Мегън Марч
Под тези сенки (39)

Глава 39

Ейдън

БИШЪП МЕ НАСОЧИ КЪМ ИЗВЕСТНАТА червена сграда на Пат О’Брайън, и щом минахме през тълпата, както очаквах опашката бе чак до ъгъла.

Не спряхме и дори не опитахме да намерим края на опашката обаче. Бишъп ни отведе направо входната врата, където охраната проверяваше личните карти. Вълнението от това, че хванах герданите започна да спада, като се разтревожих, дали въобще ще успеем да влезем. Не че не можехме да го направим друг път, но имаше някакво допълнително вълнение в това да го направим точно в този толкова специален ден от годината за града. Спряхме пред огромния охранител, който тъкмо връщаше личната карта на една жена. Намръщеното му изражение изчезна щом видя Бишъп.

— Хей, човече. Никога не съм очаквал да те видя тук по време на шибания Марди Гра. Какво, по дяволите, търсиш тук?

Бишъп вдигна ръка и я обви около мен.

— Момичето ми иска да опита прочутия „Ураган“ на Пат по време на Марди Гра. Нямаше как да й откажа.

Сега охранителят насочи вниманието си към мен.

— Здрасти, момиче на Бишъп. Явно не си от тук.

Тъкмо мислех, че вече не се отличавам като турист, когато той продължи.

— Ако беше от тук, дори нямаше да опиташ. Точно сега, мъжът ти прави страхотна жертва, вкарвайки те днес в този зоопарк. Весело изкарване. — Той отпусна ръце и ни кимна да влизаме, а Бишъп ме бутна пред себе си и минахме по тъмния коридор.

Изпълни ме облекчение, че не поиска личната ми карта. С Бишъп, плътно до мен, не мисля, че можех да обясня, защо името ми на картата не съвпада с това, което му казах. Леденото пробождане на вината премина през тялото ми, но аз изтласках настрани чувството. Тази вечер нямаше да се тревожа за това. Освен това, не е като да съм излъгала коя съм. Щеше да бъде различно, ако бях казала името на личната си карта, или поне така се опитвах да се убедя.

Когато минахме през входа към вътрешния двор, разбрах защо барът на Пат О’Брайън е толкова известна туристическа дестинация. Вътрешният двор бе напълно в стила на Ню Орлиънс, или поне от това, което виждах въпреки тълпата. Нямаше никаква надежда да си вземем маса, но Бишъп привлече вниманието на един минаващ на близо сервитьор.

— Два „Урагана“.

— Разбира се. Веднага идват.

Бишъп ме заведе до фонтана в средата и седна на ръба му, дръпвайки ме в скута си. Полата ми се разстели върху нас, покривайки горната част на краката ми, но отзад се изплъзна.

Така, че голото ми дупе се настани директно върху твърдите бедра на Бишъп, като ни делеше единствено материята на дънките му. А той бе напълно наясно с това, тъй като ръката му се мушна под полата ми и започна да пълзи около голото ми бедро.

Обещанието му от по-рано накара кожата ми да настръхне.

— Мислиш ли, че можеш да бъдеш тиха, кексче? — Тонът му бе смесица от игривост и прелъстителност.

Кимнах, чудейки се колко бързо сервитьорът ще се върне с питиетата ни и каква задъхана, останала без сили каша ще съм тогава.

— Добро момиче. Ще се чувстваш ли добре, ако ти кажа, че не сме единствените, които в момента правят това? Виждам поне две двойки, които са много по-очевидни от нас.

— Къде? — започнах да оглеждам двора.

— Жената с черно-червената рокля на три часа.

Единствената причина да знам, че три часа значи от дясно на мен, е че бях прекарала много безсънни нощи, гледайки „Военни престъпления“, когато не можех да си намеря нищо за четене. Кой да знае, че може да ми се окаже полезно.

Погледнах в посоката, която ми каза той, и открих жената с червено-черната рокля и, о, Боже мой, можех да видя как полата й се повдига, докато ръката на мъжа се плъзга под нея.

