Мегън Марч
Под тези сенки (2)

Глава 2

Бишъп

ДА ИЗТРИВАМ КРЪВ И МАСТИЛО от гладката бледа кожа под машината ми за татуиране, обикновено ме успокояваше, но днес изящните линии на пеперудата ми се присмиваха. Исках да свърша най-после с тази татуировка. Трябваше да оставя Дилайла да направи момичето, но сега се редувахме, за да може да работим колкото може по-ефективно по време на Марди Гра.

Момичето, чието име не можех да си спомня, продължаваше да поглежда към мен изпод фалшивите си мигли, по начин, по който вероятно според нея е секси, но не можеше да запали интереса ми по никакъв начин. През последната седмица по мен се мятаха предостатъчно парти пички, че напълно да ми секне мерака за каквото и да е. Ако не беше предизвикателство, то какъв бе смисълът да я изчукам?

— Колко още мислиш, че ще отнеме? Нямам търпение да изляза навън и да си взема питие.

Дори гласът й ме дразнеше. Прекалено задъхан и писклив.

— Десет минути — казах, опитвайки се да не вдишвам ваниловия парфюм, който се носеше от дрехите й.

— Нали няма да е проблем, ако отида на парти, след като приключим? Никога преди не съм имала татуировка, затова не знам правилата.

Вдигнах иглата, тъй като тя се разшава за петнадесети път през последния половин час.

— Можеш да правиш каквото поискаш. Има флаери с информация за поддържането на татуировката на плота, в дясно от теб.

Устните й се присвиха от отговора ми, но нацупеното й изражение не устиска дълго.

— Искаш ли да дойдеш? — Поръсените й с брокат мигли запърхаха отново към мен, когато се обърна, за да ме погледне. — С приятелката ми ще ти покажем какво е истинско добро забавление.

— Ако спреш да шаваш, ще приключим по-бързо.

Тя се върна в позицията, която й казах да заеме от самото начало.

Какво караше това момиче да мисли, че съм дори бегло заинтересуван да се присъединя към тях? Не правех нищо, освен да я режа отново и отново всеки път, в който опиташе да завърже разговор. На първо място бе учтивото обслужване на клиента, нали? Шефът ми вероятно щеше да ми нарита задника, но може би… нямаше. Той подобно на мен, не беше особено търпелив с простотии като тази.

— Само си помисли. — Този път тя не мръдна, но молбата й чух високо и ясно.

— Имам планове.

Краткият ми отговор явно най-после постигна желания ефект. Тя ме остави да довърша татуса на спокойствие и в мига, в който покрих татуировката с чиста превръзка, свалих ръкавиците си и се изправих.

— Може да оправиш сметката с Дилайла.

Трябваше да се разкарам от стаята преди тежкият й парфюм да ме задуши, затова се насочих към задната част на студиото. Смехът на сестра ми ме последва, когато се насочих направо към задната врата, за да изляза на чист въздух.

— Нямаш грам спокойствие, а, Биш? — Дилайла потупа с молива си върху скицника и ми се ухили.

Един от редовните й майтапи бе, че четири от всеки пет жени ще започнат да ме свалят, а петата ще започне да сваля нея. Нямаше да се изненадам, ако в действителност тя следеше бройката. Но тя бе единственото семейство, което имах, и я обичах до смърт.

— Не отивай далеч, горещо парче. След малко отивам да взема нещо за хапване.

Показах й среден пръст и излязох навън, вдишвайки дълбоко чистия въздух. Или поне колкото чист може да бъде в този град. В тълпата навън бе пълно с пушачи, от чийто цигари във въздуха да надигаха облаци дим, но желанието да запаля и аз не се надигна в мен. Мамка му, може би най-после преодолях тези боклуци.

Облегнах се на прозореца и размърдах глава настрани, за да изпукам тила си, докато гледах как няколко човека с блъскане се откъснаха от тълпата, която вървеше надолу по Канал Стрийт с парада. Не знаех и не ми дремеше точно кой е парадът. Единственото, което ме интересуваше, бе, че съм извън студиото и че следващото парче плът, което трябваше да се татуира, щеше да бъде задължение на Дилайла.

Ще ми се шефът ми да нямаше политика относно отлагането на уговорки, които иначе биха били изпълнени през тези три седмици от годината. Затова вместо да създавам артистични и предизвикателни рисунки, аз имах туристи, които искаха да рисувам детелини по задниците им или да пиша имена по ръцете им.

Огледах тълпата, опитвайки се да отгатна кой ще е следващият, който ще влезе през вратата. Всъщност, не ме беше грижа особено кой ще бъде. Просто исках да се разсея.

Но нямах никаква идея колко голямо ще е разсейването, което ще открия.