Стив Бери
Наследството на Карл Велики (42)

41

Аахен

21:50 ч.

Малоун седеше на пода в малкото помещение до галерията, където двамата с Кристел се бяха скрили, след като умишлено изостанаха от туристическата група. Преди час тежките крила на портала се бяха затръшнали с глух тътен, ивицата светлина под вратата бе изчезнала. В храма цареше дълбока тишина, нарушавана единствено от приглушения шум на коледния пазар, долитащ през малкото прозорче, и от вятъра, който свиреше покрай каменните стени.

— Каква странна тишина — прошепна Кристел.

— Трябва ни време, за да огледаме мястото на спокойствие — отвърна той. Пропусна да добави, че изчезването им със сигурност е разтревожило Изпития отвън.

— Колко ще чакаме?

— Нещата навън трябва да се успокоят. Може да се появят още посетители. — Решил да се възползва от паузата, Малоун побърза да добави: — Искам да разбера и други неща.

Под зеленикавата светлина на аварийното осветление ясно видя как лицето й се прояснява.

— Вече се чудех кога ще попитате.

— Най-напред за Светите люде. Какво ви кара да мислите, че те действително са съществували?

Тя леко се изненада. Явно беше очаквала друг въпрос, по-личен. Но самообладанието не я напусна.

— Чували ли сте за картата на Пири Райс?

Той имаше някаква информация. Ставаше въпрос за карта, изработена през 1513 г. от някакъв турски пират.

— Била открита през хиляда деветстотин двайсет и първа — продължи Кристел. — Всъщност само фрагмент от нея. На него били очертани Южна Америка и Западна Африка, при това с изключително точни координати. Навигаторите от шестнайсети век не биха могли да определят географската дължина, идеята за нея възниква чак през осемнайсети век. Когато Пири Райс създава първата си карта, Герард Меркатор е бил едва на годинка. Тази карта, представяща Земята като плоскост, съдържа точните географски дължини и ширини. На нея присъстват и северните брегове на Антарктида, при това очертани изключително детайлно. Но този континент е открит едва през 1818 година. А първото сонарно изследване под дебелите ледове е осъществено чак през 1949 година. По-късно се прави и детайлно картографиране с помощта на наземни радари. Установено е почти пълно съвпадение с картата на Пири Райс, която очертава крайбрежието на Антарктида със забележителна точност. Върху нея има и обяснителен текст, от който става ясно, че създателят й е използвал информация от времето на Александър Велики, живял в началото на четвърти век преди Христа. По онова време Антарктида е била скрита под дебел пласт лед. Следователно действителната брегова линия е била очертана приблизително десет хиляди години преди Христа, когато ледът е бил малко. Или преди петдесет хиляди години, когато лед почти не е имало. Напомням ви, че тази карта е безполезна без конкретни бележки относно онова, което търсите. Представете си карта на Европа без уточняващи текстове. Едва ли ще разберете много от нея. По всеобщото мнение на специалистите писмеността възниква три хиляди и петстотин години преди Христа и е създадена от шумерите. Райс използва много по-стара карта, което означава, че писмеността се е появила много по-рано.

— Във вашите аргументи има много бели полета — отбеляза Малоун.

— Винаги ли сте толкова скептичен?

— Предпочитам да съм такъв, особено когато става въпрос за кожата ми.

— Като част от подготовката на дисертацията ми трябваше да проуча редица средновековни карти. И открих една много интересна подробност. Земните карти от онова време по принцип са изключително груби и неточни — например Италия е свързана с Испания, а картата на Англия изобилства от грешки: сбъркани планински масиви и тотално променени речни легла. За разлика от тях мореплавателските карти са съвсем друга работа. Наричали ги „портолани“, тоест показващи пътя от едно пристанище до друго. И са изключително точни.

— И вие стигате до заключението, че техните автори са получили помощ отнякъде.

