Мегън Марч
Под тези сенки (62)

Глава 62

Бишъп

ПРЕДИ ДЕСЕТ ГОДИНИ НАПУСНАХ Ню Йорк с кола открадната от Куинс. Зарязах я в Пенсилвания и откраднах друга, която да ме откара до Кливланд. С всеки километър, който изминавах, обмислях отмъщението си, а гневът и отчаянието ме разкъсваха от вътре.

Бях адски самоуверен, мислех, че мога да спечеля достатъчно, че да платя на лихварите и да ни отърва от тревогите. Когато дойде охраната, казах на Аби да бяга, но никой от нас не успя. Те пребиха и двама ни, показвайки ясно, че ще ни преследват, ако не им се отплатим двойно. Оставиха ни в една алея като боклук и Аби беше мъртва, още преди да ни изхвърлят. Отнесох я у дома, сълзи се стичаха по лицето ми, докато миризмата на пушек ставаше все по-силна и по-силна. Студиото за татуировки и апартамента ни отгоре бяха изгорели до основи, заедно с чичо ми вътре.

Тялото на Аби бе поставено във вана на моргата, а аз обмислях плана си. Знаех, че ще се върнат да търсят парите си. И знаех, че няма никакъв шанс да мога да им се изплатя.

Нямах нищо за губене.

Затова купих оръжие от улицата и излязох да търся мъжа, който бе наредил това да се случи. Той бе отнел всичко, което имах, и сега аз щях да отнема живота му.

Офисът му не бе далеч от студиото за татуировки и отидох направо там. Застанал пред една от сградите в „Кухнята на Ада“, насочих оръжието към гърдите му в мига, в който той излезе през входната врата, притискайки пръст към спусъка.

Докато едно русо момиче не изскочи бързо от СУВ-а, тичайки по стълбите, за да се хвърли в ръцете му.

Изненадан, аз вдигнах ръка нагоре и куршумът полетя към небето. Горилите на Кассо ги обградиха, вкарвайки него и момичето в сградата.

Сега знаех кое е момичето, което едва не бях застрелял.

Ейдън.

И ето ме сега, връщах обратно, готов да заменя живота си за нейния. Нямах никакви фалшиви надежди, че ще се върна с обратния полет на самолета на Тайтън.

Не, всичко започна тук и сега всичко щеше да свърши отново тук.

Бях жив мъртвец, докато слизах от самолета, и не ми дремеше. Всичко, което имаше значение, бе да се убедя, че тя е в безопасност. Просто не бях очаквал всичко да свърши там, където започна.

* * *

Когато Саймън приземи самолета на летището, точно преди изгрев, всички се изправихме, въоръжихме се до зъби и със сакове преметнати през рамо чакахме Тайтън да отвори вратата.

— Никога не ми се е налагало да го правя сам — изсумтя той, когато отвори вратата и избута стъпалата.

Още един самолет бе паркиран под грамадни осветителни тела, на няколкостотин метра и Рикс се закова на място на пистата, докато го оглеждаше.

— Номерът на опашката е същият като на самолета напуснал Ню Орлиънс. Това е самолетът на Кассо.

Всички застинахме на място.

— Защо е все още на пистата? Изглежда така, все едно отново се готви да излети — каза Кон.

Изтичах обратно по стъпалата точно като Саймън сваляше слушалките си.

— Можеш ли да провериш кулата, дали този самолет ще излита?

Той ме погледна и сложи слушалките си.

— Може и да не ми кажат, но ще пробвам.

Изправих се зад него, докато той се свърза с кулата и поиска информация.

— Разбрано — Той свали отново слушалките си. — Подготвен е за излитане, чакат само пътниците да се качат. Не повече от петнадесет минути.

Кон се появи на вратата зад мен.

— Мислиш ли, че е той? Дали няма да отведе момичето ти някъде другаде?

— Мамка му, не знам, но няма да си тръгна от тук, докато не разбера.

Кон извика момчетата обратно вътре и им обясних.

— Промяна в плановете — заявих аз. — Това може да са те. Няма да тръгваме, преди да разберем дали момичето ми не е там.

Лорд се облегна на стената.

— Ще сложим ли няколко снайперистки позиции? Аз и Кон може да ги поемем. Така, ако нещата се объркат, ще можем да ги свалим.

Замислих се за бетонната писта.

— Къде, по дяволите, ще заемете позиции?

Лорд се засмя.

— Нека ние се тревожим за това.

