Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под тези (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beneath These Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 71 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Под тези сенки

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149

История

  1. — Добавяне

Глава 14

Ейдън

МАМКА МУ, КЕКСЧЕ! ЩЕ ТЕ ПОГЪЛНА.

Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми и аз ги разтворих широко.

Това ще бъде най-сладкото нещо, което някога съм опитвал.

 

 

Простенах и очите ми се отвориха рязко. Очаквах да видя пръстите си заровени в кестеняво-златистата му коса, но вместо това бяха заплетени… в чаршафите на леглото, и стаята беше напълно празна.

Нямаше и следа от мъжа, който бе обсебил сънищата ми.

Дръпнах завивката над главата си, за да скрия неудобството, което караше бузите ми да пламтят, и се претърколих върху възглавницата. Парче хартия се опря в лицето ми, карайки ме да застина на място. Отлепих я от бузата си и насилих очите си да се съсредоточат, докато главата ми туптеше с болезнен ритъм.

Трябва да отивам на работа. Вземи си Адвил от нощното шкафче и изпий водата. Ако мислиш, че умираш, звънни ми.

Под него бе изписан телефонния му номер.

Нямаше съмнение, че бележката бе оставена от Бишъп. Почеркът му беше смел, но красив. Никакви неразбираеми мъжки драсканици от Бишъп.

Той е бил тук. И не е било сън.

Но коя част бе истинска?

Като оставих бележката на страни, след като я прочетох дузина пъти, започнах да напрягам мозъка си, за да си спомня най-важните факти… бях пияна и той ме спаси. Отново.

Защото имах нужда от спасяване. Отново.

Стенейки, прегърнах възглавницата и почнах да блъскам главата си в нея.

Провалих се да следвам заповедите на Винсент да се скатавам. Провалих се да изляза от зоната си на комфорт. Провалям се във всичко.

Всичко, което исках, бе да изживея частица от живота извън балона си и се оказах с дрога в питието си. Потреперих от страха, който премина през гръбнака ми, последван от студена пот избила по кожата ми. Какво щеше да ми се случи, ако Бишъп не бе там?

Можех само да си представя колко нелепа мисли, че съм той. Колко наивна. Колко тъпа.

Жените, с които бе свикнал, вероятно щяха да видят, че дрогират питието им, и щяха да го лиснат в лицето на мъжа, който посмее да го стори. Или може би ще го ударят. Това, което нямаше да направят, бе да продължат да пият като невежи идиотки.

Какво ме е грижа с какви жени е свикнал? Не би трябвало да ме е грижа. Но по някаква причина не можех да спра да мисля за него. Може би защото той беше напълно различен от всички, които бях срещала.

И точно за това, трябва да си го избиеш от ума. Ако имаше някой, който да ми посочи мъж и да каже „Той е извън категорията ти“, то този човек щеше да посочи към Бишъп.

Полежах в леглото още половин час, измъчвайки се и изброявайки всички причини защо никога да не се събудя с Бишъп, който ми казва порочни неща, както тази сутрин го беше направил Бишъп от сънищата ми.

Не че си падах по Бишъп. Дори не го познавах. Просто имах някакво странно влечение към него. Това беше всичко. И нямаше да стигнем до никъде. Все едно да съм хлътнала по някоя знаменитост или нещо от сорта.

О, Боже, казах „хлътнала“. Не, не съм хлътнала.

Претърколих се отново, този път до ръба на леглото, за да мога да се изправя и да се насоча към душа, където можех да удавя тези странни чувства, които мога или не мога да имам към Бишъп.

Следващия час прекарах, опитвайки се да не повърна и да се убедя, че трябва да напусна хотела, вместо да стоя в тази стая, докато остарея и се набръчкам, и някой да отнесе трупа ми до гробищата.

Боже, черногледа съм.

Обаче щеше да е яко да видя някои от онези джаз паради. Чудех се дали правят такива паради само на погребение? Трябваше да проверя.

Сложих малко спирала и гланц, преди да добавя леко руж, за да заприличам поне малко на човек, и излязох от банята.

Нямаше да остана тук през целия ден. Щях видя още от града. Нямаше да пия. Нямаше да правя нищо, което изисква да бъда спасявана. Днес наистина ще започна на ново.

Погледнах към часовника и осъзнах, че бе един часа след обед. Мале. Някога преди спала бях ли до обяд? Дори в колежа? Не можех да си спомня.

Като взех чантата си от бюрото, забелязах менюто за румсървис, което ми напомни, че не се налагаше да излизам, за да се нахраня. Можех да остана скрита тук, докато ме изритат от стаята.

И с какво това щеше да е различно от съществуването ми в Ню Йорк, докато гледах как животът преминава покрай мен от прозореца на апартамента ми, или от прозореца на СУВ-а?

Нямаше да пропилея тази възможност. Щях да живея.

Погледнах надолу към дънките си, мокасините и розовата си жилетка. Първо най-важното. Трябваше да отида на магазин и да си купя нещо, което бе по-подходящо. И след това, беше време да отметна някои неща от списъка си.