Мегън Марч
Под тези сенки (22)

Глава 22

Бишъп

ЕЙДЪН ГРАБНА КАФЕТО СИ И бутилката си с вода, докато аз вадех портфейла си от джоба си, за да плъзна двайсетачка на плота.

Фабиана ги прибра в касата, преди да ми върне рестото. Но не ги пусна в дланта ми, както очаквах. Вместо това ги стисна заедно с касовата бележка, преди да се наведе към мен и да прошепне.

— Бъди по-мил с момичето. Мисля, че се е забъркала в някаква неприятност, и вероятно няма никаква идея как да се измъкне от нея.

Погледите ни се кръстосаха, а кафявите й очи бяха по-сериозни отколкото ги бях виждал някога.

— Благодаря. Аз поемам от тук.

Изчаках да взема кафето си, преди да се насоча към мястото срещу Ейдън. Куфарът й бе тикнат зад стола.

Какво, по дяволите?

— Напускаш града ли?

Не знам защо мисълта ме ядоса толкова много, но се случи именно това. Нищо в реакциите ми към това момиче нямаше смисъл, включително и привличането, което изпитвах към нея.

— Не.

— Тогава защо, по дяволите, куфарът ти е тук с теб вместо в хотела?

Погледът й се насочи към пода и зачаках да проговори. Руменина покри скулите й, когато най-после погледна към мен.

— Не мога да си позволявам онази стая. Трябва ми нещо, което не е толкова скъпо.

Сигурен бях, че това признание не се отрази добре на гордостта й, но тя определено нямаше проблеми с парите, когато първата вечер хвърли кредитната си карта на хотелската рецепция. Нещо се бе променило и реших да гадая.

— Татко ти е отрязал кредитната карта?

Тя пребледня.

— Нещо такова.

Мамка му. Сега бе разорена и напълно сама в град, в който почти никой няма да се смили над нея.

— Бишъп, кафето ти е готово — извика барманката.

Преди да отида да си взема кафето, погледнах надолу към Ейдън.

— Когато свършиш тук, си донеси нещата във „Вуду Инк“. Помниш ли, какво се случи последния път, когато разнасяше куфар из града?

Тя прехапа долната си устна, но не отговори.

Отидох до плота и си взех кафето.