Мегън Марч
Под тези сенки (44)

Глава 44

Ейдън

ЗА ВТОРИ ПЪТ В ЖИВОТА МИ се събудих с топлината на мъж зад гърба ми и сутрешна ерекция, опряна в дупето ми.

И за протокола, харесваше ми. Но само защото това беше Бишъп. Може би това бе доказателство за малкото опит, който имах, но ми беше трудно да си представя, че бих се чувствала така с друг мъж.

Той обичаше да се гушка, да ме държи притисната до себе си през цялата нощ и в ръцете му спах като камък.

Но сега, когато утринната светлина влизаше през завесите, трябваше да се принудя да стана от леглото, преди да злоупотребя с гостоприемството му. Да, той ми каза миналата нощ, че не ме пуска, но това беше вчера.

Тялото ми ме заболя на места, на които не ме е боляло от много време. Гърдите на Бишъп се надигаха и спускаха равномерно до мен, затова аз вдигнах внимателно ръката му, опитвайки се да се промуша под нея.

С тази разлика, че измъкването ми явно не беше много внимателно.

— Какво си мислиш, че правиш? — Съненият му дрезгав глас наруши тишината на стаята.

— Ставам.

— Това е ужасна идея. — Ръцете му се обвиха около мен и той ме целуна по тила. — Мисля, че трябва да останеш точно тук. Протрита ли си?

Въпросът изпрати вълна от неудобство през мен, макар да не биваше да я изпитвам след всичко, през което бяхме минали, и все пак нямаше как да я спра.

— Малко.

— Съжалявам, кексче. Трябваше да карам по-бавно с теб.

Завъртях тялото си, за да погледна лицето му.

— Защо би направил нещо толкова глупаво? Ето това щеше да е ужасна идея.

Загриженото му изражение стана доволно.

— Просто се опитвах да съм джентълмен. Обаче не съм сигурен, че знам как.

— Може би трябва да спреш да се тревожиш и просто да бъдеш себе си. — Обърнах се още малко, прилепвайки тялото си към неговото, докато бях обградена от ръцете му, и го целунах.

— Мисля, че мога да се справя с това. Днес на работа ли си?

Аз кимнах.

— Да, от дванадесет до шест.

— Това значи, че имаме време за закуска преди първия ми час — той ме целуна по челото. — Трябва да нахраня момичето си.

Момичето си. Две думи, които имаха силата да изпратят вълна от сладост през мен, карайки ме да желая никога да не напускам леглото му.

— Но първо, вероятно трябва да се изкъпем заедно. Само за да си сигурна, че всички онези места, които се достигат трудно ще бъдат добре почистени… а след това и порядъчно изсушени.

Горещина потече между бедрата ми, но се постарах, тонът ми да бъде небрежен.

— Мисля, че ще се примиря да стана от леглото, за да направя това.

* * *

Два часа по-късно, напуснахме апартамента на Бишъп, за да се насочим към моя, за да се преоблека. Отидохме в малката закусвалня, където обикновено Бишъп закусваше, и се настанихме на пейката отпред, докато чакахме да се освободи маса. До мен имаше купчина вестници, които някой бе оставил.

Снимката на баща ми, макар и малка, и в стила, с който бе познат този вестник, ме гледаше от колонката на първа страница. Водещото заглавие бе „ЩЕ СЕ СГРОМОЛЯСА ЛИ ИМПЕРИЯТА КАССО?“.

Бишъп стана, за да отиде до тоалетната и аз грабнах вестника.

„Видимо недосегаемата империя на Доминик Кассо беше атакувана от всички страни. Федералните са замразили сметките му, а по-малките семейства се опитват да окупират властта, докато той е разследван за няколко рекета и измами. При всичко това, засега Кассо остава главата на това, което се смята за едно от най-могъщите семейства за организирана престъпност от 1970-та година насам.“

Дълга, детайлна история на баща ми следваше надолу в статията, но нямаше информация какво се случва с разследването.

Ако знаех нещо за Дом, то бе, че той нямаше да позволи нищо да се промени. Беше разпитван много пъти през последните десет години, когато започна да се разбира за природата на бизнеса му, но нито едно от обвиненията до сега не бе издържало.

Стигнах до края на статията, където пишеше за подозренията колко незаконни деца има Дом, и сегашната бройка бе две. Двама сина, само това. Много малко хора извън семейството знаеха, че аз му бях дъщеря, а не племенница. Може би в това имаше повече смисъл, тъй като през голяма част от живота ми, той забравяше за съществуването ми, и ме бе оставил за отглеждане при полусестра си.

Тъкмо сгъвах вестника, оставяйки го на страни, когато Бишъп се върна. Погледът му се насочи към вестника, който оставих. Не очаквах да го вземе от купчината.

Очите му преминаха по предната страница, той изчете цялата статия, преди да поклати глава и да го остави обратно.

— Изглежда никога няма да успеят да свалят копелето. — В гласа му се долавяха ледени нотки, сякаш имаше нещо лично против него.

— Следиш ли тези новини? — попитах, макар да не бях сигурна защо рискувах с подобен въпрос. Може би исках да разбера дали някога бих могла да му кажа коя бях в действителност.

— Колкото всеки друг, който чете вестници. Човек ще си помисли, че сме още в седемдесетте, по начина, по който той все се измъква и неспособността на полицията да го сгащи.

Хостесата се появи, за да ни каже, че масата ни е готова, и се радвах, че не е нужно да отговарям на думите му. Бишъп да знае кой е баща ми беше разкритие, с което не исках да се сблъсквам точно сега. Миналото и настоящето ми би трябвало да останат разделени, а не да се смесват, докато закусвахме.

Едва вечерта, когато бях на работа, се появи следващото напомняне.