Стив Бери
Наследството на Карл Велики (89)

88

Малоун и Доротея изскочиха на пустата улица. Нов пукот ги ориентира за посоката.

— Натам — махна той.

С мъка потисна желанието си да хукне към централния площад, но прецени, че дебелите дрехи и раниците не са най-добрата екипировка за бягане. Заобиколиха оградената яма и поеха по друга широка алея. Тук, в сърцето на града, можеха да се видят многобройни доказателства за геологични катаклизми. Уличната настилка беше покрита с каменни отломки. Трябваше да бъдат много внимателни, тъй като тежките им ботуши не бяха пригодени за преодоляване на такива препятствия.

Нещо привлече вниманието му. Тъмно петно в подножието на една от светещите колони. Спря на място. Доротея стори същото.

Шапка? Тук? Изглеждаше много странно на фона на древния, напуснат от обитателите си град.

Малоун пристъпи натам. Син плат. До болка познат. Наведе се над него. Над козирката бе извезан надпис.

ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ НА САЩ НР-1А

Пресвета Майко!

— Не може да бъде! — ахна Доротея, също прочела надписа.

Малоун обърна кепето от вътрешната страна. Там, с черно, беше изписано името ВОТ. В паметта му изплува списъкът от доклада от разследването. В него определено фигурираше и името Дъг Вот, помощнк-механк. Член на екипажа на НР-1 А.

— Малоун.

Гласът на Кристел прозвуча някъде отдалеч, отеквайки в затвореното пространство.

— Малоун.

— Къде си? — изкрещя той, светкавично завърнал се в реалността.

— Насам.

 

 

Стефани веднага прецени, че трябва да се изтеглят от това крайно неподходящо за конфронтация място.

Стъпките горе принадлежаха на един човек и бързо се отдалечаваха към другия край на къщата. Стефани пъргаво изкачи стъпалата, спря и предпазливо надникна. Стаята беше празна и тя се измъкна от дупката. Обърна се и направи знак на Дейвис да заеме позиция от другата страна на вратата към коридора. После предпазливо надникна. Нищо.

Дейвис излезе пръв и се насочи към входното антре. Тя го последва. Нещо в дъното помръдна. Близо до вратите, които най-вероятно водеха към трапезарията и кухнята. Появи се жена.

Даян Маккой. Точно според предвижданията на Даниълс. Тя се насочи право срещу нея, а Дейвис напусна укритието си.

— Танго и Кеш — подхвърли Маккой. — Май мъничко закъсняхте, а?

Беше облечена в дълго вълнено палто, под което се виждаха риза, панталони и ботуши. Ръцете й бяха празни, а ритмичното почукване на токчетата й по дъските отговаряше на онова, което бяха чули в мазето.

— Имате ли представа каква каша забъркахте, пъхайки си носа където не ви е работа? — попита Маккой.

— Въобще не ми пука! — изръмжа Дейвис и насочи пистолета си в гърдите й. — Ти си предателка!

Стефани не помръдна.

— Е, това вече не е хубаво — обади се мъжки глас зад гърба й.

Тя рязко се завъртя. На прага на вратата отляво се беше изправил дребен и жилав мъж с автоматичен ХК53, насочен в тях. Стефани отлично познаваше качествата на това щурмово оръжие. Четирийсет патрона в пълнителя, които могат да бъдат изстреляни за няколко секунди и да причинят фатални поражения. Знаеше и кой го държи.

Чарли Смит.

 

 

Малоун натика шапката под колана си и хукна напред. Полегатите стълби плавно се спускаха надолу към висока сграда с колони в срещуположния край на площада. От двете й страни бяха подредени статуи и скулптурни групи, други каменни фигури красяха горната част на многобройните квадратни колони.

Кристел стоеше под колонадата на входа. Ръката й беше отпусната покрай тялото, пръстите й стискаха пистолет. Бе проверил и нейния багаж, но оръжието явно е било скрито в дрехите й. Нямаше как да я обискира, без да предизвика подозренията на останалите, които очевидно го считаха за глупак. Освен това не искаше да губи предимствата, които му носеше тяхното отношение.

— Какво става? — задъхано попита той.

— Хен застреля Вернер.

Доротея тихо ахна зад гърба му.

— Защо?

— Мисли, скъпа сестро. Чии заповеди изпълнява Улрих?

— На мама?!

Нямаше време за семейни спорове.

— Къде е Хен? — остро попита Малоун.

— Бяхме се разделили. Аз се появих в момента, в който той застреля Вернер. Извадих пистолета и стрелях по него, но той успя да избяга.

— Защо носиш пистолет?

— Добре че го взех. Не си ли съгласен?

— Къде е Вернер? — попита с рязък тон Доротея.

— Там вътре — махна с ръка Кристел.

