Мегън Марч
Под тези сенки (45)

Глава 45

Бишъп

МРАЗЕХ ТОВА, ЧЕ ПОЗВОЛИХ да си разваля апетита щом видях лицето на това копеле, но тялото ми не знаеше как да реагира по друг начин. Не беше минало дълго време откакто за последно видях лицето на Дом Кассо, през мерника на пушката си, въпреки че не можах да дръпна спусъка.

Нямах никакво съмнение, че ако го бях убил в онзи ден, много скоро щях да го последвам, а вакуумът за мощ в организацията щеше да бъде запълнен от някой друг, също толкова безпощаден.

Но не го направих, въпреки че смятах, че заслужава куршум в гърдите. Каква беше вероятността някакво момиче да излезе и да се затича пред него, проваляйки изстрела ми? Когато охранителите му ме забелязаха, започнаха да стрелят и аз избягах, оставяйки отмъщението за друг ден и избрах да живея.

Но едва сега осъзнавах, че не бях живял, докато Ейдън не влезе в живота ми.