Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Под тези (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beneath These Shadows, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 71 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Мегън Марч

Заглавие: Под тези сенки

Преводач: Ralna

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10149

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Ейдън

ИСКАХ ДА МЕ ЦЕЛУНЕ. Когато влезе в апартамента тази вечер, исках да нахълта в спалнята, да ме вдигне на ръце и да ме нацелува до припадък, преди да ме метне на леглото и да се намести върху мен, или по-добре, да ми позволи аз да се покатеря върху него и най-после да го докосна. Но нещо бе спряло Бишъп и не знаех как да го променя.

Толкова ли бях зле, че той не можеше да разчете знаците, с които исках да му кажа „свободен си да направиш своя ход“? Защото аз не се боях от това. Боях се по-скоро, че може да не направи хода.

Лицето му се наведе, докато устните му не се озоваха на милиметри от моите.

— Изглежда ти си оцеляла, кексче.

Този път нямаше да чакам, надявайки се той да действа. Вдигнах се на пръсти и обвих ръце около раменете му, преди да притисна устни към неговите.

Вместо да се отдръпне, както се боях, Бишъп хвана с две ръце лицето ми и наведе главата ми, избирайки по-добър ъгъл, така че езикът му да се гмурне в устата ми. Беше сякаш той умира от глад… за мен.

Обвих крак около бедрото му и едната му ръка го хвана, притискайки ме близо, за да мога да се отъркам в издутината на дънките му. Тениската, с която бях облечена, се повдигаше с всяко движение. Само след миг, ръката му докосваше голата ми кожа, а пред мен съществуваше реалната възможност да оставя мокро петно на дънките му.

Със смелост, която никога не бях изпитвала преди, аз пуснах раменете му и посегнах между нас. Завъртайки леко бедра, сграбчих члена му и го стиснах леко.

Той откъсна устни от моите, но не пусна лицето ми. Погледът му ме изгаряше, когато проговори.

— Караш ме да искам много повече от това да докосваш с ръка члена ми, кексче.

Преглътнах.

— Може би искам точно това.

— Не още.

— Но…

Той пусна лицето ми и свали ръка там, където го държах, за да отмести пръстите ми настрани.

— Първо трябва да знам.

— Какво да знаеш?

— Колко много ме желаеш.

Той завъртя ръка и обхвана женствеността ми. Горещината вече се бе събрала между бедрата ми и пламнах още по силно, когато той прокара единия си пръст по влажната ми сърцевина. Бедрата ми се извиха напред, търкайки се в дланта му. Имах нужда от повече натиск, повече от всичко. Стонът ми изпълни кухнята, но не ме беше грижа как звучах.

— Толкова адски сладка. Искаш ли да свършиш върху ръката ми? Да чукаш пръстите ми, докато крещиш?

Дрезгавите му думи ме възбудиха по-силно и исках повече.

Когато той плъзна един пръст в мен, аз простенах дори по-силно.

— Мамка му, тясна си. Ще удушиш члена ми, когато най-после проникна в теб.

Ако все още имах връзка с реалността, вероятно щях да намеря енергия да се засрамя, но той усили натиска върху клитора ми и пъхна в мен и втори пръст.

О, Боже мой.

И тогава той най-после започна да се движи, тласкайки пръстите си навън и навътре в мен, докато аз се гърчех пред него. Обвих отново и двете си ръце около раменете ми, впивайки нокти в него.

— Ще свършиш за мен, нали, кексче?

Беше ми невъзможно да говоря. Вместо това, простенах и свих вътрешните си мускули, когато кулминацията ми наближи. Бях на ръба. Той притисна по-силно клитора ми, изпращайки ме през ръба.

Притиснах лице към рамото му, за да не може съседите да чуят вика ми. Отново и отново, мускулите ми се свиваха, докато той продължаваше да тласка пръстите си, притискайки клитора ми.

Когато най-после се успокоих, той отдръпна ръката си и вдигна пръсти към устните си, засмуквайки ги.

Очите ми се разшириха.

— Исусе Христе, кексче. Ти си дори по-сладка, отколкото си мислих, че ще бъдеш.

Думите му трябваше да накарат бузите ми да пламнат от смущение, но вместо това ме направиха смела.

— А колко сладък си ти? — Думите ми подхождаха да бъдат изречени от някой, който знае какво прави, а не от момиче, което никога не е поемало пенис в устата си.

Погледът му се сгорещи и знаех, че неопитността ми е без значение. Щях да го изследвам така, както той изследваше мен.

Оставих тениската да ме покрие напълно, преди да се отпусна на колене пред него и да посегна към колана му.

Ръцете му хванаха раменете ми и той ме изправи на крака, преди да стигна по-далеч.