Макар да бях шокирана, не можех да отрека, че тялото ми реагира, като се обля в топлина; не че вече не бях достатъчно разгорещена от инцидента с душа и после след стореното от Бишъп.

— Гледай какво й прави — гласът на Бишъп бе дрезгав и изпрати вълни от чувственост по гръбнака ми, докато дъхът му гъделичкаше тила ми, преди да прокара устни по кожата ми.

Мъжът вдигна полата, разголвайки голите задни части на жената.

— Ако търсиш скандалното, много лесно ще го откриеш.

Зърната ми настръхнаха и се втвърдиха срещу горната част на роклята ми, докато Бишъп галеше вътрешната част на бедрото ми.

Обърнах глава към него, но той захапа ухото ми.

— Продължавай да ги гледаш. Искам да видя, дали той ще направи това, което бих направил аз, ако бяхме там.

С всяка дума, пръстите му се приближаваха все повече към женствеността ми и всяко усещане изглеждаше някак по-силно, след като нямах бикини, които да служат като бариера.

Мъжът на три часа дръпна прашките на жената и ги разкъса.

Въздъхнах задъхано.

— Той току-що й скъса гащичките. Хареса ли ти?

Но някак не можех да намеря думи, с които да му кажа, точно колко много ми хареса.

— Хайде, кексче. Може да ми кажеш колко влажна те прави това… — Той спря. — Или пък, може сам да разбера.

Гласът му бе станал много нисък и сериозно дрезгав, и аз кимнах леко. Исках да ме докосне, докато гледах как другият мъж смъква полата на жената, а ръката му остава под нея.

В мига, в който той прокара пръст по влажната ми плът, аз прехапах устни, за да не простена, точно както вероятно правеше и жената.

— Мамка му, обичам да усещам колко си влажна.

Не беше нужно да ми го казва, защото можех да усетя колко съм влажна, докато ме галеше, описвайки кръгове около клитора ми, без да го докосва.

Отворих уста, готова да го моля, когато сервитьорът се плъзна до фонтана с питиетата ни.

Ръката на Бишъп е под полата ми, а мъжът е на по-малко от половин метър от нас. Но очевидно сервитьорът или не забеляза, или просто не го бе грижа.

— Петнадесет долара — каза той, държейки поднос с две чаши с орнаменти пълни до горе с червен коктейл.

Очаквах Бишъп да измъкне лявата си ръка изпод полата ми, докато посяга за портфейла си, но той не го направи. Вместо това измъкна двайсетачка от джоба си и я подаде на сервитьора, преди да вземе едната чаша и да я сложи в ръката ми, а след това да постави другата на ръба на фонтана.

— Задръж рестото. — Думите му бяха чист начин да отпрати мъжа и сервитьорът си тръгна, без да поглежда назад.

— Гледай да не го излееш — прошепна Бишъп и в следващия миг тласна пръст в мен.

О, Боже мой.

Първият път, в който опитах „Ураган“ в бара на Пат О’Брайън, след минута бе съпроводен от оргазъм предизвикан от най-сексапилния мъж, който бях срещала.

С всяка глътка, която отпиех, пръстите на Бишъп ставаха по-чевръсти и по-смели. Палецът му откри клитора ми, докато топлината от алкохола се изливаше в мен.

Той не ми позволи да свърша, докато почти не бях изпила коктейла си, и след това издърпа свободната си ръка и покри устните ми, за да заглуши полувика, полустона, който не успях да сдържа.

Докато последните тръпки на оргазма отшумяваха, Бишъп измъкна ръката си изпод роклята ми. За да прикрия факта, че ръката ми трепереше, аз посегнах към чашата и допих последната глътка. Когато пуснах чашата, се обърнах в скута му, за да срещна погледа му.

— Е, може би не съм си мислила точно за това, когато правих списъка си, но беше милион пъти по-запомнящо се.

Едната страна на устата на Бишъп се повдигна на горе.

— За това съм тук, за да направя това възможно най-запомнящо се за теб. Сега, ще ми напомниш ли какво още имаше в списъка ти?