Стив Бери
Наследството на Карл Велики (74)

73

Ашвил

Стефани се стресна от резкия звън на телефона. Дигиталният часовник показваше 5:10 сутринта. Напълно облечен, Дейвис спеше дълбоко на съседното широко легло. И двамата не си бяха направили труда да се мушнат под завивките.

Тя вдигна слушалката, послуша няколко секунди, после седна.

— Я повтори!

— Името на арестувания е Чък Уолтърс. Проверихме пръстовите му отпечатъци. Има полицейско досие, но за дребни престъпления, които нямат нищо общо със сегашната ситуация. Живее и работи в Атланта. Проверихме и алибито му. Според показанията на неколцина свидетели преди два дни е бил в Джорджия. Нямаме никакви съмнения, защото ги разпитахме поотделно.

Съзнанието й бавно се проясняваше.

— Защо тогава хукна да бяга?

— Той твърди, че някакъв мъж го нападнал. От няколко месеца насам имал връзка с омъжена жена и решил, че това е съпругът й. Проверихме тази жена и тя потвърди за връзката им. Той побягнал, защото се изплашил от Дейвис. Хвърлил кеглата, след като си стреляла по него, защото изпаднал в ужас. Не знаел какво става. А после Дейвис го смазал от бой. Заплашва, че ще го съди.

— Дали не лъже?

— Не вярвам. Този човек със сигурност не е професионален убиец.

— Какво търси в Ашвил?

— Преди два дни жена му го изгонила и той решил да се разходи насам. Толкова. Нищо зловещо.

— Предполагам, че и жена му е потвърдила тази версия.

— За това ни плащат.

Стефани мрачно поклати глава. По дяволите!

— Какво да правим с него?

— Пуснете го, какво друго.

Остави слушалката и се извърна към Дейвис, седнал на ръба на леглото.

— Не е той.

Миг по-късно и двамата осъзнаха какво става. Едновременно. Скофилд! Скочиха и се втурнаха към вратата.

Чарли Смит вече час се крепеше сред клоните на дървото. Миришеше на смола, плътните иглички предлагаха отлично прикритие. Въздухът в ранното утро беше леден, а високата влажност беше допълнителен източник на дискомфорт. Но той беше облечен с дебели дрехи, а мястото на засадата бе избрал с изключително внимание.

Снощното шоу в замъка беше класика. Чарли наблюдаваше с нескрито удоволствие как жената не само захапва стръвта, но след това поглъща кордата, въдицата, макарата и цялата лодка. Трябваше да разбере дали влиза в капан. За целта се свърза с Атланта и проведе кратък разговор с оперативния работник, който му беше помагал и при други мисии. Инструкциите бяха ясни: чакаш сигнала, а след това привличаш вниманието. Мъжът и жената от фоайето бяха част от групата, която се качи в автобусите. Веднага си помисли, че може да представляват проблем за него. Увери се, че наистина е така, в момента, в който пристигнаха в замъка. Изпрати сигнала и неговият човек започна шоуто, което беше достойно за „Оскар“. Изправен край огромната коледна елха в банкетната зала, той се наслаждаваше на отприщения ад.

Заповедта му към оперативния беше категорична: никакво оръжие. Само бягаш. В един момент се оставяш да те хванат, а после се правиш на смахнат. Два дни по-рано се беше погрижил за алибито на своя човек, защото знаеше, че всичко ще бъде подложено на двойни и тройни проверки. Фактът, че той имаше семейни проблеми и спеше с омъжена жена, подпомагаше това алиби и даваше перфектно обяснение за бягството му. И спектакълът се получи, съвършен до последния детайл.

А сега беше негов ред да си свърши работата.

Стефани заблъска по вратата на координатора на конференцията. От рецепцията им бяха предоставили номера на стаята му.

— Коя, по дяволите…

Тя тикна служебната си карта под носа на слисаната жена.

— Федерални агенти! Искаме да знаем къде точно ще се проведе сутрешният лов!

След кратко колебание жената кимна.

— В рамките на имението, на двайсетина минути оттук.

— Покажете ни как да стигнем до там, моля ви — рече Дейвис.

Смит наблюдаваше ловната група с бинокъла, който беше купил предния ден от местния „Таргет“. Радваше се, че беше задържал пушката, която отмъкна от дома на Хърбърт Роуланд. В нея имаше четири патрона. Повече от достатъчно. На практика му трябваше само един.

