Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под тези (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beneath These Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 71 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Под тези сенки

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149

История

  1. — Добавяне

Глава 52

Ейдън

ЗАТВОРИХ ВРАТАТА СЛЕД СЕБЕ СИ и започнах да крача напред-назад из дневната. Изпълваше ме водовъртеж от емоции. Гняв. Вина. Раздразнение. Безпомощност.

Бишъп най-после се качи горе и аз му отворих вратата. Гледах го дълга минута, но никой от нас не проговори. Каквото чувстваше обаче, бълбукаше близо до повърхността.

— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? — Явно гневът му не се бе успокоил.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш ти? — извиках в отговор. — Ти беше този, който не искаше да стъпва в казиното, а след това бам! — виждам те там. Бях добре. Не беше нужно да ме спасяваш отново.

Той стисна зъби, а от очите му хвърчаха искри, докато ме гледаше, и всичко бе застинало, освен рязкото надигане и спадане на гърдите му.

— Мислиш, че си била добре? Те мислеха, че си шибан брояч на карти, Ейдън, и че работиш с партньор. Знаеш ли какво правят в казината с броячите на карти? Наистина ли мислиш, че искаха да те отведат в някой заден офис, за да си говорите? Те можеха да те убият.

— Това не е шибан филм. Никой нямаше да ми направи нищо. — А на себе си, добавих, особено като им кажа името на баща си. Само някой с желание за смърт би ме пипнал.

— Да, права си. Никой няма да направи нищо, защото, мамка му, няма да го позволя.

Раздразнението надмогна всички други емоции в мен.

— Не е нужно всеки път да ме спасяваш, Бишъп! Как, по дяволите, трябва да се науча да стоя на собствените си два крака и да се спасявам, когато винаги се хвърляш да ме спасяваш ти? Нямам нужда от бавачка. Трябва да науча да се защитавам сама, но като никой в целия ми шибан живот не ми дава тази възможност, как да го постигна?

Бишъп трепна все едно го бях ударила.

— Проклятие, какъв мъж ще бъда, ако не се намеся и не взема нещата в ръце, когато стане напечено? Искаш да стоя настрани и да те оставя да се излагаш на риск? Няма начин, мамка му. Не мога да го направя. Няма да го направя.

— Тогава ще ме задушиш — думите ми паднаха тежко помежду ни.

— Това ли мислиш, че правя? Че се опитвам да те задуша? Мамка му, Ейдън. Всичко, което искам, е да те пазя, за да не те загубя, както изгубих всички други хора в живота си, за които ме е било грижа!

Той се приближи към мен и аз започнах да отстъпвам инстинктивно, докато дупето ми не опря в шкафовете на миниатюрната ми кухня.

— Разбирам нуждата ти да се справяш сама. Разбирам. Наистина я разбирам. Но днес не беше време за това. Тези хора не се шегуваха. Не вярват в плесване през пръстите. Те чупят пръсти. Ръце. Колене. Крака. Тя убиват хора, които се опитат да крадат от тях.

Интелектуално знаех, че е прав. Но това, което не разбираше той, бе, че в този свят, аз бях недосегаема. Исках да му обясня. Исках да му кажа, защо точно днес не е трябвало да се тревожи за мен, и думите бяха на езика ми, но не можах да ги изрека, тъй като той продължи.

Дланите му се опряха от двете страни на тялото ми върху плота и той се наведе към мен.

— Ще умра, преди да им позволя да те наранят. Не ми отнемай това, Ейдън. Не ми казвай, че не мога да те защитавам.

Гневът и раздразнението, които кипяха в мен, изчезнаха. Как можех да му остана сърдита, след като той не се бе опитал да ме окове в клетка?

— Трябва да знаеш, че понякога мога да се справям сама, дори и да не ми вярваш. Кълна се, не съм крехка малка принцеса. Няма да се счупя.

Погледът му се премрежи.

