Стив Бери
Наследството на Карл Велики (47)

46

Аахен

Малоун и Кристел се спуснаха долу. Пликът със справочниците лежеше на един от оцелелите столове. Той измъкна една брошура и бързо откри превода на латинския надпис в мозайката.

АКО ЖИВИТЕ КАМЪНИ СИ СЪВПАДНАТ, АКО ЧИСЛАТА И РАЗМЕРИТЕ СА ТОЧНИ, ТОГАВА ТВОРЕНИЕТО НА ГОСПОДАРЯ, ИЗДИГНАЛ ТАЗИ ПРЕКРАСНА ЗАЛА, ЩЕ ОЗАРИ СЪС СИЯНИЕТО СИ ХОРАТА, ЧИЙТО ТРУД ЩЕ ОСТАНЕ ЗАВИНАГИ ЕДИН ПРЕКРАСЕН ПАМЕТНИК. АКО НАД НЕГО БДИ ВСЕМОГЪЩИЯТ СЪВЕТНИК, БОГ ЩЕ НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ ТОЗИ ХРАМ ДА ПРОСЪЩЕСТВУВА ВОВЕКИ ВЪРХУ ЗДРАВИТЕ СИ ОСНОВИ, ПОЛОЖЕНИ ОТ ИМПЕРАТОР КАРЛ.

Подаде брошурата на Кристел и попита:

— Верен ли е този превод?

Още в ресторанта беше забелязал, че в текстовете в различните справочници има някои незначителни разлики. Тя прегледа написаното, сравнявайки го с мозаечния надпис. Сред локва кръв на няколко крачки от тях лежеше трупът с изкривени под странен ъгъл крайници, но и двамата се правеха, че не го забелязват. Малоун не вярваше, че някой е чул изстрелите. Стените бяха дебели, а и навън духаше силен вятър. Засега липсваше интерес към събитията, разиграли се в храма.

— Преводът е сравнително точен — кимна Кристел. — Има известни разлики, но те не променят смисъла.

— Ти спомена, че макар и направен върху мозайка, надписът е оригинален и е свързан с освещаването на храма. Спомни си Айнхард — ангелското съвършенство при освещаването. Според Евангелието числото 12 символизира ангелското съвършенство. А негов израз е октагонът.

Ръката му махна към мозайката.

— Би могло да бъде всяка дванайсета буква, но според мен по-вероятно е да става въпрос за всяка дванайсета дума.

Началото и краят на текста бяха маркирани с кръстове.

— Claret — преброи тя, после потърси двайсет и четвъртата и трийсет и шестата дума: — Quorum и Deus. Това е всичко. Последната дума Velit е номер единайсет.

— Интересно, нали? Само три думи. Четвъртата е номер единайсет, сякаш за да покаже, че текстът свършва.

— Може да се преведат приблизително като „Сиянието на Бога“.

— Моите поздравления — усмихна се той. — Ти току-що разкри загадката.

— Но ти вече я беше разгадал, нали?

— В ресторанта опитах няколко комбинации, които доведоха до един и същ резултат — сви рамене Малоун.

— Можеше да ме информираш — погледна го с укор Кристел. — Заедно с факта, че ни следят.

— Можех, но ти спомена и още нещо.

В очите й се появи объркване, но той отказа да навлиза в подробности.

— Защо си играеш е мен? — попита тя.

 

 

— Знаеш къде е Кристел, така ли? — попита Доротея, втренчила очи в майка си.

— Разбира се — кимна Изабел. — Аз наблюдавам и двете си дъщери. — Направи безуспешен опит да скрие раздразнението си и намръщено добави: — Сестра ти е в компанията на Малоун.

— Но нали ти ме накара да го отблъсна? — сепнато я погледна Доротея. — Каза, че този човек представлява проблем.

— И все още е така. Но сестра ти е разговаряла с него след теб.

Безпокойството й беше заменено от чувството, че я правят на глупачка.

— Ти ли уреди това?