— Не тук. Ако смяташ да обвиеш тази сладка уста около члена ми, искам и на двама ни да ни е удобно.

Бишъп ме вдигна на ръце и ме отнесе в спалнята. Когато ме спусна на леглото се настани върху мен.

— Но първо искам да ме целунеш. Силно. Както мечтая от първия ден, в който те срещнах.

Той ни завъртя, карайки тениската ми да се издуе отзад, но това не го спря да сграбчи дупето ми и да ме плъзне нагоре по тялото си. С едната си длан държеше здраво голото ми дупе, докато навеждаше лицето ми към своето, хванал с другата ръка задната част на косата ми.

Вниманието ми бе раздвоено. Заглъхващите остатъци от оргазма, пъргавия му език и страхотната целувка.

Той промърмори срещу устните ми.

— Ти си дяволски перфектна, Ейдън. Дяволски перфектна.

Аз мислех, че той е перфектен, и доказателството за това се опираше в мен.

Майната му.

Смелостта ми нарасна и аз се смъкнах надолу по краката му.

— Мой ред е.

Бишъп улови косата ми в дланта си и ме подръпна леко, спирайки ме насред движението.

— Някога имала ли си член между тези сладки устни, кексче?

— Има ли значение? — отказвах неопитността ми да се изпречи на пътя на това, което желаех.

— Никак даже и не мога да излъжа и да кажа, че мисълта да те науча как да смучеш члена ми, не е минавала през ума ми.

— Да ме научиш?

Той пусна косата ми и прокара ръка по челюстта ми, кимайки.

— Да те науча как да ме поемеш до край? Как да смучеш силно, преди да се отдръпнеш? Как напълно да ме побъркаш?

Нищо от това не звучеше зле.

— Да.

Клепачите на Бишъп натежаха, а в очите му блесна вълнение.

— Откопчай дънките ми. Виж колко адски твърд съм заради теб.

Последвах насоките му и обвих ръка около ерекцията му. Вече бях видяла колко е голям, бях усетила дължината му срещу себе си, но след като обвих длан около него, сега ми се виждаше много по-огромен.

Водена от инстинктите си, аз го стиснах по-здраво и задвижих ръка нагоре-надолу.

— Нямаш нужда да те уча на каквото и да е било, нали?

Наведох се и прокарах език по главичката.

— Само ми кажи, ако правя нещо грешно — прошепнах аз.

От къде се появи тази изкусителка, нямах никаква идея, но щях да извлека максимума от това.

Бишъп простена, когато поех връхчето в уста, за да го вкуся.

— Устата ти ще ме убие, но поне ще умра като щастлив мъж.

Той избута дънките си надолу и повдигна задните си части, за да се смъкнат още по-надолу.

Не губих никакво време и го поех по-дълбоко, засилвайки засмукването си и скоростта на ръцете си, за да видя кое ще го накара да простене отново. Всеки звук, който издадеше, беше като поощрение и исках да се разпадне точно както се разпаднах аз.

— Стисни ме в основата и ме поеми по-дълбоко.

Последвах насоките му и бях възнаградена с още един стон. Заповедите му спряха и аз направих това, което ми се стори най-естествено. Ръцете на Бишъп сграбчиха косата ми и внимателно направляваха всяко от движенията ми.

— Мамка му, мила. Ще свърша.

Не знаех дали ще се отдръпне или ще остане на място. И в двата случая, аз продължих, засмуквайки го дълбоко, вътрешно усмихвайки се, когато усетих члена му да потръпва и горещата, гладка семенна течност да се изсипва в устата ми.

Не биваше ли да се чувствам като победител? Защото се чувствах така, сякаш заслужавам проклет медал.

Когато най-после вдигнах глава, Бишъп ме вдигна на леглото и легна, слагайки ме да се сгуша до него. Не знаех какво се очакваше да кажа, след като съм му направила свирка.

— Нямаш нужда от никакви инструкции, нали, мила? Направо ме съсипа.

Усмивка разтегна устните ми, но в мен се надигна и лека несигурност.

— Ъмм… искаше ли да си тръгвам?

Той се обърна, за да ме погледне в очите.

— Няма начин, мамка му. Ако се опиташ да напуснеш това легло, ще те отнеса обратно тук. Освен това си искам десерта, преди да вечеряме.

— Десерт?

Зелените му очи блеснаха.

— Една малка хапка не ми беше никак достатъчна. Смятам да те изям докато закрещиш.

Инстинктивно стиснах здраво бедра.

— Сега, сложи това сладко малко котенце върху лицето ми.

— Какво?

— Ще яздиш брадата ми, докато ти кажа да спреш.

Майко. Мила.

Когато не се раздвижих достатъчно бързо, Бишъп обви ръце около бедрата ми и ме вдигна нагоре.