— Знам, че не си крехка малка принцеса. Ти си адски гъвкава. Виждам го всеки път щом те направя своя. Ако мислех, че си крехка, нямаше да направя това.

Ръката му се вдигна от плота и се зарови в косата ми, дърпайки главата ми назад, за да може устните му да се впият в моите. Всяка емоция, която имаше между нас, сега избухна в пламъци. Сграбчих раменете му, давайки му това, което получавах от него. Исках целувката му, исках да ме вземе точно тук, върху плота.

Бишъп явно бе прочел мислите ми, защото пусна косата ми и посегна към бедрата ми, вдигайки ги и обвивайки ги около кръста си, преди да вдигне роклята ми.

— Искаш ли да ти докажа, че не мисля, че бих могъл да те счупя? Да взема каквото искам и да те накарам да крещиш за мен?

— Да, да… — простенах срещу устните му, дърпайки тениската му от раменете му, а ръката му се плъзна между краката ми, отмествайки настрани бикините ми.

— Мамка му, кексче. Влажна си. Да се караш с мен те кара да искаш да се чукаш, нали?

Руменина покри бузите ми, но нямах намерение да го отрека.

— Всичко в теб ме кара да искам да се чукам.

Думите ми бяха нещо, което до сега не бях изричала, но въпреки това бяха самата истина.

— Порочно малко момиче. Обожаваш да ти казвам какво ще направя с теб, нали?

Простенах в отговор и се потърках в него.

— Не трябваше да носиш бикини тази вечер. Ще ги съдера и ще те обърна, преди да те наведа на плота. Няма да помръдваш ръцете си, докато аз съм на колене зад теб, изяждам котенцето ти и те карам да крещиш. Няма да те изчукам, докато не започнеш да молиш за члена ми с всеки дъх, който поемаш. Когато те взема, няма да се въздържам. Утре ще ме усещаш с всяка стъпка, която правиш. Ако си наистина добро момиче, може да си поиграя и с девственото ти задниче, за да бъдеш една стъпка по-близо до това да поемеш там члена ми. Защото си моя, Ейдън. Ще притежавам всеки милиметър от теб.

Цялото ми тяло сякаш бе обляно в пламъци и той направи точно това, което обеща.

Еластичните ми бикини се разкъсаха и Бишъп свали краката ми от кръста си и ме завъртя.

Пресегнах се в търсене на нещо, за което да се хвана, но ръцете ми не откриха нищо на плота, докато през тялото ми на вълни се изливаше нетърпение. Полата бе вдигната над дупето ми и хладния въздух в стаята бе в рязък контраст с парещата ми кожа. Ръцете на Бишъп покриха задните ми части, докато се отпускаше на колене.

Имах само един миг да почувствам срам от начина, по който стоях с вирнато дупе и широко разтворени крака, но имайки предвид, какво ми обеща той, ако бъда наистина добро момиче, нямаше как да не потреперя.

Устните му ме покриха изотзад, когато притисна лице между бедрата ми, а езикът му се тласна в мен. Клиторът ми потрепери и усетих болезнена нужда, преди ръката му да го открие и да започне да го потърква.

От устните ми се откъснаха стонове, а Бишъп изръмжа одобрително между бедрата ми по начин, който изстреля удоволствие към мозъка ми. Пред затворените ми клепачи имаше калейдоскоп от цветове и, кълна се, това, което направи в следващия момент, ме накара да виждам черни точки.

— Бишъп!

Името му се изтръгна от гърлото ми с вик, но той не забави. Вместо това, ме притисна по-силно, вече докосвайки клитора ми, и оргазмът се разби в мен, отхвърляйки ме през ръба.

— Моля те, моля те! — Не ме беше грижа, че моля и когато удоволствието ме обля, опрях чело на плота и изкрещях.

И все още той не забавяше. Движенията му дори станаха по-бързи и Бишъп отскубна още един оргазъм от тялото ми, докато краката ми се разтрепериха толкова силно, че едва ме държаха.

