Мегън Марч
Под тези сенки (23)

Глава 23

Ейдън

ИЗПИХ ЦЯЛАТА БУТИЛКА ВОДА и цялото си кафе, докато обмислях заповедта на Бишъп да отнеса себе си и багажа си във „Вуду Инк“. Не исках да се оставям да разчитам на него, защото така доказвах колко неспособна бях да се справя сама.

Какво ще стане, когато приятелят му от хотела му се обади? Нямах отговор, който ще го задоволи. Но можех да му дам пари и да го помоля да ми плати хотела?

И как ще го направя, без да ми се наложи да обяснявам защо избягах? Даа, няма да стане.

Защо съм такъв провал с всичко това? В единия ден мисля, че съм се справила с всичко, а в следващия всичко се разпада. Може би, това значи, че утре нещата ще са по-добре. Трябва да продължа да вървя напред. Нямам друга опция.

Десет минути по-късно събрах куража си. С куфар в ръка пристъпих прага на „Вуду Инк“, за трети път тази седмица. За момиче, което няма татуировки, това не би трябвало да е нормално.

Надявах се да видя Дилайла вътре, но нямаше никаква следа от нея. Вместо това, видях Бишъп, който стоеше зад плота с една червенокоса жена пред него.

— Хайде, знаеш, че искаш.

Предполагах, че тонът й трябваше да звучи порочно, но вместо това бе писклив и неприятен. От скръстените ръце на Бишъп и скованата му стойка, заедно с намръщеното изражение, беше ясно, че не иска да има нищо общо с това, което му предлага.

Погледът му, изпълнен с раздразнение, се вдигна към мен, щом влязох вътре. Не знаех какво ме облада, но пуснах куфара си и изтичах през студиото, заобикаляйки плота, за да се хвърля в ръцете му. Беше чист инстинкт, но знаех, че е мой ред да го спася.

Бишъп сведе ръце достатъчно бързо, че да ме улови, когато обвих крака около кръста му.

— Мило, толкова много ми липсваше! — зарових ръце в косата му и притиснах устни към неговите.

Мускулите му се напрегнаха под ръцете ми и тогава той направи нещо напълно неочаквано… смъкна една ръка към дупето ми, а с другата хвана задната част на главата ми, дърпайки я назад. Отворих уста заради дръпването му и езикът му се плъзна между устните ми, и ме целуна, все едно… все едно съм точно това, което се преструвах, че съм. Приятелка, която е била далеч прекалено дълго, и сега отчаяно иска да сложи ръце върху мъжа си.

— Трябваше да се досетя — промърмори червенокосата, но едва я чух заради шуменето в ушите ми.

Бишъп ме целуваше. Държеше ме на ръце. Притискаше ме по-силно към себе си, докато не усетих издутината в предната част на дънките му да се притиска към сърцевината ми.

Милостиви. Боже.

Изгубих представа за всичко около нас, освен за целувката.

Вратата се затвори, но измина една дълга минута преди Бишъп да отдръпне устните си от моите и да ме свали да стъпя на краката си.

Примигнах два пъти и вдигнах ръка към устните си, докато асимилирам какво се случи току-що.

Бях му се нахвърлила.

Пред клиент.

Какво, по дяволите, ме бе обладало?

Бишъп прокара ръка през рошавата си коса и ме изгледа така, все едно никога преди не ме бе виждал.

Борех се да измисля нещо. Каквото и да е, за да наруша мълчанието.

— Изглеждаше така, сякаш имаш нужда от спасяване…

Веждите му се повдигнаха високо.

Опитах да измисля още нещо за казване.

— Ами… предполагам, че сме почти на равно със спасяванията.

Зачаках реакцията му. Каквато и да е редакция. Но не получих нищо. Бишъп се обърна и тръгна надолу по коридора, отваряйки вратата на стаята за персонала и затръшвайки я шумно зад себе си.

Е, проклятие.

Добра работа, Ейдън. Наистина. Добра.