудване.

Ако Аби Лоуел беше замесена, щеше да плати за негативите и да купи мълчанието му. Ако изиграеше правилно играта, можеше да вземе парите й. Те щяха да бъдат компенсация за семейството на Ета и малка осигуровка за него и Тайлър, в случай че се наложеше да напуснат града. Можеше да насочи ченгетата към дъщерята на Лени. Чрез нея те щяха да хванат преследвача и това щеше да сложи край на всичко. Поне така се надяваше.

Единственото, от което се нуждаеше, беше малко късмет.

Гласът на Лени Лоуел ехтеше като ехо в главата му: По-добре да имаш късмет, отколкото да си добър, хлапе.