Мегън Марч
Под тези сенки (54)

Глава 54

Ейдън

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН СЕ СЪБУДИХ СЪС СТОН заради твърдия член на Бишъп, който се притискаше към мен изотзад.

Пълен.

Толкова адски пълен.

Пръстите му си играеха с клитора ми, сякаш знаеше точно какво ще ме издигне все по-високо и по-високо, докато започна да крещя.

— Имам нужда от още. По-дълбоко. — Той издърпа и двама ни, за да застана на колене с дупе във въздуха, като започна да се тласка в мен, без да пуска нито за миг клитора ми.

Възглавницата заглуши виковете ми, когато свърших.

Бишъп свърши с вик, а членът му запулсира в мен.

Сутрешният секс беше истинско откритие. Дори след като се сринах обратно на леглото в трепереща пихтия и Бишъп ме почисти отново, и този път не можах да призова достатъчно енергия, че да се засрамя. Тялото ми очевидно реши, че е негово и той може да прави каквото пожелае с него. Не можех да намеря рационална причина да не съм съгласна с тази промяна.

Когато се върна, той целуна рамото ми.

— Успахме се, мила. Кога си на работа днес?

Това ме отскубна от щастливото ми оргазмено състояние и се изтърколих от леглото.

— Събота е, нали? Което значи на обед. Колко е часът?

— Единадесет и петнадесет. Имаш време.

— Мамка му! — отпуснатото ми състояние се изпари. — Трябва да се изкъпя и да се облека.

— Аз ще те закарам. Може да се изкъпем заедно.

Обърнах се и го погледнах.

— О, не. Ако се изкъпем заедно, определено ще закъснея. Никога не съм правила секс под душа затова нямам намерение да бързам, когато го направим за пръв път.

Смехът на Бишъп, който не чувах достатъчно често, проехтя в спалнята ми.

— Имаме сделка. Ще се изкъпя у дома. Ти действай.

* * *

Четиридесет минути по-късно, влязох в „Любимата ви дупка“, след като стоях в страничната уличка и се целувах с Бишъп цели пет минути. Мисля, че около трима човека ни подвикнаха да си вземем стая.

Фабиана бе зад касата и Аша размаха щастливо ръце във въздуха щом ме видя.

— Слава на Бога. Имам нужда да се прибера у дома и да поспя. Тази смяна беше убийствена — тя покри прозявката си с ръка.

Фабиана поклати глава към момичето.

— Влачиш си задника през целия ден, затова не се прави, че е било много трудно.

— Вече съм тук, може да се прибираш.

Двете жени ме изгледаха и Фабиана кимна с глава към предния прозорец.

— Тотално ти е излязъл късмета тази сутрин, нали? Помислих, че се готвите за втори рунд от начина, по който той се опитваше жива да те изяде в алеята.

Ейдън преди миналата нощ щеше да е засрамена, а Ейдън от тази сутрин, която бе открила радостта на сутрешния секс, просто отговори.

— Определено. И беше страхотно.

Аша се намръщи.

— Мамка му, и аз искам сутрешен секс. Трябва да си намеря мъж, който да ме гледа така, както те гледа твоят.

— Не е ли така с всички ни — провлачи Фабиана, преди да погледне към Аша. — Изчезвай от тук. Не искам да си влачиш задника и утре. Прецака три поръчки.

Аша помаха с пръсти и се пъхна в задната стаичка, за да свали престилката си, преди да се насочи към задната врата.

След като си тръгна, Фабиана ме погледна.

— Знаеш какво вършиш с този мъж, нали?

— Вероятно не, но дали някой наистина може да знае какво да прави с мъж като него?

— Туше.

Каквото и друго да искаше да каже Фабиана, бе забравено, тъй като вратата се отвори и клиентите започнаха да влизат.

* * *

Шест часа по-късно, Фабиана излезе и имах два часа, в които да работя сама, преди да се появи смяната ми за вечерта. Бишъп се бе появил по време на неочаквано сформирала се опашка и едва имах секунда да му се усмихна и да му кажа „здрасти“, докато му давах кафето.

Вратата се отвори отново, преди да се изгубя в мислите си за това, какво ще се случи, когато истината за живота ми се разбере, и пред мен се появи познато лице.

Дилайла.

Изглеждаше доста развеселена.

— Не знам каква магия си направила на Бишъп, но днес той буквално се усмихва на клиентите. — Тя застана пред касата, а фустите на полите й се залюляха. — Истината е, че не искам да знам, защото йюю, но исках да ти споделя, че има нещо различно в него.

— Мога ли да пледирам за петата поправка? Защото не мога… просто не мога да говоря с теб за това.

Вратата се отвори отново и в кафенето нахълтаха още познати лица. Чарли, Ел, Айви, Ванеса и Валентина.

Дилайла се ухили.

— Значи е добре, че си взимам само кафе и изчезвам, за да може те да чуят клюката.

— Добре ли си? — попита Ванеса приближавайки към мен, следвана от останалите. — Защото Кон и момичетата ни разказа за миналата нощ, и майко мила, сигурно си полудяла от ужас.

Усмивката на Дилайла изчезна.

— Какво се е случило?

Айви изложи детайлите.

— Някакъв мъж в казиното може би е заложил капан на Ейдън и направил нещата да изглеждат така, все едно тя брои карти. Охраната искаше да я замъкне отзад, но момчетата не им позволили. Бишъп нахълта и я изнесе от там, а охраната хукна след тях.

Дилайла заекна.

— Биш е отишъл в казино? Умишлено?

Вината, която изпитвах от миналата нощ, отново се върна.

— Не беше нужно да идва да ме спасява. Щях да бъда добре. Наистина, не съм напълно беззащитна.

