Мегън Марч
Под тези сенки (49)

Глава 49

Бишъп

ПОИЗПРАВИХ СЕ НА СТОЛА си и разтегнах гръбнак, докато клиентът ми се понаместваше. От скованите му движения, реших, че една почивка ще се отрази добре и на двама ни.

— Искаш ли малко почивка, преди да продължим?

Той светна от предложението ми.

— Да, човече. Ще е супер. Имам нужда от цигара и кафе. Мислиш ли, че ще можем да довършим тази вечер?

— Можем, ако искаш да го пришпорваме. След теб нямам никой.

— Просто искам да приключа. Без да се обиждаш, жена ми може да ме убие, ако се наложи да се върна отново.

Оставих пистолета за татуиране.

— Няма проблем, човече. Отивам в заведението до нас за кафе. Искаш ли едно?

— Да, черно. Не някое от онези фру-фру простотии.

— Супер. След няколко минути се връщам.

Изправих се, сваляйки ръкавиците си, и се протегнах, докато клиентът излезе през входната врата, за да изпуши една цигара, с телефон в ръка. Вратата се отвори още веднъж и Кон влезе вътре. Но въобще не изглеждаше като шефа ми, който бях свикнал да виждам. Вместо това се бе барнал в черен костюм с вратовръзка, а косата му бе пригладена назад.

— Да не си бил отвлечен от мъжете в онези шибани реклами за мъжко облекло? — попитах. — Харесваш ли начина, по който изглеждаш?

— Мамка му, затваряй си устата. Работиш за мен, тъпанар. Мога да те уволня за това.

— Вярно? И от къде ще намериш някой, който няма тотално да преебе репутацията на салона ти?

— Млъквай. Идвам да прибера банковия депозит, който забравих вчера. Ще ходя с Ванеса на събитие за събиране на средства и тя ще ми нарита задника, ако закъснея, затова не се ебавай с мен.

— Събирате пари за хлапетата от боксовата зала?

Кон кимна и се насочи към стаята за почивка, където парите бяха заключени в сейфа.

— Да, работим, за да разширим мястото.

— Ах, вие, вършещите добрини.

— Хубаво е да правиш нещо за околните. Трябва да пробваш някой ден. Ела и позволи на децата да ти забият по един. Ще бъде весело.

— Може би ще дойда. Е, къде ще се проведе събитието тази вечер?

— В казино. Някак Ванеса е навила собственика да дари тазвечерната печалба. Кълна си, тази жена може да изкопчи всичко от всеки.

При споменаването на казиното си помислих за днешната караница с Ейдън.

— Трябва ли да се кихнат пет бона за вход? Или може всеки да дойде?

Кон поклати глава.

— Не, приемаме парите на всички, без значение колко са. Ще има анонимен търг, но не е задължително да се участва.

— Ако Ейдън се появи там, ще имаш ли нещо против да я наглеждаш? Тя иска да се научи да играе блекджек, но казината не са за мен.

Кон повдигна вежди, но не зададе въпроси.

— Да, ако има нужда от нещо, ще бъдем там.

— Ще й кажа.

Той взе парите и се насочи към вратата.

— Сигурен ли си, че не искаш да сложиш маймунски костюм и да дойдеш и ти?

— Да не мислиш, че наоколо се търкалят костюми? Мамка му, не. А дори и да имах, аз и казината не се разбираме добре.

Знаех какво ще си помисли Кон, това, което би помислил всеки при думите ми. Пристрастяване към хазарта. Може би това бе част от истината, но не цялата.

— Ясно, човече. Кажи на момичето, че ще сме там поне до полунощ, а може и до по-късно. Надявам се да успея да навия Тайтън да изгуби някой друг милион на масата. Вече знам, че Лорд ще губи много яко на покер, тъй като накарах Ел да го разсейва.

Да знам, че цялата тайфа ще бъде там, накара тревогата ми, че Ейдън може да отиде в казино, да се снижи до допустимия минимум.

— Ще й кажа. Благодаря, човече.

Кон излезе през вратата и бях на две крачи след него, отивайки към „Любимата ви дупка“. Клиентът ми се разкарваше из алеята, пушейки цигара и говорейки по телефона, затова имах още няколко минути. Или това, или щеше да ме чака. За да го довърша, щях да седя поне час повече отколкото смятах да отделя на тази поръчка, затова той нямаше право да мрънка.

