Мегън Марч
Под тези сенки (28)

Глава 28

Ейдън

РАЗХОДИХ СЕ ИЗ МЪНИЧКИЯ си нов апартамент, което ми отне точно деветдесет секунди. Имаше малка спалня, миниатюрна баня и отворено пространство служещо както за дневна, така и за трапезария и кухня. Но малкият размер не ме тревожеше. Апартаментът ми в Ню Йорк, онзи, за който се борех с години с Дом, преди да ми позволи да живея там сама, беше над четири пъти по-голям, но никога не бях използвала всичките му стаи. Надявах се, че ще мога да усетя това място повече като дом, отколкото апартамента, в който живеех в Ню Йорк.

Хариет бе оставила бутилка вино на плота и аз се колебаех дали да го отворя, заради скорошното ми неприятно преживяване с алкохола.

Оставяйки го където е, аз разопаковах малкото си дрехи, преди да измъкна плика с пари, набутан на дъното на куфара. Може да не бях научила много от правилата „как да бъда гангстер“, от мафиотите покрай мен, но в края на краищата, изглежда едно нещо бе от най-голямо значение… парите.

През последните няколко месеца, всяка седмица, когато в сметката ми бяха депозирани пари, аз отивах в банката и ги теглех. Ако някой ме попиташе тогава, щях да кажа, че са пари за черни дни, или нещо подобно. Истината обаче е, че и преди сметката ми е била замразявана, докато Дом бе разследван от ФБР. Тогава дори не можех да си купя обяд, защото винаги разчитах на картата си и никога не носех пари в брой със себе си.

Щом ми размразиха сметката, започнах да трупам пари, в случай че това се случи отново.

Измъкнах телефона си и отворих интернет браузъра, започвайки да чета новините. През последните пет пъти, когато проверих, нямаше нищо ново и сега не бях затаила дъх. Единствената статия, която намерих, бе същата, която бях чела тази сутрин.

Вероятно липсата на новини бе добра новина.

Щом прибрах парите на сигурно в гардероба и наредих останалите си вещи, седнах на дивана. Телевизорът не работеше и нито една от петте книги, които намерих, не можеше да задържи вниманието ми. Неспокойствието не ми беше познато чувство, но днес го имах в изобилие.

Погледнах навън през прозореца към лампичките висящи по дърветата и синята вода на басейна, която изглеждаше почти тропическа със светлините, идващи изпод водата.

Дали се загрява? Не си бях направила труда да питам Хариет, защото не бях взела бански, когато хукнах да бягам от апартамента си.

Решавайки да разбера сама, отворих вратата и тръгнах надолу по извитата пътечка водеща до басейна. Дворът бе магично малко местенце и можех да разбера защо Чарли е наричала градината оазис. Изритах обувките си и топнах пръст във водата.

Перфектно.

Хариет каза, че излиза. Басейнът не се виждаше откъм входната врата… смеех ли да вляза в него гола?

Никога през живота си не бях плувала гола, но животът ми в Ню Орлиънс бе доказал, че е коренно различен от този, който водех обикновено. Изпълни ме предизвикателство. Защо не? Свалих дънките, жилетката и камизолката си, преди да спра, за да реша дали наистина исках да стигна до края. Можех просто да се потопя вътре със сутиена и бикините си…

Майната му. За пръв път в живота си щях да направя всичко или нищо. Смъкнах бикините надолу по краката си и откопчах сутиена си, пускайки го на земята, преди да се плъзна във водата, потапяйки цялото си тяло. Определено се подгряваше. От нивото на водата можех да видя малки облачета пара да се издигат в леко хладния нощен въздух. Беше така перфектно. Всичко в тази вечер бе перфектно.

Ново начало. Може би ново място, на което да принадлежа. Бях изпълнена с надежда и с всеки ден, в който телефона не звънеше, се самоубеждавах, че може би са ме забравили.

Спокойната ми замисленост обаче не изтрая дълго. Желязната порта издрънча, когато някой влезе, а аз плеснах ръка на устните си, за да спра вика, който се надигна в мен.

Хариет? Чарли? Кой?

Потънах във водата, искайки да се покрия напълно, и поех шокирано въздух, когато висока едва фигура пристъпи на двора.

Няма начин.

Бишъп се бе насочил към стълбите, но се закова на място и погледна настрани към басейна, от където шумът на водата бе привлякъл вниманието му. Нямаше как да не ме види.

— Какво правиш, по дяволите? — Дълбокият му глас се понесе над двора, когато тръгна надолу по пътеката към мен.

Аз се плъзнах напред към ръба на басейна, притискайки тяло към циментовата стена. Пресегнах се напред с намерението да взема камизолката или жилетката си, но те, както и дънките ми, бяха извън обхвата ми.

Бишъп спря на няколко крачки от купчината с дрехите ми, а аз вперих поглед в черните му боти. Ако направеше още една крачка, нямаше как да пропусне да забележи колко добре осветено бе голото ми тяло от подводните лампи.

— Мамка му, сигурно се шегуваш с мен — думите бяха изречени ниско и дрезгаво, все едно въобще не говореше на мен.

— Моля те, подай ми блузата — прошепнах аз.

Последното нещо, което очаквах, бе Бишъп да поклати глава.

