Мегън Марч
Под тези сенки (10)

Глава 10

Ейдън

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО МЕ ПОГЛЕДНА ЧАРЛИ, оглеждайки внимателно лицето ми, накара сърцето ми да заблъска силно.

Аз я познах. Беше на първа страница на всеки вестник в Ню Йорк за няколко месеца, през които ФБР се опитваше да я издири. Но тогава тя не изглеждаше така… на предна страница нямаше татуировки и розово-червена коса. Тя бе привилегированата дъщеря на най-известния инвестиционен измамник, ударил Ню Йорк след Бърни Мадоф.

Само фактът, че тя бе от същия град, ме караше да се тревожа дали не ме е разпознала. Но моя снимка никога не бе публикувана във вестниците. Никога пътищата ни не са се пресичали. Беше невъзможно да знае коя съм.

И все пак, предложението на Чарли загатваше, че е видяла прекалено много от това, което криех.

— Благодаря за предложението — казах аз. — Оценявам го.

Тя ми се усмихна отново, преди да си тръгне.

Трябваше да бъда по-внимателна. Не можех да рискувам да ме разпознаят. Трябваше да се скатавам, а ето ме, правейки се на туристка.

Глупава Ейдън. Защо винаги трябва да си толкова глупава? Може би защото животът ми не ме бе подготвил за това.

Щом вратата се затвори зад нея, Дилайла насочи вниманието си към мен.

— Е, какво ще правиш докато си тук?

Знаех какво нямаше да направя… нямаше да стоя скрита в хотелската си стая, без да изживея нещо вълнуващо. Като се върна в Ню Йорк, можех на воля да не правя нищо.

Дори самата мисъл ми се стори като наказание. Защо трябва да се връщам към това?

И следващата. Не е като Дом да ми даде право на избор.

Осъзнавайки, че съм оставила тишината да надвисне в стаята, докато обмислях отговора си, погледът ми срещна очите на Дилайла.

— Мисля, че за момента искам просто малко да поживея — това беше най-искреният отговор, който можех да дам.

— Е, захарче, мисля, че си дошла на правилното място за това. Аз и Бишъп можем да ти покажем почти всичко, което предлага този град.

Бишъп не предложи помощта си и отново настана тежко мълчание.

— Няма проблем. Сигурна съм, че ще се справя. Имам списък. Планът ми е да карам точка по точка от него.

— Списък? Колко организирано от твоя страна. Кой би помислил.

Бишъп измъкна телефона си и се намръщи надолу към него. След това се обърна и излезе, без да каже нито дума.

И двете с Дилайла го проследихме с поглед, преди тя да се обърне към мен.

— Виж, не знам дали си хвърлила око на голямото момче, но той е труден за разчитане. И въпреки това никога не съм го виждала да реагира така към някой, както реагира към теб, затова нямам никаква идея какво да правя. Може би не бива да се намесвам, но… някак ми се иска да го направя. Затова, искаш ли да започна да копая?

Дали искам? Едва не изсумтях на собствения си глупав мислен въпрос. Разбира се, че искам.