Мегън Марч
Под тези сенки (26)

Глава 26

Ейдън

КОГАТО ПРЕМИНАХ ПРЕЗ ВРАТАТА на студиото за татуировки, всички се обърнаха да ме погледнат. На мига погледнах надолу към блузата си, за да видя дали не съм се окапала на обяда и Ванеса да не го е споменала.

Тъй като не видях никакво петно и след като дискретно проверих дали ципа на дънките ми не се е отворил, погледнах към Кон, Ванеса, Дилайла и момичето, което помнех от „Мръсното Куче“, Джей Пи.

И забележимата липса на Бишъп.

Татуирания мъж.

Опитах се да вкарам малко хумор в ситуацията.

— Бишъп да не хапна и да избяга?

Лактите на Кон се вдигнаха от плота, където държеше вилицата над чинията си. Той отхапа от храната си, преди да ми отговори.

— Има да се погрижи за нещо. Ще се върне. Взе ти нещата.

Взел е нещата ми?

Приближих до плота и погледнах зад него.

— Взел е куфара ми?

Буквално това беше всичко, което имах, като се изключи чантата ми.

— Къде е отишъл? — Гласът ми се покачи с две октави и Дилайла вдигна ръце.

— Уоу, момиче, успокой се. Той се погрижи за багажа ти вместо теб.

— Адски е хлътнал по теб. Сега го виждам. — Джей Пи подсмръкна мелодраматично, изглеждайки съкрушена.

Дилайла се засмя.

— Джей Пи, казах ти да забравиш за това ученическо увлечение. Бишъп така или иначе не би докоснал момиче десет години по-младо от него.

— Дори не са пълни десет години. Следващия месец ставам на двадесет и три — чертите й, подобни на фея, се присвиха. — Само да се знае, че ако ти и Бишъп се ожените, няма да дойда на сватбата и определено няма да бъда шаферка. Сигурно ще ми избереш някаква ужасна рокля за наказание за това, че си падам по младоженеца, и ще е наистина много грозно и жалко, затова нека просто си го спестим, става ли?

Какво. По. Дяволите?

— Уау, прескочихме чак на сватбата — прошепна Ванеса. — Гадателката каза ли нещо за сватба? Можеш още сега да отървеш Джей Пи от мъките й. Тя ще се откаже от надеждата, че някога ще си намери алфа-мъжкар, ще се набута в апартамента си със седем котки и ще се запише в осем различни клуба за вино на месеца.

Погледът ми започна да прескача от Ванеса, към Джей Пи, след това към Дилайла и на края към Кон. Никой от тях не изглеждаше объркан от лудия малък монолог на Джей Пи.

— Няма сватба. Няма да има никаква сватба.

— Не бих била толкова сигурна, захарче. Знам, че Бишъп не изглежда от мъжете, които се женят, но… никога не може да си сигурна. — Дилайла ми намигна. Трябваше да й забранят да намига така. Тези нейни намигвания ме плашеха до смърт.

— Всички вие сте напълно луди. — Гласът ми отново се извиси и тогава вратата зад мен се отвори.

Кон кимна към входа.

— Слава на Бога, човече. Довличай се тук, преди булката ти да реши да те зареже пред олтара, преди въобще да си имал възможността да й предложиш.

Завъртях се, поглеждайки Бишъп на прага, и притиснах пръсти към туптящото си слепоочие.

— Те са луди. Направо луди за връзване.

Той тръгна бавно към мен, а погледът му не се откъсваше от моя, вместо да погледне към откачалниците зад мен. Очаквах да поиска обяснение или да каже на всички да спрат да се държат така налудничаво, но вместо това той ме шокира напълно.

— Смяташ да ме оставиш пред олтара ли, кексче? — Той дори не се усмихна. Тонът му бе напълно сериозен.

Прокарах пръсти през косата си, едва въздържайки се да не я заскубя.

— Няма да се женим. Само се целунахме два пъти. Освен това не съм сигурна дали наистина ме видя гола, или просто си го въобразявам, затова, да, определено няма сватба в бъдещето ни.

Устните му се изкривиха леко при тези мои думи.

— Чакай, не знаеш дали те е видял гола? — попита Джей Пи. — Как може да е възможно?

— Ъм, дам, пропусна този малък детайл, като си говорихме — нацупено зави Ванеса.

— Не беше напълно гола. — Бишъп направи още крачка към мен, — и не мога да дам безпристрастно мнение по въпроса, докато не получа пълната картинка.

О, Боже мой. Начинът, по който очите му се плъзгаха изгарящи по тялото ми, ме накара се почувствам все едно бях напълно гола. Трябваше да сменя темата преди напълно да си изгубя ума и да направя нещо лудо, като му се нахвърля. Отново.