Мястото беше празно, като се изключи едно хлапе с големи слушалки, което се бе забило в ъгъла, пишейки нещо на лаптопа си. Той ми метна бърз поглед, преди отново да се върне към каквото и да правеше. Той заемаше онзи ъгъл през целия шибан следобед. Ако не беше толкова кльощаво, приличащо на зубър хлапе, щях да се разтревожа, но не ми излъчваше никаква вибрации, че може да създава проблеми.

— Хей. Какво да ти донеса?

Вниманието ми се насочи към Ейдън и лилавите й престилка и шапка. Все още изглеждаше много сладка.

— Хей, кексче. Трябват ми две черни кафета, за да мога да изкарам остатъка от вечерта и да довърша татуса.

Усмивката й посърна.

— Това значи ли, че ще работиш до късно?

— Да, но мисля, че намерих начин да се реванширам за по-рано днес.

Тя се намръщи объркано.

— Какво имаш предвид?

Не исках да говоря за спора ни тази сутрин, но нямаше как да го избегна.

— Ако искаш да отидеш да играеш блекджек, тази вечер е твоят шанс. Кон, Лорд и Тайтън ще бъдат там с жените си. Има някаква благотворителна изява. Ако изгубиш пари, ще отидат за неправителствената организация на Кон и Ванеса, за следучилищна боксова програма на деца в риск.

— Искаш да отида с тях? — Тя погледна надолу към униформата си. — Свършвам веднага щом Аша дойде, но не съм подготвена да ходя на благотворителна вечер.

— Не бързай. Те вече тръгнаха. Ще се появиш, когато можеш, ще вземеш такси и един от тях ще ти помогне да научиш правилата на играта.

— Но ти няма да дойдеш, нали? — попита Ейдън.

— Не. Казах ти. Не ходя в казина. Когато свършиш, вземи такси обратно до „Вуду Инк“ и да се надяваме, че дотогава ще съм приключил с татуса, който правя.

Тя се обърна и взе две чаши, преди да ги напълни и да им сложи капачета.

— Не искам да се натрисам така. Вече се появих неканена на едно парти и нямам намерение да го правя отново.

Разочарованието на Ейдън се долавяше високо и ясно, докато слагаше чашите на плота пред мен. Тя задържа погледа си насочен надолу към тениската ми, без да ме поглежда.

— Хей. Какво има? Погледни ме.

Тя вдигна лице и разочарованието беше изобразено на чертите му.

— Не ми харесва, че искаш да отида само защото там ще е пълно с твои приятели. Все едно мислиш, че не мога да се справя сама.

Дръпнах се назад.

— Искаш да се извинявам, защото не искам да бъдеш напълно сама в казино?

— Не е нужно да уреждаш всичко. Мога да се оправям и сама.

Тук ставаше нещо повече, но нямах време точно сега да разбера какво е.

— Не уреждам нищо. Но искам да съм сигурен, че момичето ми е в безопасност, докато прави всичко, което иска да изживее, и няма да се извинявам за това. Мамка му, няма начин. Тъй че ще ходиш ли или не?

— Не знам. Точно сега искам да сваля тези дрехи и да си взема горещ душ. Ще реша, когато се прибера у дома.

— Няма да вървиш сама по това време на нощта.

Бях сигурен, че тя иска да извърти очи, но не го направи.

— Не мога да взимам такси за шест пресечки всеки път, щом не можеш да ме изпратиш. Всичко това се превръща в лудост.

— Искаш ли да извикам някой да дойде, за да те изпрати? Защото няма начин да те оставя да вървиш сама по тези улици. Няма да рискувам с теб, Ейдън. Прекалено важна си за мен.

Раздразнението се изливаше от нея на вълни, но нямаше да отстъпя.

— Добре. Ще взема такси.

— Добре. Пиши ми какво си решила за тази вечер.

— Добре.

Отговорът й бе кратък и аз се наведох през плота.

— Не се опитвам да бъда тъпанар. Просто съм мъжът, който го е грижа за теб.

— А аз се опитвам да докажа, че мога да върша нещо и сама, ясно ли е? Ще ти се наложи да ми го позволиш, Бишъп. Няма да позволя да ми режат крилата. Не отново.

Наведох се и прокарах устни по нейните.

— Не искам да режа нищо. Действай умно, мила. Пиши ми.

Тя се успокои след целувката ми.

— Кафето е за сметка на заведението. Ще говорим по-късно.

Въпреки думите й пуснах десетака на плота, и видях, че взима парцал, за да забърше, след като си тръгнах.

Въпреки че очаквах да се почувствам по-добре, след като изяснихме ситуацията, нещо в този разговор ме извади извън баланс.