Мегън Марч
Под тези сенки (20)

Глава 20

Бишъп

АКО СМЯТАХ ДА ПОЗВОЛЯ на едно съобщение да диктува живота ми, щях да си остана в стаята и вероятно да си поръчам закуска по румсървис. Може би, ако бях по-умна, щях да го направя. Но не можех да позволя факта, че се е случило нещо, за което дори не знаех подробности, да ме държи заключена в хотелската ми стая.

Затова след страхотната закуска в кафенето „При Стенли“ близо до Джаксън Скуайър влязох отново в лобито на хотела. Сърцето ми заблъска лудешки, когато забелязах двама костюмари да разговарят с рецепциониста. Единият мъж имаше издутина отстрани на тялото си, точно каквато имаше и Анджело, когато под сакото си бе сложил пистолет.

Тези въоръжени мъже не могат да имат нищо общо с мен, казах си аз, докато бързах към асансьора, преди някой от тях да ме забележи. Просто съм параноична заради съобщението.

Но това не ме спря да изтичам до вратата си и да заключа след себе си. Измъкнах телефона от чантата си. Нямаше повече съобщения или обаждания. Ако бях в опасност, нямаше ли да има някакво предупреждение?

Насилих се да се успокоя и извадих списъка си, за да избера какво ще правя днес, но шумното звънене на хотелския телефон ме върна обратно в параноичното и напълно лудо състояние от преди малко. И въпреки здравия си разум, вдигнах слушалката.

— Г-це Мадън?

Зарових за миг в ума си, докато се сетя, че той използва това, така непознато за мен име от кредитната карта, която дадох като се нанасях в стаята.

— Да?

— Джеймс е от рецепцията. Имаме проблем с кредитната ви карта.

— Какъв проблем?

— Получено известие за измама. Боя се, че трябва да платите по друг начин.

Известие за измама? Коремът ми се сви, но гледах гласа ми да бъде уверен.

— Сигурна съм, че има някаква грешка. Ще проверя и слизам веднага.

Затворих, измъкнах кредитната си и звъннах на телефонния номер написан на задната част на картата.

Пет минути по-късно, коремът ми се преобръщаше. „Тази карта е блокирана, заради известие за измама“, обясни ми услужливата операторка. „Не можем да ви уредим друга карта, докато проблемът не бъде разследван напълно.“

Втората част ме накара да се замисля какво може да се е случило. Тази карта очевидно е свързана с бизнеса на Дом. Някой е обявил, че подозира, че е свързана с измама. Но кой? ФБР?

Отворих интернет браузъра и опитах да вляза в банковия си акаунт. „Извиняваме се за неудобството, но за момента не можете да влезете в акаунта си. Моля обадете се за по-подробна информация.“

Исусе.

Отпуснах се на леглото. Какво щях да правя по дяволите? Ако картата ми бе блокирана, вероятно и кредитните карти, които са на истинското ми име, бяха блокирани, не че можех да ги използвам, след като са в Ню Йорк. Проклятие, защо ФБР намираха такова удоволствие в това да усложняват живота ми? Може би защото баща ми е престъпник.

Мамка му. Мъжете в костюмите пред рецепцията.

Дали са от ФБР? Мен ли търсеха?

Телефонът на стаята иззвъня отново и аз замръзнах.

Да вдигна ли? Или да не вдигна?

Звъненето предложи и аз взех бързо решение.

— Ало?

— Г-це Мадън, извинявам се, че ви безпокоя, но наистина трябва да слезете и да решим проблема с кредитната карта възможно най-скоро. — Гласът на рецепциониста бе изпълнен със симпатия, но твърд.

— Да, разбира се. Слизам веднага.

— Добре. Чакаме ви.

Чакаме ви.

Рецепционистът и… ФБР?

Мамка му. Мамка му. Мамка му.

Какво да правя? Или по-добрият въпрос бе… какво Дом би ми казал да правя?

Да се разкарам от хотела и да избягам от служителите на реда.

Хукнах в банята и събрах всичките си неща от там, преди да ги набутам в куфара заедно с дрехите си.

Трябва да се махна от тук. Потеглих през коридора с куфара си, насочвайки се към стълбището, водещо до най-близкия изход. Нямаше да рискувам с лобито и рецепцията.

Да, щях да избягам, без да платя сметката, която не можеха да погасят от кредитната ми карта. Щях да се почувствам виновна, ако не се тревожих повече за това, че може да ме отведат за разпит при ФБР.

Ами ако са очаквали да избягам? Ами ако има човек на всеки изход? Да, въображението ми работеше извънредно, но ако бях права?

Излязох от стълбището, стъпвайки в коридора, погледнах на ляво и замръзнах.

ПОЖАРНА АЛАРМА — ДРЪПНИ НАДОЛУ

О, Исусе. Ще отида в ада.

Сграбчих дръжката и дръпнах надолу.