Стив Бери
Наследството на Карл Велики (24)

23

Вашингтон

20:20 ч.

Рамзи обичаше нощта. Оживлението го спохождаше най-често надвечер, около шест, а най-важните решения вземаше винаги на тъмно. Сънят е необходим, но той го свеждаше до четири-пет часа, колкото да отпочине мозъкът му. Мракът предлага уединение и лично пространство. В два през нощта е много по-лесно да разбереш кой се интересува от теб, отколкото в два следобед. Затова и срещите му с Даян Маккой ставаха винаги на тъмно.

Рамзи живееше в скромна къща в Джорджтаун. Беше я наел от приятел, който се гордееше, че има за наемател един адмирал с четири звезди на пагона. Проверяваше двата етажа най-малко веднъж дневно, търсейки електронни устройства за подслушване и наблюдение. Задължително го правеше преди посещенията на Даян.

Беше извадил късмет, че президентът я беше назначил за съветник по националната сигурност. Разбира се, тази жена притежаваше висока квалификация, имаше научни степени по международни отношения и икономика, а в света на политиката поддържаше тесни връзки както с десницата, така и с левицата. До неочаквания край на кариерата на Лари Дейли като държавен секретар миналата година Даян Маккой работеше в Държавния департамент. Рамзи харесваше Дейли, с когото винаги можеше да се преговаря, но Даян бе определено по-добра. Умна и амбициозна, тя беше твърдо решена да остане в политиката и след изтичането на трите години от втория мандат на Даниълс. Рамзи, по волята на съдбата, беше в състояние да й осигури тази възможност. И тя го знаеше.

— Започва се — подхвърли той.

Бяха се настанили удобно пред камината в хола. Температурата навън беше твърдо под нулата. Все още не валеше, но снегът беше близо.

— Знам твърде малко за онова, което се случва — каза Даян. — Мога само да предполагам, че е добро.

— А как са нещата при теб? — усмихна се той. — Ще можеш ли да уредиш срещата?

— Адмирал Силвиан все още е жив. Пострадал е тежко при катастрофа с мотоциклет, но лекарите очакват да се оправи.

— Познавам Дейвид — поклати глава Рамзи. — Няма да се оправи поне няколко месеца, но през това време със сигурност би искал някой да движи нещата. В крайна сметка ще си подаде оставката. — Замълча за момент и добави: — Ако преди това не умре от раните си.

Маккой се усмихна. Беше ведра, русокоса, самоуверена, излъчваща компетентност. Той я харесваше. Сдържана, с точен поглед върху нещата. И едновременно с това опасна. Дяволски опасна. Седеше на стола с изправен гръб, в ръката си държеше чаша с уиски.

— Почти съм готова да повярвам, че си в състояние да предизвикаш смъртта на Силвиан — подхвърли тя.

— И какво, ако наистина е така?

— Ще получиш моето уважение.

Той се засмя.

— Играем игра без правила, с една-единствена цел: да спечелим. Затова искам да знам за Даниълс. Дали ще сътрудничи?

— Зависи от теб. Не те харесва особено, но си дава сметка, че имаш нужната квалификация. Разбира се, ако се отвори вакантно място.

Рамзи долови подозрителността в гласа й. Първоначалният план беше прост: отстранява Дейвид Силвиан, заема мястото му в Съвета на началник-щабовете, служи там в продължение на три години, а след това преминава към план Б. Но сега трябваше да е сигурен.

— Даниълс ще те послуша ли?

Тя отпи глътка от питието си.

— Не ти харесва, че не контролираш нещата, а?

— Че на кой му харесва?

— Даниълс е президент на тази страна. Може да прави каквото пожелае. Но в конкретния случай действията му ще зависят от Едуин Дейвис.

Рамзи потръпна от недоволство.

— Как е възможно този човек да е някакъв фактор? Та той е само помощник-съветник!

— Като мен?

Презрението й беше видимо.

— Знаеш какво имам предвид, Даян. Нима Дейвис може да представлява проблем?

— Ето един от малкото ти недостатъци, Лангфорд. Подценяваш врага.

— Дейвис е мой враг, така ли?

— Четох доклада за „Блейзък“. Никой на име Дейвис не е загинал в подводницата. Той излъга Даниълс. Няма по-голям брат, който да е изгубил живота си.

— Даниълс знае ли?

— Не, защото не е чел доклада от разследването — поклати глава тя. — Сам ми го каза.

— А ти не можеш ли да контролираш Дейвис?

— Както ти мъдро отбеляза, ние с него сме равни по ранг. Той има точно толкова достъп до президента, колкото и аз. Става въпрос за Белия дом, Лангфорд. Правилата не съм ги писала аз.