Доротея хукна нагоре по стълбите, а Малоун я последва. Вратата беше обвита в нещо като тънка ламарина. Зад нея се появи продълговата зала с висок таван и покрити със златни и сини плочки стени. На пода имаше няколко малки басейна с огладени камъчета по дъното, всеки ограден с отделен парапет. Рамките на прозорците бяха от бронз, по стените блестяха мозайки, които изобразяваха пейзажи, животни, млади мъже с къси полички и жени с плисирани рокли. Последните носеха купи и кани, с които пълнеха басейните. Малоун беше забелязал медните фронтони и среброто на колоните отвън. А тук имаше изобилие от бронзови котли и сребърни съдове. Стана му ясно, че този древен народ бе използвал металургията като някаква форма на изкуство. Таванът беше изцяло от кварц; широката арка бе стъпила на здрави колони по протежение на цялата зала. Отточните тръби по стените и дъното на басейните показваха, че някога те са били пълни с вода. Явно това тук е било обществена баня, помисли си той.

Тялото на Вернер беше проснато в един от басейните. Доротея изтича натам.

— Трогателна сцена, нали? — подхвърли Кристел. — Вярната съпруга оплаква преждевременната загуба на любимия мъж.

— Дай ми пистолета! — заповяда той.

Тя му хвърли остър поглед, но се подчини. Малоун отбеляза, че оръжието е абсолютно същото като онова, което беше отнел от Доротея. Явно Изабел се беше погрижила да даде равни шансове на дъщерите си. Той извади пълнителя и го прибра в джоба си.

Приближи се към Доротея. Мъжът й беше убит с един изстрел в главата.

— Стрелях два пъти по Хен — обясни Кристел и махна към една врата в дъното на залата. — Избяга оттам.

Малоун свали раницата си, дръпна ципа и измъкна 9-милиметровия автоматик. Веднага след като бе открил пистолета на Доротея, бе помолил Тейпърел да сложи някакво оръжие сред личните му вещи.

— За теб правилата са други, а? — подхвърли Кристел.

Той не й обърна внимание.

— Искам Улрих! — злобно изсъска Доротея.

— Защо му е трябвало да убива Вернер? — озадачено запита Малоун.

— По заповед на майка ми, ето защо! — изкрещя Доротея и думите й отекнаха под високия купол. — Тя уби Стърлинг Уилкърсън с единствената цел да ни раздели, а сега стори същото и с Вернер!

Почувствала се длъжна да го информира, Кристел небрежно подхвърли:

— Уилкърсън беше американски агент. Рамзи го беше изпратил да ни шпионира. Последният любовник на Доротея. Улрих го застреля още в Германия.

Малоун беше съгласен, че трябва да открият Хен.

— Мога да ти помогна — предложи Кристел. — Двамата ще се справим по-лесно. Освен това познавам Улрих и знам как мисли.

Тя имаше право. Малоун извади пълнителя от джоба си, вкара го в пистолета, който току-що беше прибрал, и решително й го подаде.

— И аз си искам оръжието — обади се Доротея.

— И тя ли е дошла въоръжена? — вдигна вежди Кристел.

— Вие си приличате като две капки вода — въздъхна Малоун.

Доротея се почувства беззащитна. Малоун категорично отказа да й върне пистолета, въпреки че Кристел беше въоръжена.

— Защо й даваш предимство? — гневно извика тя. — Ти идиот ли си?

— Съпругът ти е мъртъв — напомни й Малоун.

Тя сведе поглед към трупа и мрачно въздъхна.

— Вернер отдавна не ми е съпруг, което не означава, че съм искала смъртта му.

— И на двете това пътешествие ви струва скъпо — промърмори Малоун.

— Но дядо е бил прав — обади се Кристел. — Историята ще бъде пренаписана благодарение на фамилията Оберхойзер. Длъжни сме да го направим.

Доротея беше сигурна, че баща й и дядо й са мислили именно по този начин.

— А какво ще правим с Хен? — попита тя.

— Няма съмнение какво му е заповядала мама — въздъхна Кристел. — Сигурна съм, че ще се опита да убие Малоун и мен. — Тя насочи пистолета към сестра си. — Трябва да оцелееш единствено ти. Написала е онази бележка, за да те мотивира.

— Лъжеш! — изсъска Доротея.

— Така ли? Тогава къде е Улрих? Защо избяга, когато се изправих срещу него? Защо уби Вернер?

Доротея беше готова с отговорите, но Малоун вдигна ръка.

— Няма смисъл да спорите — отсече той. — Да го хванем и да приключваме.

Малоун напусна банята през една от страничните врати. Озова се в дълъг коридор с много стаи, които приличаха на складове или работилници. С доста по-скромна украса, без мозайки. Но и при тях таваните бяха от кварц, който предлагаше достатъчно осветление. Кристел вървеше до него, а Доротея се влачеше отзад.

Прекосиха няколко малки помещения, най-вероятно използвани за съблекални, след които имаше още складове и работилници. Керамичните тръби продължаваха и в тази част на сградата. Стигнаха до разклонение с друг коридор.

— Аз поемам натам — махна с ръка Кристел.

— Добре, ние пък ще тръгнем в другата посока — кимна той.

Кристел зави надясно и фигурата й бързо се стопи в здрача.

— Знаеш, че кучката лъже, нали? — прошепна Доротея.

— Мислиш ли? — замислено попита той, насочил поглед в посоката, в която беше изчезнала Кристел.