— Имаме по-малко от петнадесет минути, за това да се заемаме. — Кон отвори сака и измъкна две пушки. — Ще се движа ниско, за да не привличаме вниманието на кулата.

Кон и Лорд обмислиха плана си.

— Със Саймън можем да те покриваме от тук. Няма смисъл да не бъдем напълно подготвени. — Това дойде от Рикс.

— Ами аз? — попита Тайтън.

— Ти си с Биш. Гледай да не го убият.

— Мерси — провлачи Тайтън.

Насочихме се към стълбите, Кон и Лорд не се виждаха никъде. Един Господ знае къде бяха изчезнали. Беше лесно да забравя колко смъртоносни са били двамата братя, докато са служили в армията. Саймън и Рикс заеха местата си.

— Някой идва — каза Рикс, когато през тъмнината светнаха фаровете на кола.

Черен Ескалейд спря до самолета и шофьорът изскочи, за да отвори задната врата. От там излезе мъж, който разпознах много добре. Беше минало доста време, но Доминик Кассо не беше човек, който може да забравиш.

Горилата от предната седалка до шофьора излезе, за да отвори другата задна врата, от която слезе втори мъж. И двете врати бяха затворени, след като мъжете излязоха, и беше очевидно, че няма никой друг с тях.

— Ейдън я няма.

— Но тук е големият шеф, затова ако искаш да научиш къде горилата му е отвела дъщеря му, няма по-добро време от настоящето.

Поех дълбоко дъх и пъхнах пистолета на кръста под колана на дънките си.

Идва живият мъртвец.

Двамата охранители отнесоха куфари към самолета, а Дом и другият мъж стояха на пистата.

Беше време. Мамка му.

— Къде, по дяволите, е Анджело Франсети?

И двамата мъже се завъртяха рязко, когато излязох под светлината и един от охранителите изскочи от самолета с пистолет в ръка.

— Кой си ти, по дяволите? — попита Дом.

Той изглеждаше точно така, какво си го спомнях. Сякаш не бе остарял нито с ден, въпреки че управляваше организация, която би трябвало да го е състарила преждевременно.

— Няма значение кой съм аз. Това, което има значение, е, че дъщеря ти е при него, и няма да си тръгна, докато не намеря и двамата.

По лицето на Дом се плъзна объркване.

— Дъщеря ми? Какво, по дяволите, знаеш ти за моята дъщеря?

— Ако не ни кажеш кой си, до пет секунди ще получиш куршум, в главата — изкрещя другият мъж.

— Наистина ли не те е грижа къде е тя? Или това, че Анджело Франсети я удари, изпрати я в безсъзнание, за да я измъкне от един магазин в Ню Орлиънс и да я натовари на този същия самолет?

Дом завъртя рязко глава, поглеждайки другия мъж.

— За какво, по дяволите, говори той, Вин? Ню Орлиънс? Ти ми каза, че тя е в безопасност. Мамка му, как Анджело си е позволил да й вдигне ръка?

— Качвай се на самолета. Аз ще се погрижа за този шибаняк. Меси се в неща, които не му влизат в работата.

— Няма да ходя никъде, докато не получа отговор на въпроса си. Къде е дъщеря ми, мамка му? Отбягваш въпросите ми от дни.

— Тя е в безопасност. Добре е. Никой не я безпокои.

— Тя не е в безопасност — казах аз. — И определено не е искала да бъде удряна или отвличана. И никой от вас няма да отиде никъде, докато не получа отговорите си.

Дом отново погледна Вин.

— Имаш шейсет шибани секунди да ме свържеш с Ейдън по телефона или ти ще получиш куршум в мозъка. И не ми дреме от колко години те познавам.

Винсент се засмя.

— С цялото ми уважение, Дом, но имаш много по-важни проблеми в момента от това къде е дъщеря ти. Трябва да се качиш на този самолет и да се разкараш от тук, преди федералните да те сгащят.

— Не ме чуваш. Защо мамка му, не ме чуваш? — Тих и все пак смъртоносен, гневът се долавяше ясно в гласа на Дом.

— Да, отговори на шибания въпрос, Вин.

— Застреляйте го — изкрещя Винсент на бодигарда, замахвайки с ръка към мен, но Дом вдигна длан.

— Мамка му, няма да стреляте по никой, докато не съм казал — Той ме погледна. — Сега, кажи ми защо да не те оставя да кървиш до смърт на тази писта?

— Защото съм тук да открия дъщеря ти, тъй като очевидно, аз съм единственият, който се тревожи за нея.