— Колко точно е не напълно гола? — попита Джей Пи.

Бишъп не пусна погледа ми нито за миг.

— Не е твоя работа, Джей Пи.

— Само питам.

Този път Бишъп погледна настрани, а аз завъртях глава, за да гледам какво се случва.

— Достатъчно.

Зад мен, токчетата на Ванеса започнаха да тракат по плочките.

— Всичко е наред. Ще ти намерим грамаден татуиран мъж, само за теб. Има много такива в града. На практика се препъваме в тях.

— Мерси, принцесо. Това наистина ни кара да се чувстваме специални.

Ванеса погледна към Кон.

— Ти си един на милион, скъпи, и го знаеш.

Горещината, идваща от Бишъп, сгря кожата ми, а думите на гадателката се върнаха в ума ми. Пази сърцето си.

— Обядва ли? — Дълбокият му глас измърка в ухото ми.

Кимнах.

— Ванеса ти донесе обяд.

И като говорим за носене, трябваше да разбера къде е отнесъл куфара ми, защото се бе върнал с празни ръце.

— Къде ми е куфарът? Имам нужда от багажа си. — Пресегнах се, стисвайки китката му. — Не мога да го изгубя. В него е всичко, което имам.

Бишъп погледна надолу към мен.

— Занесох го в новата ти квартира.

Нова квартира?

— За какво говориш?

Той сви рамене.

— Звъннах на Чарли, за да поискам услуга. Имаш местенце на няколко пресечки от тук. Ще трябва да говориш с хазяйката, за да те одобри и да платиш депозит, но на практика апартаментът вече е твой, и тя ти предлага най-добрата сделка, като ти дава време да събереш парите, ако ги нямаш.

— Мястото е адски малко. Почти не може да се определи като апартамент — каза Кон.

— Но е безопасно и Хариет не иска повече пари, отколкото струва в действителност.

Те трябваше да почнат да говорят по-бавно, защото не разбирах нищо. Хариет? Какъв апартамент? Бях толкова объркана, че дори не знаех с кой въпрос да започна. Затова реших да карам наред.

— Уредил си ми апартамент?

Бишъп ме погледна.

— Имаш ли къде да отседнеш тази вечер?

— Можеше да я приютиш при теб. — В гласа на Дилайла се долавяха весели нотки.

— Удар под кръста. Спри, не искам да чувам повече. — Джей Пи сложи ръце на ушите си, все едно бе малко дете. — Трябва да се върна на работа, преди да сте смазали перманентно надеждите и мечтите ми. — Тя забърза към вратата, без да сваля ръце от ушите си, докато казваше. — Запомни, няма да съм ти шаферка.

Целият град бе полудял. Наистина не знаех какво да кажа.

— Храната ти вече е изстинала, но ако искаш можеш да я стоплиш в микровълновата. — Ванеса кимна към кутията с храна до тази, която Кон току-що бе изпразнил.

— Или мамка му, да я изядеш още сега — каза Кон. — Не ми дреме. Това беше страхотно хапване. Въпреки салатата от зеле, а всички знаем колко мразя зеле. Трябваше да ми донесеш две, принцесо.

— Искам да чуя повече за гледачката — провлачи Дилайла. — Особено ако има замесени сватбени камбани.

— Не ми каза нищо за сватби — заявих бързо. — Не е важно какво каза. Трябва да си взема нещата. — И трябваше да се откъсна от лудостта, вирееща в това студио.

Но Дилайла не бе приключила.

— Каза ли нещо за татуировки? Защото не е нужно да си гадател, за да видиш това в бъдещето си.

Татуирания мъж.

Целият свят бе полудял. Отново обвих ръка около китката на Бишъп.

— Но нещата ми са там? Безопасно ли е?

Той погледна към ръката ми стискаща неговата за един дълъг миг, преди да отговори.

— Разбира се. Домът на Хариет е безопасен. Нямаше да позволя да отидеш някъде, където не е. Сега, имам уговорка след малко. Ще можеш ли да помируваш за известно време?

— Да. Благодаря ти. Аз… оценявам го. Но щях да измисля нещо за тази нощ.

Той дръпна ръката си от моята.

— Имаше нужда от място, на което да отседнеш, и аз знаех такова. Не е голяма работа.

Но беше голяма работа. И колкото и да знаех, че трябваше да реша проблема сама, тъй като вече приключих с това да позволявам други хора да диктуват живота ми, офертите на Бишъп изглежда не идваха със задни мисли. Той просто го правеше и не ме караше да се чувствам като в капан.

Пази сърцето си. Наистина трябва да приема съвета на гадателката.