— Да — кимна майка й. — Ти имаше хер Уилкърсън и аз реших да й дам Малоун.

Доротея замръзна на място, умът й блокира.

— Сестра ти се намира в Аахен, в храма на Карл Велики. Изпълнява дълга си, а сега и ти трябва да сториш същото.

Лицето на възрастната жена беше безизразно. За разлика от баща й, който беше безгрижен, топъл и любящ човек, поведението на майка й винаги се беше отличавало със строгост и сдържаност.

И двете сестри бяха отгледани от дойки и гувернантки, но винаги се бяха състезавали за рядкото внимание и благоволение на майка си. Според Доротея именно това беше в основата на враждебността им една към друга. А тъй като бяха близначки, всяка се стремеше да подчертае своята индивидуалност.

— Нима за теб това е само игра? — попита тя.

— Много повече — поклати глава Изабел. — Крайно време е моите дъщери да пораснат.

— Мразя те!

— Охо, най-после се разгневи. Ако това ти помогне да не вършиш глупости, добре — мрази ме.

Изгубила последните остатъци от самообладанието си, Доротея направи крачка към нея, но Улрих бързо се изправи между тях. Изабел вдигна ръка да го спре. Мъжът се подчини като добре дресирано животно.

— Какво, нима ще се нахвърлиш върху мен? — попита тя.

— Стига да можех.

— А ще получиш ли онова, което искаш?

Въпросът накара Доротея да се замисли. Отрицателните емоции бавно изчезнаха, остана единствено чувството за вина. Устните на майка й се разтеглиха в лека усмивка.

— Трябва да ме слушаш, Доротея. Аз наистина искам да ти помогна.

Вернер наблюдаваше сцената с подчертано равнодушие.

— Ти уби Уилкърсън и сега ми предлагаш този — махна в негова посока Доротея. — А Кристел ще задържи американеца, така ли?

— Няма да е честно. Макар да е твой съпруг, Вернер не е бивш американски агент. Утре ще разреша този проблем.

— Откъде знаеш къде ще бъде той утре?

— Ще науча, дете. А след това ще ти кажа.

 

 

— Имаш две дипломи, но изпитваш затруднения да разчетеш завещанието на Айнхард? — вдигна вежди Малоун. — Я не ме лъжи. Не може да не си разгадала всичко.

— Не го отричам — бавно отвърна тя.

— Аз съм идиот, че се забърках — горчиво въздъхна той. — Заради вашето семейство убих трима души в рамките на двайсет и четири часа.

Кристел бавно се отпусна на един стол.

— Действително успях да разреша загадката до този етап — рече тя. — Ти си прав, наистина не беше много трудно. Но за хората, живели през средновековието, задачата била непосилна, защото малцина са били грамотни. Тук трябва да добавя, че ми беше любопитно да видя как ще се справиш.

— Е, издържах ли изпита?

— Да, и то много добре.

— Благодаря. А сега накъде?

— Може и да не повярваш, но аз наистина нямам отговор. Преди три дни спрях на този етап и се върнах в Бавария…

— За да ме причакаш?

— От майка ми научих за плановете на Доротея.

— Чакай малко — спря я той, обзет от желание да си изяснят нещата. — Аз съм тук заради моя баща. Останах, защото някой е много разстроен от факта, че съм успял да надникна в един доклад. А откритото в него води право към Вашингтон.

— Значи аз нямам участие в решението ти да останеш?

— Една целувка не означава нищо.

— Въпреки че ти хареса, така ли?

Настъпи часът на истината.

— След като и двамата сме наясно с нещата, може би е време всеки да продължи сам по пътя си — отсече Малоун.

Тръгна към портала, но очите му попаднаха на трупа. Колко души беше убил през годините? Много. Твърде много. Винаги с основание. В името на Бог и Родина. Дълг и чест. А сега? Отговор нямаше. Погледна Кристел Фалк, която спокойно седеше на стола. После се обърна и излезе.