— Разтвори си краката, кексче. Мисля как правя това от първия ден, в който те видях.

— Наистина ли? — дори аз можех да доловя шока в гласа си.

— Мамка му, да.

Дръпнах се нагоре, обкрачвайки лицето му, а първото близване на езика му по клитора ми, прогони всичките ми задръжки относно позицията.

— Хвани се за таблата на леглото.

Последвах заповедите му, а езикът му се плъзна по цялата ми дължина, докато ръцете му сграбчиха дупето ми, притискайки ме към лицето му.

Само след секунди вече се полюшвах над него, въпреки волята си, а стоновете му вибрираха срещу мен, изпращайки вълна от удоволствие през нервните ми окончания.

Това сигурно бе най-бързият ми оргазъм в историята на оргазмите ми. Може би това бе магията на брадата?

Определено повече нямаше да я гледам по начина, по който я гледах преди.

— Бишъп! — изкрещях името му, а пръстите ми изтръпнаха от стискането на таблата.

Той не спря, докато не свърших втори път. Главата ми се отпусна напред, висейки между изтръпналите ми ръце.

Бишъп ме завъртя, смъквайки ме от лицето си.

— Определено ще добавим това във всекидневното меню. Начинът, по който яздеше лицето ми, бе адски секси.

Търколих се настрани, поемайки дълбоко дъх, преди да го изпусна тежко, докато се надявах кислорода да успокои бързо биещото ми сърце.

— Добре ли си?

Наведох глава настрани, само колкото да видя лицето му.

— Ще ти кажа след няколко минути.

Смехът му огласи стаята.

След няколко дълги минути, сърцето и дишането ми най-после се успокоиха, а Бишъп се претърколи от леглото и се изправи.

— Ще се почистя и след това е време да те нахраня.

— Напълно съм навита — отвърнах, точно когато стомахът ми изкъркори.

Когато се върна от банята, той заобиколи леглото и ме вдигна на ръце. Стигнахме до кухнята и ме сложи на един от столовете.

— Ти стой тук. Аз ще готвя.

— Бях ужасна кухненска асистентка, нали?

— Не беше ужасна. Но аз поемам от тук.

Бишъп се обърна и включи фурната, а след това и котлона, преди да сложи на него тигана.

— Как се научи да готвиш? — попитах аз, най-вече, защото исках да се спра да не попитам онова, което истински исках да зная. Как стана толкова добър в това, което току-що ми направи?

Бишъп сви рамене и сипа още олио в тигана.

— Вероятно като всички останали. Трябваше да ям, затова се научих да готвя.

Не можех да си представя, че около него не е било бъкано с жени готови да му готвят.

— Обзалагам се, че всяко от момичетата, които долу в студиото ти се хвърлят на врата, с радост щяха да ти готвят. Като програма за готвене, когато някой е болен. Може да имаш всеки ден график кой да ти носи ядене.

Бишъп се обърна към мен вдигнал шпатула в ръка.

— О, сега вече си и комедиант? Ще зачервя хубаво това твое малко стегнато задниче, ако отново предложиш нещо такова.

Горещината, която обля тялото ми от думите му, ме шокира. Може би нямаше да възразя, ако го направи? Една от веждите на Бишъп се повдигна и бях сигурна, че не пропусна реакцията ми. Любопитство и намек за предизвикателство се появиха в усмивката му.

Когато се обърна обратно към тигана и метна вътре зеленчуците, нямаше как да спра да мисля за това. Може би е заради несигурността ми, че никога няма да съм достатъчно добра за мъж като Бишъп? Виждала бях момичетата, които му се хвърлят на врата, и нямах почти нищо общо с тях. На практика, циците ми бяха истински, дупето ми не бе навирено и стегнато, и прикривах голяма част от кожата си, когато излизах навън.

— Така или иначе вероятно ще вкарат всякакви вуду магии в храната. Любовни отвари, с които да останеш само техен.

Бишъп изсумтя и разбърка зеленчуците в тигана.

— По-скоро виагра, отколкото любовни отвари. Те не искат любов. Те искат някой, когото да яздят.

Щях да възразя, но мисля, че бе прав за това, че жените искаха езда от него. И само при мисълта, че може да я даде на някоя от тях, стомахът ми се присви. Но преди да потегля по зеления път на ревността, се замислих за думите му. Те казваха много повече, отколкото вероятно той би искал да покаже. Как може този мъж… този мил, сладък, грижовен мъж… да мисли, че е добър само за това? Той грешеше.

— Сигурна съм, че всяка една от тях иска да те задържи не само за това.

Бишъп сложи капак на тигана и се обърна към мен.

— Искаш ли нещо за пиене? Вода? Бира? Алкохол? Имам всичко, което пожелаеш.