Ловът на глигани със сигурност не е за всеки. Лично той почти не познаваше този спорт. Глиганите са зли и опасни животни и населяват гъсто залесени райони, далеч от отъпканите пътеки. В досието на Скофилд беше отбелязано, че той обича да ходи на лов за глигани. Вчера, почти едновременно с получаването на тази информация, Чарли нахвърли плана за ликвидирането на обекта.

Огледа се наоколо. Обстановката беше перфектна. Много дървета, никакви къщи. Гъста, простираща се на километри гора, забулена от влажна мъгла. За щастие Скофилд не използваше кучета — те биха били сериозен проблем. От участници в конференцията беше разбрал, че ловците неизменно тръгват от определено място край реката, разположена на около пет километра от хотела. А след това следват предварително маркиран маршрут. Никакви огнестрелни оръжия. Само лъкове и стрели. Не е задължително да се върнат с глиган. По-важно е да бъдат в компанията на професора, да разговарят с него и да се наслаждават на зимната утрин сред гората.

Всичко това го накара да се придвижи към мястото на засадата два часа по-рано, далеч преди разсъмване. След внимателно проучване на местността избра малко възвишение близо до пътеката.

Надяваше се на добър шанс. Ако такъв не се появеше, щеше да импровизира.

Стефани беше зад волана, а Дейвис играеше ролята на навигатор. Отдалечиха се от хотела и потънаха дълбоко в имението. Пътят представляваше тясна алея, покрита с неравен асфалт, която пресичаше реката и потъваше в гората. Координаторката на конференцията им бе обяснила, че ловният район е разположен отвъд реката и няма да им бъде трудно да открият маркираната пътека.

В далечината се мярнаха червени стоп-светлини. Стефани отби на някаква полянка и двамата изскочиха от колата. Небето започваше да просветлява. Лицето й поруменя от влагата на ледения въздух. Очите й бързо откриха пътеката. Тя се втурна напред.

Смит долови някакво оранжево сияние сред боровите клони, на по-малко от километър от него. Беше яхнал дебел клон и бе опрял гръб в дънера. Бавно просветляващото декемврийско небе обещаваше още един изключително студен ден. Той вдигна бинокъла и проследи групичката ловци, която се отдалечаваше на север. Беше рискувал с избора на мястото, опирайки се на предположението, че те ще се придържат към пътеката. Фигурата на Скофилд в окуляра беше доказателство, че рискът е бил оправдан.

Смит преметна каишката на бинокъла на близкия клон, зае удобна позиция и погледна през оптическия мерник. Би предпочел да работи на сигурно, използвайки заглушител. За съжаление не си беше взел един от онези, които беше изработил лично, а официалната им продажба беше забранена. Притисна приклада към рамото си и търпеливо зачака приближаването на жертвата.

Трябваше да изчака само няколко минути.

Стефани тичаше с всички сили. В душата й се бореха паника и страх. Очите й се взираха напред с надеждата да уловят някакво движение. Леденият въздух прогаряше дробовете й. Дали ловците са облечени в ярки жилетки? Дали убиецът е някъде там?

Смит долови някакво движение зад групата, грабна бинокъла и бързо установи, че двамата от снощи тичат след ловците. Деляха ги някакви си петдесет метра и един завой.

Значи постановката е проработила само частично, въздъхна той.

Веднага си представи какво ще стане, след като застреля Скофилд. Първото предположение ще бъде нещастен случай по време на лов, въпреки че онези двамата ще крещят с пълно гърло, че става въпрос за убийство. Ще бъде проведено следствие от местния шериф и представители на щатските служби. Ще мерят, фотографират и претърсват района, ще изследват всички възможни ъгли и траектории. След като установят, че куршумът е изстрелян от горе на долу, околните дървета ще бъдат подложени на обстойно изследване. Слава богу, че тук гората е гъста и дърветата са хиляди. Кое от тях щеше да привлече вниманието им?

Скофилд беше на около петстотин метра от него. Спасителите му бързо се приближаваха. След няколко секунди щяха да излязат от завоя и да засекат групата.

Чарли Смит настрои оптическия мерник. Нещастни случаи стават непрекъснато. Ловците често стрелят по свои колеги, вземайки ги за дивеч. Четиристотин метра. Дори и когато са облечени в оранжеви жилетки, отразяващи светлината.

Нормално беше да се прицели в гърдите. Главата пък елиминираше необходимостта от втори изстрел. Триста метра. Присъствието на двамата му познайници беше сериозен проблем, но Рамзи очакваше д-р Дъглас Скофилд да умре именно днес.

Смит натисна спусъка. Оглушителният изстрел отекна в долината, усилен многократно от ехото. От главата на Скофилд изригна кървав фонтан.

Рискът се оказа оправдан.