Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под тези (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beneath These Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 71 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Под тези сенки

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149

История

  1. — Добавяне

Глава 56

Ейдън

МЪЖЪТ ВЛЕЗЕ В „Любимата ви дупка“ двадесет минути преди края на смяната ми, с качулка на глава и ръце в джобовете.

Всеки мой инстинкт крещеше, че нещо не е наред с него. Сетих се за телефона в джоба на престилката си, а нещо в мен крещеше да се обадя на Бишъп.

Но бях решена да се справя сама.

— Да ви донеса ли нещо?

Той ме погледна и можех да се закълна, че го бях виждала и преди. Някъде. Но не можех да се сетя къде, а в следващия миг той се хвърли към касата.

— Дай ми всичките пари. Абсолютно всичките.

Страх. Истински неподправен страх премина през мен. И се умножи многократно, когато той извади пистолет.

О, Боже мой. Кой, по дяволите, би обрал магазин за понички?

Вдигнах ръце във въздуха, както всеки нормален човек, към който е насочен пистолет.

— Добре. Добре. Може да ги вземеш.

— Отвори шибаната каса.

Свалих треперещите си ръце и завъртях ключа, след това натиснах копчето за отваряне на касата. Мъжът размаха пистолета във въздуха, когато извадих част от оборота, слагайки го на плота.

— Мамка му, не ги слагай на проклетия плот. Пъхни ги в шибана торба. Какъв ти е проблемът, кучко?

Исках да му изкрещя, че никога преди не са ме обирали и не знаех какъв е протоколът за това, но се спрях. Измъквайки една торба изпод плота аз започнах да пъхам парите вътре.

Звънчето на вратата иззвъня и двамата завъртяхме рязко глави към вратата.

О, мамка му. О, мамка му. О, мамка му. Видимо много бременна жена влезе вътре, държейки за ръка малко момченце.

— Искам всичките шоколадови — каза детето.

Жената погледна към нас, видя мъжа с пистолета и замръзна за половин секунда, преди да се завърти и да се спусне на колене, прикривайки момченцето с тялото си. Униформен полицай минаваше покай прозореца и жената изкрещя за помощ.

Ченгето замръзна и наклони глава, за да погледне вътре. В мига, в който видя пистолета, той заговори в радиостанцията на рамото си, и измъкна оръжието си.

— Мамка му. Мамка му. Мамка му — каза мъжът, грабвайки торбата с парите. — Не трябваше да става така. — Той насочи пистолета към мен. — Къде е задната врата? — Посочих към коридора, докато във въздуха проехтяха полицейски сирени и полицаят отвори вратата. Мъжът с пистолета пъхна парите под палтото си и стреля три пъти към прозореца. Навсякъде се разхвърчаха стъкла и жената изпищя, преди да избута детето си към стената, кроейки го с тялото си.

Мъжът хукна към задния коридор и излезе през вратата, а предната врата се отвори с трясък и полицаят нахълта вътре.

— Той излезе през задния вход — извиках аз.

Ченгето кимна и хукна подир него. Предната врата се отвори отново и очаквах да нахълтат още полицаи или дори Бишъп, но вместо това, видях Анджело.

Анджело?

— Идвай, Ейдън, трябва да се разкараме от тук. Веднага. Побързай. Ще дойдат още полицаи и ще започнат да ти задават куп въпроси, на които не можеш да отговориш. Ще те арестуват, а не можем да допуснем това да се случи.

Какво, по дяволите, прави той тук? Объркана аз просто стоях и го гледах. Костюмът, с който обикновено се обличаше, сега бе заменен от дънки и кожено яке.

— Как…

— Идвай, нямаме време за въпроси. Трябва да вървим.

Мозъкът ми се опитваше да асимилира какво ми казва, но между това да бъда ограбена и заплашена с пистолет и това миналото ми да се появи пред мен, стоях замръзнала зад плота.

— Ейдън, веднага! Мамка му, баща ти ще те убие, ако говориш с ченгетата.

Шумът от сирените се усили и Анджело мина зад плота, за да ме сграбчи за ръката и задърпа към задния вход, от където бяха излезли крадецът и полицаят.

— Трябва да се убедя дали тя е добре! — Задърпах се в ръцете му, разтревожена за бременната жена, която се опитваше да се изправи на крака.

— Мамка му, сама да се оправя. Ние тръгваме.

— Не, няма да ходя никъде. Ти върви. Аз ще съм добре.

— Не ме карай да те наранявам, Ейдън. Не искам да те нараня.

Откъснах вниманието си от жената, за да го насоча към Анджело.

Да ме нарани? Защо той би…

Видях нещо различно в погледа на Анджело. Веселието и добротата в тях бяха изчезнали и сега там се четеше само лудо отчаяние.

— Пусни ме!

Анджело замахна с юмрук, улучвайки ме в челюстта. Дори нямах възможност да регистрирам болката, преди да изпадна в безсъзнание.