— Вода ще е добре. Мисля, че ще мине известно време преди отново да пия алкохол. Поносимостта ми не е от най-добрите. У дома не пия много. Може би чаша вино, докато си взимам вана, но нищо повече.

Той извади бутилка вода от хладилника и я остави пред мен.

Виждате ли? Грижовен.

— Няма нищо лошо да избягваш алкохола, особено ако си сама.

— Писна ли ти да ме спасяваш, Бишъп? — Опитах да флиртувам, но изражението му изгуби веселието си.

— Никога.

Думата увисна помежду ни и аз срещнах погледа му.

Искаше ми се да е истина, но за това, което се случваше между нас, имахме лимитирано време.

Докато гледах как Бишъп готви, трябваше да си напомням това и в същото време се опитвах да го разгадая. Той не попадаше в никоя категория, която ми хрумваше. Той беше въплъщение на татуиран здравеняк и все пак готвеше, и смяташе, че жените, които го преследват, искат само секс.

Да не е побъркан? Мъжът, чиято коса беше все още вързана на тила, докато умирах да сложа ръце върху него, не разбираше, че привлекателността му надминава чисто физическата. Имайки предвид, страхотното му тяло, прекрасната му дълга коса и брадата му, и уникалните му татуировки, бих очаквала да бъде наперен и да мисли, че е манна небесна за жените. Но това не беше всичко. Той беше добър мъж, който изглежда не бе наясно със стойността си.

Отворих уста да го питам за миналото му, но той ме изпревари.

— Имаш ли списък с нещата, които искаш да направиш в Ню Орлиънс? Изглеждаш ми като момиче, което прави списъци.

Само ако знаеше колко списъци останаха да висят у дома в Ню Йорк, щеше да се спука от смях. Но не можех да му кажа за това.

Вместо това, се замислих за листа сгънат в чатната ми.

 

 

Яж омар.

Научи се да казваш нещо на Кейджун.

Пий „Ураган“ при Пат О’Брайън.

Улови гердан на Бърбън Стрийт (без да си показваш циците).

Изиграй една ръка блекджек в Харрах.

Гледай парад на Марди Гра.

Яж бухти в Кафе дьо Монде.

 

 

Поне отметнах няколко неща от списъка. Всеки път щом се озовавах на Бърбън Стрийт, се тревожех на къде бях тръгнала или вървях плътно след Бишъп, затова не бях пробвала да уловя гердан.

Чудех се какво ли щеше да каже, ако му разкажа за това…

Той разбърка зеленчуците и се приближи към мен, облягайки се на плота.

— Е, имаш ли списък?

— Може би.

— Хайде, кексче. Сподели.

— Ох, добре — изрецитирах му всичко, без нещата, които вече бях отметнала.

Бишъп повдигна вежди, когато свърших.

— Мислила си доста за това, нали?

Свих рамене.

— Искам да дойда тук от доста време.

— Значи сега, след като си тук, трябва да отметнеш и останалите неща, нали?

— Може никога да нямам друг такъв шанс.

Той се намръщи.

— Защо го казваш?

— Сложно е.

Той скръсти ръце на гърдите си.

— Наистина ли не си планирала колко дълго ще останеш тук?

Поклатих глава.

— За момента… е широка величина. Обаче ще остана тук, колкото мога повече. Не искам да си тръгвам.

— Тогава недей.

— Нещата не стоят по този начин.

— Това е твоят живот, Ейдън. Изборът е твой.

Само ако знаеше колко греши. Можех само да си представя какво ще се случи, ако не се подчиня, след като ме призоват обратно в Ню Йорк. Ако на Дом му се наложеше да изпрати някой да ме прибере, то те вероятно ще го направят влачейки ме за косата.

— Това, което мога да направя, е да извлека максимума от всичко. Искаш ли да ми помогнеш?

На мига ми се прииска да си взема думите обратно, но беше твърде късно. Ами ако той не иска да ми помогне? Ами ако въобще не иска да ме вижда след тази нощ? Той беше от мъжете, които обичат свалки за една нощ, и кое ме караше да мисля, че с мен ще бъде различно?

Бишъп се обърна отново към тигана и вдигна капака. Надигна се облак пара, когато с лъжица извади зеленчуците в купа, преди да изсипе скаридите. Подправи ги, но не отговори на въпроса ми.

Почувствах се като идиот.

— Няма значение. Знам, че си много зает с работата и всичко останало, за да имаш време да…

Той ме погледна през рамо.

— Ейдън, млъкни. Ако си мислиш, че ще изпълниш този списък без мен, значи те очаква голяма изненада. Сега, остави ме да направя магията си с тази вечеря, а след това ще седнем да се нахраним и ще измислим коя ще е първата точка, която ще отметнем.