— Осъзнаваш ли, какво правят хора като тях с някой, който брои карти? Щяха да те пречукат на мига, без да задават въпроси. — Загрижеността на Дилайла беше като на Бишъп, макар да я изразяваше по-тихо.

— Не броях карти, затова нямаше да стане нищо. Дори не знам как се броят карти. Нямаше да имам идея как да го направя.

— Мразя да го казвам — заяви Ванеса, — но не мисля, че щеше да има значение. Били са напълно решени, че си виновна, или поне така ми каза Кон.

— Нямаше да излезеш от там без счупени или липсващи пръсти! Това е адски сериозно.

— Нямаше да посмеят.

Чарли ме гледаше и макар другите също не откъсваха поглед от мен, тя изглежда забелязваше много повече.

— Реши ли колко дълго ще останеш в града? — попита тя.

Свих рамене.

— Толкова дълго, колкото мога. Нямам твърд план.

— Защо така? — Тонът на Дилайла беше скептичен. — Защото ако смяташ да се изнесеш от тук и да разбиеш шибаното сърце на Бишъп, значи ще си имаме големи проблеми.

Нима тя наистина мислеше, че имам силата да направя това? Налагаше се да насоча разговора в друга посока, преди да се предам и да им разкажа всичко. Толкова силно копнеех да кажа всичко на някой, че усещах как всеки момент мога да се отприщя.

— Така или иначе, съмнявам се, че Бишъп би я пуснал да си тръгне — провлачи Айви. — Познавам „мъж с чувство на притежание включил на скорост“, щом го видя, и отпечатъкът му е навсякъде по теб.

Имайки предвид, че тя бе омъжена за могъщия, безцеремонен милиардер Лукас Тайтън, предположих, че ако не друг, то точно Айви ще знае за какво говори.

Ванеса кимна.

— Активирал е кода „пещерняк“. Прецакана си.

Това не беше новина за мен и чувството се бе загнездило в мен повече от осемнадесет часа.

— Как се справяте с това? Аз не съм крехка. Имам нужда да бъда способна да стоя на собствените си два крака. Невинаги имам нужда да се хвърля да ме спасява и после да се ядосва като му кажа, че мога да се оправя и сама.

Всички жени ми се засмяха, с изключение на Дилайла, която само се усмихна и поклати глава.

— Успех с това — заяви Валентина. — Рикс ще убие всеки, който опита да ме нарани. Всъщност, той го направи, но това е друга история. Този тип „алфа инстинкт“ не е нещо, което просто можеш да изключиш.

Ели посочи към нея.

— Ти беше тази, която не искаше алфа-мъжкар. Помня, че каза, че искаш бета. Някой, с който да ходиш на театър и да пиете вино — ухилена Ел погледна към мен. — А се оказа вързана за откачено копеле, което не би пило вино, дори самия Христос да се появи и да превърне водата във вино.

Валентина извъртя очи към Ел.

— Бях пияна и определено незапозната. — Тя насочи вниманието си към мен. — Ето какво съм научила аз — твой е изборът дали ще го приемеш или не. Но ако искаш мъжа, получаваш целия пакет. Не можеш да избираш и да си отделяш само частите от него, които харесваш, и тези, които те карат да искаш да си оскубеш косата. Ако той е алфа, винаги ще бъде алфа. Не може да го промениш. Не можеш да му кажеш да не те защитава, защото това е срещу всеки инстинкт, който притежава.

— Тя казва истината — обади се Айви. — Но ако имаш демони, с тях трябва да се справиш сама, да се изправиш пред него и да му го кажеш. Мъжете, въпреки желанието и надеждите ни, не могат да четат мисли. И дори да искаш да се справяш сама и да се доказваш, ще има моменти, в които няма да е проблем да се пречупиш. Може да се облегнеш на някой и това няма да те направи слаба. Повярвай ми, като ти кажа — винаги бях мислила, че не ми трябва мъж, който да се грижи за мен, и ми отне адски много да осъзная, че да приема нечия помощ, не ме прави нещо по-малко от това, което съм си аз. Просто значи, че имам повече в живота си.

Попих думите на Айви. Просто значи, че имам повече…

— Да, но ти беше първокласна кучка от първия ден. Фактът, че Лукас проникна през стените ти, си е цяло чудо — това дойде от Чарли.

— Никога не съм била първокласна кучка — казах аз замислено. — Никога не съм имала тази възможност. Закриляха ме от всичко и това беше единственият ми шанс да живея, а не да гледам отстрани как живота тече, докато някой стои пред мен, за да ме защитава. — В мига, в който изрекох думите, осъзнах каква грешка бях направила. Всички жени гледаха към мен.

— Би ли искала да обясниш по-подробно? — попита Дилайла.

Избрах много внимателно следващите си думи.

— Знаете ли какво е да живеете в защитен балон?

Чарли, Ванеса и Валентина кимнаха.

— Тогава знаете, че когато сте в балона, всичко, което искате, е да излезете от там. Не мога да се върна обратно в балон. Имам нужда от свобода.

— Тогава му кажи — каза Валентина. — Кажи му точно от какво имаш нужда и ако той не може да ти го даде, ще имаш право на избор.

Дилайла остана мълчалива по време на разговора.

— Той иска да те държи в безопасност и си има своите причини, но няма начин да иска да те прави нещастна. Трябва да има баланс.

Тя бе права. Точно от баланс имах нужда и не го бях открила.

— Тогава какво да правя?

— Говори с него. — Заяви хор от женски гласове.

— Но преди това, имаме нужда от кафе — каза Айви.

Засмях се и кимнах.

— Става. Казвайте какво искате за пиене.