Мегън Марч
Под тези сенки (7)

Глава 7

Бишъп

ПРОДЪЛЖАВАХ ДА СИ МИСЛЯ, ЧЕ Я ВИДЯХ. Ейдън. Мамка му, мозъкът ми си правеше номера с мен.

Но не русото кексче влезе в студиото тази сутрин. Не, тя все още бе в Роял Сонеста или пък си бе заминала.

Казвах си, че няма значение кое от двете, но това бяха пълни простотии.

Миналата вечер, когато влязохме в хотела и заварихме Кити да чука приятелката си, очаквах момичето напълно да се разпадне, защото бе повече от очевидно, че никога не е ставала свидетел на нещо подобно. Тя почти не трепна. Не започна да прави гадни коментари за факта, че две момичета се чукаха на леглото, на което й бях казал, че ще може да спи тази нощ. Тя просто се отърси и направи това, което трябваше да се направи. Дори когато попадна на линиите кокаин на бюрото, не е изкукурига напълно. Беше шокирана и объркана, но дори не мигна два пъти, когато ги изхвърлих. Не бях очаквал гъвкавост от нейна страна, но видях именно това. Сега не можех да спра да се чудя колко дълго ще остане и на къде, по дяволите, ще се насочи след това.

Чух стъпки, приближавайки се към стаята ми, и най-после видях новопристигналия. Още едно познато лице.

— Хей, Бишъп — веселието в гласа на Джей Пи бе толкова очевидно, че нямаше как да го пропусна, все едно в погледа й бях някакъв герой.

Момичето беше неумолимо. Правих татусите на раменете и ръцете й, и от първия миг се опитваше да ме навие да изляза с нея. Като изключим факта, че членът ми не проявяваше интерес, тя бе прекалено млада, а и ако излезех с нея щях да наруша правилото си да не припарвам до жени, влезли във „Вуду Инк“ с намерението да си направят татуировка. Но Джей Пи не искаше или не можеше да схване намека.

— От какво имаш нужда, момиче? — Не можех да се насиля да съм гаден с нея, защото тя бе просто дете, което си падаше по мен, въпреки че на моменти беше адски дразнеща.

Цялото й лице грейна, когато се изправих и сложих албума на секцията зад себе си.

— От какво имам нужда всеки път, когато дойда да те видя?

Тя беше пристрастена към татуировките. Нещо, което разбирах много добре.

— Какво си намислила този път?

— Може би пикник на брега на реката, последван от десерт у дома?

Потиснах стона си. Някой ден, надявах се скоро, тя щеше да се научи да схваща намеците.

— Говоря за татуировката. Знаеш, че останалото няма да се случи.

Сладката й усмивка се стопи.

— Не съм прекалено млада. Кълна се.

— Не ти решаваш вместо мен. Аз раздавам заповедите. Сега, каква татуировка искаш? Или просто си дошла да се размотаваш?

— Добре.

Раздразненото й сумтене бе сладко. Но това бе тя. Сладка. Преди си мислех, че е прекалено невинна за мен, но в сравнение с Ейдън, Джей Пи си беше много по-начетена. Членът ми обаче, явно не мислеше така.

Мамка му, спри да мислиш за нея, заявих си на ум и се насилих да я изтикам от мислите си.

— Ще ми нарисуваш ли нещо за гърба? Готова съм да започна с него. Мислех нещо като черепи и цветя. Някакво вуду момичешко нещо.

Като спомена за дизайна на татуировката, мислите ми се насочиха обратно към Ейдън. Първият път, в който видех някой, особено някой без татуировки, умът ми на мига се включваше на креативен код. С Ейдън си представих татуировката, която можех да сложа на рамото й в мига, в който ме последва в студиото и стана напълно очевидно, че никога преди не бе влизала в студио за татуировки.

Дори мисълта да татуирам девствената й кожа ме накара да се възбудя. Наместих се на стола си, за да прикрия ерекцията, която не исках Джей Пи да види.

Отново избутах Ейдън от мислите си, надявайки се и ерекцията ми да спадне, като насочих вниманието си към Джей Пи.

— Опиши ми за какво мислиш.

— За магическото докосване на Бишъп. Каквото измислиш. Просто искам да е голямо и да покрива горната част на гърба ми, точно под раменете.

Ето това вече можех да направя. Обожавах, когато клиентите ми позволяват сам да създам дизайна. Най-хубавите неща се получаваха, когато човекът не бе измислил всеки малък детайл и ми позволяваше да размърдам артистичните си мускули.

— Нека помисля. Ще започна да рисувам още днес. Може би ще успея да свърша и да те сложа на стола следващата седмица. Мисля, че имам клиент, който ще си отмени часа.

— Страхотно! — Джей Пи плесна с ръце, а ентусиазмът й бе невъзможен за игнориране. — Сигурен ли си, че няма да размислиш за срещата? Само ми дай шанс. Не съм дете.

— Имам си правило. Не докосвам клиенти. Ще си намериш някой. Просто няма да съм аз.

Изражението й посърна и лека болка премина през лицето й. Макар да се чувствах гузен, така беше най-добре. Не се замесвах с хората. Това е.

Тогава защо помогна на Ейдън? Мамка му, проклет да съм ако знаех отговора на това.

Откъсвайки поглед от обнадеждените очи на Джей Пи, аз погледнах през прозореца… и улових с поглед гърба на една блондинка с извивки точно на правилните места.

Поклатих глава. Нямаше начин да е Ейдън.

И защо, по дяволите, продължавах да се оглеждам за нея? Тя нямаше да се върне тук.

Край на историята. Време беше да я избия от главата си.