Стив Бери
Наследството на Карл Велики (45)

44

Аахен

Хванати за ръце, Малоун и Кристел напуснаха параклиса и тичешком се насочиха към главния портал на храма. Зад гърба им се разнесоха нови силни удари. До слуха му достигна стърженето на метал в ключалката. Вероятно Изпития беше повикал помощ.

— Хей, какво става? — попита Кристел.

— Снощните ни приятели са ни открили. Цял ден ни следят.

— Защо ми го казваш едва сега?

Той се обърна и огледа полутъмния храм.

— Прецених, че няма смисъл да те занимавам с подробности.

— Подробности?

Скърцането на старите панти зад гърба му показа, че главният портал е отстъпил. Той дръпна Кристел и пое по извитото стълбище към галерията. Бе зарязал всякакви опити за безшумно придвижване.

Отдолу се разнесоха гласове и Малоун опря пръст до устните си.

Искаше да намери безопасно място за Кристел. Пред очите му се появи императорският трон. Под него зееше дупката, през която някога се бяха промъквали поклонниците. Според справочниците точно под олтара имаше препречен от дървена вратичка изход. Обърна се и направи знак на Кристел да пропълзи под трона. Тя отвърна с въпросителен поглед, но време за обяснения нямаше.

— Тихо! — заповяда само с устни той.

Откъм извитото стълбище долетяха стъпки. Разполагаха с броени секунди. Кристел най-сетне разбра сериозността на положението и мълчаливо пропълзя в дупката.

Той се нуждаеше от маневра, която да отдалечи преследвачите от трона. По време на подробния оглед беше забелязал един корниз, който минаваше над долните арки и беше нещо като разделителна линия между двете нива. На него имаше достатъчно място за стъпване.

Малоун пропълзя покрай трона и прескочи бронзовата решетка, която му стигаше до кръста. Успя да се закрепи на корниза и опря гръб на колоните, върху които се крепяха осемте арки на октагона. За щастие те бяха двойни, с широчина около шейсет сантиметра всяка, а това означаваше мраморен щит с дебелина повече от метър.

До слуха му долетяха тихи стъпки. Изведнъж го обзе колебание. Какво правя тук, на този 20-сантиметров корниз с пистолет, в който има само пет патрона, увиснал над петметровата бездна? Надникна предпазливо иззад колоната и видя две тъмни сенки зад трона. Едната, с пистолет в ръка, зае позиция до носилката, а другата остана залепена за отсрещната стена. Поведение на професионалисти: единият заема атакуваща позиция, другият го прикрива. Тактика, която издаваше добра подготовка.

Малоун долепи глава до студения мрамор и напрегна взор. През прозорците над трона се процеждаше слаба светлина, лъскавите колони насреща се виждаха съвсем ясно. Трябваше да намери начин да ги привлече още по-наблизо.

Ръката му безшумно потъна в джоба на якето и напипа монета от едно евро. Извади я и внимателно я подхвърли към бронзовата решетка. Тя достигна отсрещния край, близо до двойната колона, удари се в ръба на решетката и звънна на мраморния под долу. Надяваше се, че стрелецът ще напусне прикритието си, за да погледне вляво, докато той беше готов за атака от обратната страна. Но действията на втория стрелец не влизаха в сметките му. Сянката от близката страна на трона помръдна. Нямаше време за точни движения. Пистолетът премина от дясната в лявата му ръка. Сянката се насочи към решетката. В ръката й се очерта пистолет. Малоун се завъртя, сграбчи мъжа за палтото и го прехвърли през парапета. Тялото полетя към мраморния под.

Малоун се претърколи през парапета в мига, в който вторият нападател стреля и куршумът откърти парче от колоната. В същия момент тялото на другия се стовари между пейките долу поне от седем-осем метра височина. Малоун стреля по посока на трона, използвайки мига пауза да скочи на крака и да потърси укритие. Но десният му крак се подхлъзна и коляното му се удари в пода. Гръбначният му стълб беше пронизан от остра болка. Тръсна глава да я преодолее и започна да се надига, но преимуществото вече не беше на негова страна.

— Не, Малоун — прозвуча мъжки глас. — Изправи се!

Малоун бавно се подчини. Изпития заобиколи трона.

— Хвърли оръжието!

Малоун нямаше намерение да се предава лесно.

— За кого работиш?

— Хвърли оръжието!

Имаше нужда от някакво забавяне, но мъжът насреща едва ли щеше да го позволи. Нещо помръдна зад фигурата на Изпития, ниско над пода. В следващия миг краката на Кристел се отблъснаха от мрамора и се забиха в коленете на Изпития. Изненадан, той не успя да запази равновесие и падна по гръб.

В следващия момент куршумът, изстрелян от Малоун, улучи гърдите му с глух тътен. Изпития изкрещя от болка, но реагира изненадващо бързо. Ръката с пистолета започна да се надига. Малоун стреля втори път и тялото на противника му замря. Кристел се измъкна изпод носилката.

— Ти си една много храбра дама — с уважение промълви той.

— Трябваше да ти помогна.

Коляното зверски го болеше.

— Наистина се нуждаех от помощ — призна той.

Отиде да провери пулса на Изпития. Такъв нямаше. Надникна през парапета. Вторият стрелец лежеше между изпочупените столове, а под главата му се събираше локвичка кръв.

Кристел пристъпи към него. В манастира беше обявила, че не може да гледа трупове, но тези тук явно не й правеха впечатление.

— А сега какво?

— Преди да ни прекъснат, те помолих да ми преведеш онзи текст на латински — промърмори той и махна към мозаечния надпис под тях.