— А съветникът по националната сигурност? Надежда за помощ от негова страна?

— Той е в Европа и не участва в играта.

— Мислиш ли, че Даниълс работи директно с Дейвис?

— Откъде мога да знам, по дяволите? Единственото, в което съм сигурна, е, че Дани Даниълс обича да го вземат за глупак, но съвсем не е такъв.

Рамзи хвърли поглед към часовника над камината. Новината за преждевременната смърт на адмирал Дейвид Силвиан съвсем скоро щеше да се появи в националния ефир. Естествено, официалната причина за нея щеше да бъде нелепата мотоциклетна катастрофа. Утре друга кончина, този път в Джаксънвил, Флорида, щеше да намери своето място в местните новини. Машината се беше задвижила и думите на Маккой го разтревожиха.

— Замесването на Котън Малоун също може да бъде проблем — заяви тя.

— По какъв начин? Този човек е напуснал службата. Единственото му желание е да научи истината за баща си.

— Докладът не биваше да попада в ръцете му.

Рамзи беше съгласен, но това едва ли щеше да има значение. По всяка вероятност Уилкърсън и Малоун вече бяха мъртви.

— Просто използвахме глупостта в наша полза — промърмори той.

— Не мога да си представя как може да е в наша полза.

— Просто ми повярвай.

— Ще съжалявам ли, Лангфорд?

— Можеш спокойно да довършиш мандата на Даниълс, а после да си намериш работа в някой институт и да пишеш доклади, които никой няма да чете. Назначаването на бивши служители на Белия дом е престижно за частния бизнес. Чувал съм, че им плащат добре. Може би някоя телевизионна компания ще ти предложи договор за десет секунди в ефир, за да плюеш хората, които се опитват да променят света. И там парите са добри, дори ако непрекъснато се правиш на идиот.

— Пак те питам: ще съжалявам ли?

— Властта се взема, Даян. Няма друг начин да се сдобиеш с нея. Но ти не отговори на въпроса ми. Ще се съгласи ли да ме назначи Даниълс?

— Прочетох доклада за „Блейзък“, а след това направих някои проверки — отвърна тя. — Ти си бил на борда на „Холдън“ по време на спасителната операция в Антарктика. Ти и още двама. Изпратени със секретна мисия от върховното командване. Фактически тази мисия е секретна и до днес. Не успях да науча абсолютно нищо за нея. Но екипът ви е слизал на брега и е изготвил доклад за свършеното. А лично ти си го занесъл на началника на оперативния щаб. Никой не знае какво е станало с него.

— Не открихме нищо.

— Лъжец.

Рамзи внимателно прецени реакцията й. Тази жена беше политическо животно с превъзходни инстинкти. Можеше да помага, но можеше и да нанася удари. Той реши да смени тактиката.

— Права си, излъгах. Но не ти трябва да знаеш какво открихме, повярвай ми.

— Съгласна съм. Но то може би те преследва и до днес.

Беше права. Преследваше го вече трийсет и осем години.

— От него няма спасение.

Тя видимо правеше усилия да сдържи раздразнението си от начина, по който Рамзи избягваше въпросите й.

— От опит знам, че миналото винаги намира начин да се завърне, Лангфорд. А онзи, който не извлича поуки или не си спомня за него, просто е обречен да го повтори. Сега става въпрос за бивш агент, дяволски добър агент, за когото нещата са лични. На всичкото отгоре се включва и Едуин Дейвис. Нямам представа какво точно прави, но…

Чул достатъчно, Рамзи рязко я прекъсна:

— Можеш ли да осигуриш подкрепата на Даниълс, или не можеш?

Даян помълча известно време.

— Бих казала, че всичко зависи от твоите приятели на Капитолийския хълм. Даниълс има нужда от тяхната помощ за куп неща. Той прави онова, което в крайна сметка правят всички президенти — мисли какво ще остави след себе си. Има съвсем конкретни законодателни инициативи и по тази причина няма да откаже на определени членове на Конгреса, ако те поискат от него да бъдеш назначен в Съвета на началник-щабовете. Разбира се, срещу гласовете им. Но тук възникват два въпроса: дали ще се освободи място и дали ти ще успееш да си осигуриш подкрепата на точните конгресмени?

Рамзи въздъхна. Бяха разговаряли достатъчно. Имаше още работа, преди да си легне. Приключи срещата със забележка, която Даян Маккой не биваше да забравя:

— Точните конгресмени не само ще подкрепят моята кандидатура, но и ще настояват за нея.