Мегън Марч
Под тези сенки (50)

Глава 50

Ейдън

СТОЯХ ПРЕД МАЛКИЯ си гардероб, само по кърпа, с която се бях увила след душа, докато обмислях какво искам да направя. Погледът ми се местеше през малкото рокли, които имах, и тениската, която откраднах от Бишъп и която нямах намерение да върна.

Защо ме тревожеше толкова много, че той искаше да отида там с приятелите му, след като той нямаше да идва?

Ако Бишъп ми бе казал, че ще дойде, за да ме научи как да играя блек джек, нямаше да ме интересува нищо. Но бе очевидно, че той избягва да ходи в казина. Не бе нужно да си гений, за да се сетиш, че е имал някакъв проблем с хазарта в миналото и не иска да е близо до изкушението. Нямаше как да не уважа това. И сега, след като го осъзнах, се чувствах ужасно, задето въобще го попитах да дойде с мен поначало. Все едно давах шот с алкохол на някой, който намеква, че членува в Анонимните Алкохолици.

Идиотка.

Но вместо да ми каже да отида и да се забавлявам, се чувствах все едно е организирал барикада за безопасност около мен. Би трябвало да съм благодарна, но нещо в това ме тревожеше.

Черна рокля или тениска достатъчно дълга, че да бъде рокля? Това е въпросът.

Да позволя ли на моментното ми раздразнение да ме спре да изживея още неща в Ню Орлиънс?

Майната му. Грабнах черната рокля от закачалката, взела решението си.

Щях да отида и щях да си изкарам страхотно. Може и да не знаех основните правила на блекджека, но не бях глупава. Можех да броя до двадесет и едно. Осъзнавах основните принципи. Ще взема петдесет долара и ще гледам да не изгубя повече от това.

След като прекарах вероятно прекалено много време, оправяйки прическата и грима си, повиках такси и излязох долу на улицата да чакам. Хариет бе навън с бутилка ликьор и пура, пушейки като истински професионалист.

— Ако бях петдесет години по-млада и си падах по жени, щях да избера теб на мига. Много добре, момиче. Този твой мъж ще те прикове на стената в мига, в който те види.

Да чуя това да излиза от устата на жена, над седемдесет години, все още бе някак стряскащо, но Хариет наистина бе единствена по рода си и само донякъде луда. Обичах я.

— Тази вечер няма да излизам с моя мъж, той ще пропусне всичко това — посочих към накъдрената си коса.

— О, наистина ли? Да не сте се скарали? Това момче не изглежда от типа, който ще те остави да излезеш сама в града, без да се погрижи всички да знаят, че си негова.

Думите й разпалиха раздразнението ми от по-рано.

— Работи.

— Той губи. Ще бъдеш център на вниманието.

На мига съжалих, че прекарах толкова време в гиздене. Нямах никаква нужда да бъда център на вниманието.

Тя повдигна пурата си.

— Искаш ли да си дръпнеш? Хубава е, кубинска.

Разбира се, че е. Защото как Хариет би могла да пуши друго освен кубинска пура?

— Няма нужда, благодаря. Не пуша. — Всъщност обмислях да се върна в апартамента си и да отложа всичко, но точно тогава звука от клаксон се чу пред вратата.

— Това сигурно е таксито. Трябва да вървя.

— Забавлявай се, Ейдън. Не прави нищо, което аз не бих направила.

Зачудих се какво ли точно според нея не бива да правя, но реших да не се замислям прекалено над този въпрос. Хариет изглежда бе правила много неща в живота си и дори не можех да си представя какво не би направила.

* * *

Когато таксито спря пред казиното, аз платих на шофьора и слязох. Отвън висеше огромен плакат оповестяващ благотворителната проява за вечерта: „ЕДИНСТВЕНАТА НОЩ, В КОЯТО МОЖЕ ДА ЗАГУБИТЕ И ВСЕ ОЩЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ КАТО ПОБЕДИТЕЛ“.

Това беше невероятно щедра ситуация и бях удивена, че някое казино би се съгласило да дари приходите си. Мисля, че това говореше много за убедителността на каузата и за тези, които ще спечелят от нея.

Правейки бавни крачки, аз внимавах роклята ми да не се надигне заради бриза, който се носеше от реката. Не исках да имам момента на Мерилин Монро и да „блесна“ през цяла тълпа вероятни дарители.

На вратата един мъж гледа личната ми карта по-дълго отколкото беше нормално и започнах да се изнервям.

— Забавлявайте се г-це Мадън — каза най-после той, преди да ми върне картата.