— Не. Не мисля да го правя. Така както си принудена да останеш на едно място, ще ти се наложи да отговориш на въпросите ми.

Кожата на раменете ми настръхна и аз се плъзнах по-надолу под повърхността на водата, докосвайки брадичката си до ръба.

— За какво говориш? — Опитах да се звуча незаинтересовано, но сърцето ми блъскаше лудо с всеки удар.

— Избягала си от хотела. Зарязвайки сметка, която си казала, че ще платиш. Защо?

О, мамка му. Знаех, че това ще се случи рано или късно, но все се надявах да бъде късно. Разбира се, че приятелят му ще се обади възможно най-бързо. И, разбира се, аз нямах никаква готова история, която да дам на Бишъп… засега.

Той гледаше надолу към мен, очевидно чакайки отговора ми.

— Аз… забравих?

Той присви очи.

— Нищо не си забравила. Избягала си. Искам да знам защо? Да предполагам ли, че имаш достатъчно пари да платиш наема на Хариет, или ще избягаш и от тук, без да платиш?

— Не! Разбира се, че не. Не бих го причинила на Хариет.

— Но реши, че може да прецакаш хотела, така ли?

Пръстите ми се свиха около ръба на басейна.

— Съжалявам. Наистина, съжалявам. Изплаших се и избягах. Не съм го планирала.

Погледът на Бишъп бе така интензивен, все едно се опитваше да обели пласт след пласт.

— Няма да ми кажеш каква е причината, нали?

Откъснах поглед от очите му и погледнах настрани към притъмнелия двор.

— Не мога. Аз… ако можех, щях да ти кажа. — Гласът ми бе тих, но поне думите ми не бяха лъжа.

— Чувал съм всички истории, които Чарли е измисляла, докато е работила в студиото и е бягала, и трябва да кажа, че има много неща между вас, които адски си приличат. Но никой не може да ти помогне, ако не кажеш какво, по дяволите, се случва.

Горчив смях се изтръгна от устните ми. Да ми помогне? Незаконната дъщеря на мафиот, което е разследвана от ФБР и следователи? Да бе, да.

— Никой не може да ми помогне. Но ще платя хотела. Просто ме остави да изляза и ще ти дам парите.

Той се намръщи надолу към мен, очевидно недоволен от отговора ми.

— Отдавна минахме периода, в който просто можеш да ми дадеш пари и да бъдем на чисто, кексче. Искам отговори. Налага ли се да ги измъкна с чукане от теб? Ако това е, което чакаш?

Думите му прозвучаха като ръмжене и аз се оттласнах от стената на басейна, без да мисля, че така показвах пред него цялото си тяло.

Той посегна към ръба на тениската си и я смъкна през глава.

— Какво? Не. Какво правиш?

Гласът ми стана толкова писклив, че чак не можех да го разпозная. Но също така не разпознавах този, по-груб-от-обикновено Бишъп застанал пред мен. Все едно някой бе превключил на друг канал. На практика можех да усетя гнева, изливащ се от него.

— Влизам при теб. Не искаш да си намокря дрехите, нали?

Обвих ръце около тялото си. Никой мъж не ме е виждал гола… никога. Изгубих девствеността си в едно бунгало на плажа, все още облечена с блузата си, а той едва бе успял да откопчае ципа на панталоните си.

Бишъп приклекна и развърза ботите си, преди да ги свали заедно с чорапите.

Би трябвало да съм изпълнена със страх, но когато той посегна към дънките си, устата ми пресъхна и всяка следа от опасенията ми се изпари. През мен премина горещина, която вероятно скоро щеше да накара водата в басейна да се покачи с десетина градуса, докато го гледах как сваля ципа.

В този момент трябваше ли да погледна настрани? Защото нямаше начин как да го направя. Исках да видя всичко.

Сетих се за Кити и как на практика тя облизваше устни щом видя Бишъп да влиза в стаята. Знаех какво искаше тя тогава и очевидно тялото ми бе в настроение да пожелае същото в този момент, макар рационалният ми ум да крещеше да си закрия очите.

Той смъкна дънките си и очаквах да видя боксерки или слипове, дори боксер-слипове под тях. Но вместо това, имаше само… Бишъп.

Доста от Бишъп.

О. Боже. Мой.

Бях гледала порно, не съм напълно незапозната с пенисите. Освен това бях на мнение, че членовете в порното са много по-големи от тези на обикновените мъже. Очевидно, бях неинформирана по въпроса, но Бишъп беше… голям.

Освен това беше напълно безсрамен, когато тръгна към мен по стълбичките, потапяйки се в басейна.

— Изведнъж стана адски шибано тиха, кексче.

Думата шибано макар и друг контекст, накара въображението ми да се развихри.

— Защо… защо правиш това?

— Защото изглежда не мога да измъкна от теб отговорите по друг начин и ако двамата сме голи, вероятността да те вдигна и да те разтърся, за да ги получа, е много по-малка… освен ако това не значи, че ще те накарам да свършиш.

Вътрешностите ми се свиха.

— Щях да ти кажа, ако можех, но кълна се, по-добре е да не знаеш.

Той пристъпи по-близо до мен, докато аз отстъпвах назад към другата страна на басейна, където бях застанала, преди да дойде.

— Е, много лошо значи, защото няма да си тръгна, без да получа отговори.