Дом погледна Винсент.

— Ню Орлиънс? Казах ти, че я искам в защитена къща и ти заяви, че си се погрижил. Какъв, по дяволите, ти е проблемът? Да не си глух?

— Погрижих се за нея. Ти не я искаше наоколо, казах ти, разкарах я.

— В шибания Ню Орлиънс? Къде е Анджело сега, мамка му?

Винсент сви рамене.

— Зает да прави това, което му е казано.

Гласът на Дом се снижи до тих шепот.

— Дай ми шибан отговор, Вин, или лично ще те застрелям. Къде, мамка му, е детето ти и къде, по дяволите, е дъщеря ми?

Детето му?

Винсент ме погледна от по-близо и най-после го познах. Преди десет години, той не беше дясната ръка на Кассо, тогава още се изкачваше в йерархията и изпълняваше заповеди.

Той ме разпозна в същия миг.

— Помня те. Ти си онзи, който хукна да бяга като шибан страхливец и така и не спря. Имаш топки от желязо, че да дойдеш тук, момче. Тогава нямаше толкова много татуси, нито толкова много коса, но те помня. — Той насочи пистолета към главата ми. — Време е да платиш с кръвта си.

Две червени точки се появиха на гърдите му.

— Това наистина ще е кофти идея от твоя страна — каза Тайтън, заставайки до мен. — Двама бивши снайперисти от специалните части в момента те държат на прицел и ще си мъртъв, преди да натиснеш спусъка.

Погледнах Дом.

— А ако ти позволиш на хората си да ме гръмнат, няма да мога да ти разкажа за телефона за еднократна употреба, който намерихме в хотелската стая на момчето на Вин, с много интересни номера в него. Като номера на федералните.

Пазех тази част като преимущество и сега подейства.

Дом вдигна ръка пред Вин.

— Свали проклетия пистолет. — А към мен добави: — За какво говориш, мамка му? Да не опитваш да ми кажеш, че Анджело е плъх, който е отвлякъл дъщеря ми?

— Преди да тръгнем, изпробвах всеки номер от телефона, който открих в стаята на Анджело и проведох два разговора с агентите, които бяха готови за информацията, която Анджело бе обещал да им снесе.

Винсент не го забеляза, но зад него, двамата охранители насочиха пистолетите към гърба му.

— Мамка му, той не знае нищо.

— Всичко, което искам да знам, е, че Ейдън е в безопасност, а ти можеш да вземеш всичко, което имаме и да направиш сам разследването си, г-н Кассо.

Дом погледна Вин.

— Свържи ме по телефона с Ейдън. Веднага. Без повече шибани извинения или ще те пречукам. Не ми дреме кой си. А ти. — Той насочи пистолет към главата ми и една от малките червени точици отскочи към неговите гърди. — Ти ще ми кажеш, защо, мамка му, те интересува дъщеря ми.

— Не можеш ли да видиш, че човекът е влюбен в нея? Исусе, защо иначе ще се изправя пред боса на мафията, който изби цялото му семейство преди десет години? — провлачи Тайтън — Това е цялата история.

— Той истината ли казва? — попита Дом.

— Цялата шибана истина — заяви Тайтън.

— Мамка му, сигурно се ебавате с мен — засмя се Винсент. — По дяволите, какво има в това момиче?

— Най-добре започни от самото начало, момче — каза ми Дом.

— Нямаме време за губене, г-н Кассо. Точно сега дъщеря ви е в ръцете на Анджело Франсети.

— Анджело няма да я нарани — заяви Винсент. — Той защитава Ейдън от години.

— Къде, по дяволите, я е отвел, Вин? Искам отговори. Веднага.

— Той има апартамент в Ню Джърси. Искаше да прекара малко време насаме с нея.

Дом се обърна към Винсент, снижавайки пистолета си.

— Чакай. Знаел си, че момчето ти е взел момичето ми? Какво още знаеш, мамка му? Че е била отвлечена? Ами федералните и телефона на детето ти? Имаш ли обяснение и за това, приятелю?

— Нима ще повярваш на него, вместо на някой, който познаваш от години?

— Това хлапе, което застана пред нас с топки като на шибан слон, за да се убеди, че дъщеря ми е в безопасност? Какви мотиви има? Защото фактът, че ме караш да си гоня опашката от дни, ми подсказва, че ти си този, който точно сега трябва да се тревожи. Веднага набери дъщеря ми по телефона или си мъртвец.