Отърсих се от странното чувство, което ме накара да изпитам усмивката му, и се насочих навътре. Просто съм нервна, защото никога не съм използвала фалшива лична карта, казах си на ум.

Етажът бе пълен с машини, които присветваха и издаваха звуци, задно с маси, дилъри и доста клиенти. Още знаци, указващи, че загубите на хората днес ще отидат за дарение висяха от тавана или бяха поставени върху игралните машини. Нямах никакво съмнение, че това щеше да окуражи хората да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, защото ще знаят, че губят за добра кауза. Всъщност това си беше направо брилянтна идея.

Имаше знаци упътващи хората и по кой коридор да тръгнат за аукцион, но аз не ги последвах. Насочих се към масите, където да се науча как да играя блекджек.

Тревогата и объркването, които ме изпълваха, когато влязох, сега бяха заменени от вълнение, което бълбукаше в тялото ми. Никога преди не съм била в казино, затова всяка част от това изживяване беше нова и различна. Можех да разбера защо хората биваха привлечени от светлините и звуците на игралните машини. Те изглеждаха толкова забавни и интересни. Замислих се за моите петдесет долара и дали не мога да спра…

Не. Отивах на главното събитие. Имах си цел.

Мъже в смокинги и жени във вечерни рокли обикаляха из голямата зала, смесвайки се с малки дами със сини коси и хора с дънки. Забелязах Кон и брат му Лорд, на една маса в другия край, срещу игралните машини, но не се насочих към тях.

Не бях писала на Бишъп, за да му кажа за решението си, макар да знаех, че ще ми опява за това. Последното нещо, което исках, бе да изпрати приятелите си да се правят на бавачки. Имах достатъчно бавачки в живота си. Докато вървях към масите, бях изпълнена с вина, защото знаех, че Бишъп ще се чуди какво бях решила. Освен ако не се е отнесъл толкова в татуировката, че не е забелязал кое време е…

Това бе невъзможно, знаех го. Спрях до една машина и започнах да ровя в чантата си за телефона.

— Помня те.

Дълбокият, гърлен глас дойде иззад мен, стряскайки ме толкова много, че изсипах чантичката си. Вдигнах поглед, срещайки познатото лице на мъжа със смокинг зад мен, и двамата се наведохме да съберем червилото ми, рестото от таксито, личната ми карта, малкото пари, които носех, ключовете ми и останалите неща от чантата ми.

— Извинявай. Мамка му. Не исках да те плаша.

Събрах обратно всичко в чантата си.

— Няма проблем. Просто ме изненада, това е.

— Жена ми никога няма да спре да ме юрка, ако разбере, че съм те стреснал само като те поздравих. Всъщност, вероятно ще каже нещо, което ще ме принуди да я изнеса от тук ритаща и дращеща. Затова не се тревожи да го споменеш пред нея.

— Ъм… добре.

— Лукас Тайтън. Срещнахме се в „Мръсното куче“ и отново на партито на Валентина преди Марди Гра.

— Да, спомням си. Радвам се, да те видя отново. — Това беше една учтива лъжа и веднага се зачудих дали е тук по поръка на Бишъп. Или поне докато не попита:

— Бишъп тук с теб ли е?

Всички притеснения, че може да ми е изпратен като бавачка, бяха забравени.

— Но, той работи, но аз… исках да покажа подкрепата си и вероятно да загубя петдесетте долара, които смятам да заложа.

— Каква е играта ти?

— Мисля да пробвам блекджек. След като гледам няколко игри, за да схвана как се играе.

Тайтън ме погледна любопитно.

— Преди никога ли не си играла?

— Не. Никога. Но тази вечер ще го направя.

— Искаш ли да ти разясня как се играе? И аз мисля да изгубя малко пари, иначе онези двамата никога няма да спрат да ми опяват.

Той кимна през тълпата към Кон и Лорд, които поръчваха коктейли от сервитьорите из залата.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо по-добро за вършене?

Той погледна обратно към групата.

— Жена ми ме изгони, за да прекара време с момичетата си, затова не мисля, че ще ме потърси скоро.

— Добре тогава, оценявам го.

Лукас Тайтън ме отведе до масата за блекджек и аз огледах, за да видя колко е минималният залог. Мисля, че моята идея за залагане и неговата се различаваха коренно. Смокингът му изглежда струваше повече от някоя свястна кола втора употреба.

Пет долара минимален залог.

Щях да се справя. Бях казала, че смятам да похарча само петдесет, затова вероятно той реши да бъде учтив.

— Ще платя няколко ръце, за да мога да те науча как да играеш. Можеш да започнеш сама, когато си готова.

Той посегна към вътрешния си джоб и извади щипка за пари. Отброи сто долара и ги плъзна по масата.