— Изследвах купища портолани. Например „Дулсърт Голуей“ от 1339 година очертава изключително точно границите на тогавашна Русия. Една турска карта от 1559 година показва света от северна перспектива, все едно, че е надвиснал над Северния полюс. Как е било възможно? Още през 1737 година е направена карта на Антарктида, на която континентът е разделен на два отделни острова. Днес вече знаем, че това наистина е така. На друга изследвана от мен карта, от 1531 година, Антарктида е показана без лед, прорязана от реки и планини. Днес знаем, че те са скрити под дебела ледена обвивка. Но през шестнайсети век такава информация не е съществувала. И все пак средновековните карти са изключително точни: грешките в тях не превишават половин градус географска дължина. Което е смайващо, защото авторите на тези карти изобщо не са имали представа за нея.

— Но Светите люде са знаели какво е географска дължина, така ли?

— За да плават по Световния океан, те би трябвало да прибягват до навигация по звездите или да познават географските дължини и ширини. В хода на изследването открих редица прилики в различните портолани. Твърде много, за да ги приема като съвпадение. И тъй, ако едно общество на мореплаватели е съществувало векове преди геоложките и климатични катастрофи, връхлетели планетата десет хиляди години преди новата ера, то логично би съхранило опита си, за да го предаде на поколенията, които ще оцелеят. И то е станало именно чрез тези карти.

Малоун усети, че неволно започва да променя мнението си. Пропълзя към вратата и предпазливо надникна навън. Пълна тишина. Изправи се и опря гръб на стената.

— Има и още нещо — подхвърли Кристел.

Той я погледна с любопитство.

— Началният меридиан. Своя отправна точка са имали всички мореплаватели. Но едва през 1884 година основните морски държави се събрали във Вашингтон и решили това да бъде линията, минаваща през Гринуич, и я обозначили като нула градуса географска дължина. Всеобща константа, която използваме и днес. Портоланите разказват съвсем различна история. По смайващо съвпадение всички те използват за своя отправна точка съвсем друго място.

Малоун нямаше представа за какво говори жената срещу него.

— Тази линия пресича Голямата пирамида в Гиза — поясни Кристел. — На споменатата конференция във Вашингтон през 1884 година е било предложено нулевият меридиан да мине точно оттам, но идеята била отхвърлена.

Той продължаваше да не разбира нищо.

— Всички портолани, които разгледах, използват концепцията за географска дължина — продължи Кристел. — Не ме разбирайте погрешно: тези древни карти не съдържат познатите днес линии на паралелите и меридианите. Те използват един прост метод — избират една централна точка, чертаят окръжност около нея и разделят кръга, а после излизат извън него, създавайки една доста груба и приблизителна мерна единица. Портоланите, които разгледах, използват един и същ център — точка в Египет, близо до днешен Кайро. Там, където се издига Голямата пирамида в Гиза.

Доста много съвпадения, принуди се да признае пред себе си Малоун.

— Същата линия, която пресича Гиза, продължава на юг чак до Антарктида и достига до района, който през 1938 година нацистите маркират като „Нойшвабенланд“. — Кристел замълча за момент, после добави: — Дядо ми и баща ми са го знаели. Самата аз го прочетох в техните записки.

— Мислех, че дядо ви е бил сенилен.

— Все пак е оставил някои важни бележки. Не са много, но ги има. Баща ми също. Мога само да съжалявам, че не са продължили изследванията си.

— Това са пълни глупости! — отсече той.

— Колко от днешните научни реалности са започнали по този начин? Не, не са глупости, а съвсем реални неща. Там има нещо, което чака да бъде открито.

Може би баща ми е жертвал живота си за това нещо, каза си Малоун.

— Май е време да слезем долу — погледна часовника си той. — Искам да проверя някои работи.

Тя го спря, докосвайки го с ръка. Вече беше стигнал до заключението, че дамата съвсем не е смахната.

— Ценя това, което правите — тихо промълви Кристел.

— Нищо не съм направил.

— Но сте тук.

— Както вече ви е ясно, моят баща също е замесен.

Тя се наведе и го целуна, забавяйки се достатъчно дълго, за да покаже колко й харесва.

— Винаги ли се целуваш още на първата среща? — попита Малоун.

— Само с мъже, които харесвам.