— Готова ли си да молиш за члена ми, кексче? Искаш ли да ти го дам?

Кимнах.

— Искам думи, Ейдън. Искам да го чуя. Искам да ми кажеш колко много се нуждаеш от него.

— Моля те, нуждая се от него. Искам го.

— Не се молиш достатъчно добре, мила.

Отчаянието ми бе толкова силно, че бях готова да кажа всичко, което пожелае.

— Моля те, желая те.

— Какво искаш?

— Члена ти — простенах високо.

Той пъхна два големи пръста в мен и тялото ми се сгърчи от моментно облекчение.

— Да!

— В това тясно малко котенце?

— Да.

— Ще ми позволиш ли да го взема така, както искам?

Изглежда гласът ми бе способен да изрича само една дума. Сега я казах отново.

— Да!

— Ще ми позволиш ли да те пазя и да те държа в безопасност, за да можеш да крещиш така всяка нощ?

Отново само един отговор беше възможен.

— Да.

— Добре, защото, мамка му, нямаше да ти дам друг избор, Ейдън. Ти си моя. Нямам много, но каквото имам го пазя. Защитавам го. Никога няма да те пусна да си отидеш.

— Моля те.

— На хапчета ли си? Искам да го направим без презерватив. Не искам да има нищо между нас.

— Спирала. Защитена съм. Побързай.

Думите ми бяха вопъл, но знаех, че няма да чакам още дълго, защото Бишъп застана зад мен и звукът от свалянето на ципа бе най-страхотният, който бях чувала.

— Никога не съм бил с жена без презерватив. Никога не съм искал да бъда. Но ти влезе в живота ми и промени абсолютно всичко.

Бишъп притисна главичката на члена си към входа ми и се наведе зад мен, приплитайки пръстите на ръцете ни.

Той се тласна бавно в мен. Очаквах да бъде бързо и мощно, но той забави и спря.

— Чакал съм те през целия си живот, а дори не съм го осъзнавал.

— Знам. Знам.

— Не искам да те пускам, но знам, че искаш пръстите ми върху клитора си, нали.

Кимнах.

— Просто искам теб.

— А аз искам да крещиш и да стискаш члена ми, докато свършваш.

Той пусна едната ми ръка, събирайки полата през рамото ми и притисна устни към тила ми, преди да прокара зъби по кожата ми. След това пръстите му откриха клитора ми и острата наслада прониза мозъка ми, миг преди той да започне да се движи.

Порочна болка и всепоглъщащо удоволствие се редуваха в мен, докато той се тласкаше в тялото ми, удряйки силно G-точката ми. Започнах да крещя името му, свивайки вътрешните си мускули.

Отново и отново, той се тласкаше в мен, доставяйки ми повече удоволствие, отколкото мислех, че е възможно.

— Адски перфектна — простена Бишъп в ухото ми, най-после забавяйки ритъм. — Толкова адски перфектна.

Пускайки ме, едната му ръка мина покрай бедрото ми, откривайки клитора ми, докато палецът на другата се плъзна по влагата ми. Преситеният ми от удоволствие мозък опита да следва движенията му, но не успя да се справи.

Докато не усетих, влажният му от соковете ми палец да се притиска към отвора на дупето ми. Всички нервни окончания пламнаха за живот и, ако въобще бе възможно на този етап, женствеността ми стана още по-влажна.

— Мамка му, мила. Харесва ти. Моето сладко порочно малко кексче иска пръста ми в задничето си.

Той се притисна към мен и още един оргазъм премина през тялото ми, точно когато викът на Бишъп изпълни кухнята.

Той продължи да се тласка, да притиска, да опустошава и за няколкото мига, преди да се срине върху мен, ръцете му държаха и двама ни.

Останахме така без никой от нас да помръдне няколко дълги минути.

Преди да се отдръпне от мен, Бишъп изръмжа една дума в ухото ми.

— Моя.