— Сменяме сто — оповести дилърът, а един мъж пристъпи зад него и кимна.

Това дали не бе шефът на залозите? Всичко, което знаех за казината, го бях гледала в холивудските филми.

Дилърът избута купчинка чипове и ги плъзна към Тайтън. И той започна да играе.

Другите двама играчи на масата получиха първи картите си, а Тайтън непрестанно обясняваше какво прави и защо го прави.

Зачудих се дали дилърът ще се подразни, или пък може би шефът му, но никой от тях не каза нито дума. Купчинката на Тайтън нарасна, преди да се стопи и да нарасне отново. След около петнадесет минути се чувствах готова да пробвам. Ръцете ми се изпотиха, като хванах портфейла си, а в мен едновременно се надигна нетърпение и тревога.

Ами ако изгубех парите за пет минути? Мисля, че това реално нямаше значение, стигаше да опитам.

Позволих на една философия да се загнезди в ума ми. Няма значение дали печелиш или губиш, а как играеш играта.

Е, няма как да спечеля, ако въобще не играя, а дойдох точно за това.

— Готова съм — казах и седнах до Тайтън.

Той ми кимна окуражително и аз извадих петдесетте си долара. Имах още двадесет, за да съм сигурна, че има с какво да се прибера у дома, но иначе щях да дам всичко, което имах.

Плъзнах банкнотата по масата и дилърът повтори процедурата както при Тайтън, преди да плъзне чиповете към мен.

Другите двама играчи се изправиха и събраха чиповете си. Очевидно не искаха да играят с пълен новак.

Тайтън видя излизането им и вероятно забеляза срама на лицето ми, защото каза.

— Имаш толкова право да играеш тук, колкото и те. Не се тревожи.

Кимнах и сложих чип за пет долара в кръгчето пред седалката ми, а дилърът започна да ни раздава карти. Тайтън ми даваше съвети по време на първите четири ръце и аз спечелих две и изгубих две.

— Не е зле за начинаещ. Справяш се добре.

Още две раздавания и паднах до тридесет долара, което ме направи малко нервна. Рискувах с две аса и изгубих и двете.

— Или ще се възстановиш, или няма. Умното нещо, което правиш, е, че не залагаш повече отколкото смяташ да загубиш.

— Сега учител по блекджек ли стана?

Чу се женски глас зад нас и двамата се обърнахме.

— Айви, любов моя, помниш ли Ейдън?

— Разбира се. Виждам, че не носиш някоя от моите рокли. — В тона й се долавяше леко разочарование.

— Не бях сигурна какъв ще е дрескода, затова заложих на правилото за малката черна рокля. — Надявах се да не се обиди, но усмивката на лицето й ми каза, че не е сърдита.

Роклята й беше винтидж и обгръщаше перфектно всяка нейна извивка, а аз на мига завидях.

— Добър избор. Следващия път ще ти намеря нещо като това. Ще си отварям очите.

Изиграхме следващата ръка и изгубих още пет долара, докато Тайтън спечели цяла купчина чипове.

— О, добре, печелиш. Мога ли да те заема да отидем при Валентина за аукциона? Има някои неща, които си подхождат с предишните ни покупки, и няма начин да оставя някой да ги вземе вместо нас.

Тайтън се изправи.

— Разбира се. Но знаеш, че и сама може да наддаваш, за каквото пожелаеш.

— Ако се наложи да наддавам толкова, колкото да купя кола, имам нужда да си там и да го направиш вместо мен. Иначе ако го направя аз сигурно ще повърна.

— Добре. Идвам. Ейдън, искаш ли да дойдеш с нас?

Погледнах към стопяващата се купчинка с чипове пред мен.

— Мисля да приключа с това и вероятно ще се прибера у дома.

— Мисля, че ще играеш по-дълго отколкото мислиш. Успех. Ние ще сме наоколо ако ти потрябва нещо.

Двойката, прекрасни във вечерните си дрехи, се насочи към залата на аукциона и изиграх още една игра, преди да бъде направена промяна.

— Нов дилър — каза сегашния и отстъпи мястото си на друг мъж. Друг играч седна на масата и ми кимна. Не исках да бъда груба, затова му се усмихнах.

Картите бяха сменени и играта продължи. Но всичко бе коренно различно.

Започнах да печеля. Всеки път. Беше лудост. Започнах да залагам по пет долара на ръка и купчинката ми растеше все повече и повече. Загубих веднъж и мислих, че късметът ми се е изчерпал, но след това спечелих шест поредни пъти. Купчинката ми се умножи неколкократно и ме заля приятно чувство.

Това е забавно.