Стив Бери
Наследството на Карл Велики (50)

49

Вашингтон

1:30 ч.

Рамзи се усмихна, доловил мелодичния звън на входната врата. До този момент беше чакал търпеливо, потънал в поредния трилър на любимия му Дейвид Морел. Затвори книгата, но не побърза да тръгне към вратата. Имаше всички основания да поизпоти среднощния посетител. В крайна сметка се надигна и бавно се насочи към входното антре.

Сенатор Атос Кейн потропваше нетърпеливо на студа.

— Горчиво ще съжаляваш! — изръмжа той.

— Реакцията ми е доста мека — сви рамене Рамзи. — Особено ако я сравним с поведението на твоя сътрудник.

Кейн се втурна вътре. Рамзи не му предложи да си свали палтото. По всяка вероятност агентката от магазина за карти беше изпълнила заповедта, изпращайки съобщение по сътрудника на Кейн — същия арогантен младок, който се беше държал пренебрежително с него. Информацията се отнасяше до изчезването на служителка, работила три години в канцеларията на Кейн. Привлекателна червенокоса дама от Мичиган, станала трагична жертва на сериен убиец, вилнял в района на Вашингтон. По-късно полицията откри тялото на престъпника, който се беше самоубил. Вестниците в цялата страна поместиха репортажи за трагедията.

— Жалък мръсник! — изрева Кейн. — Нали каза, че всичко свърши?

— По-добре да седнем.

— Не искам да сядам! По-скоро ми се ще да ти избода очите!

— Това няма да промени нищо — спокойно отвърна Рамзи, който много обичаше да слага сол в раната. — Последната дума пак ще е моя. Предлагам да си зададеш един простичък въпрос: все още ли искаш да станеш президент? Или предпочиташ публичното заклеймяване?

Гневът на Кейн беше съпътстван от видимо притеснение. Както винаги, гледката от вътрешността на капана е доста различна.

Двамата мъже приличаха на два гладни лъва, изправени един срещу друг в решителна схватка. В крайна сметка не издържа Кейн, който леко кимна. Рамзи го въведе в кабинета и му предложи да седне. Стаята беше малка и двамата по принуда се оказаха близо един друг. Това още повече усили неудобството на Кейн.

— Снощи и тази сутрин дойдох при теб, за да потърся помощта ти — започна Рамзи. — Молбата ми беше съвсем искрена, като към приятел. — Направи необходимата пауза и добави: — Но бях посрещнат с обидна арогантност. Поведението на помощника ти беше отвратително грубо. Естествено, той изпълняваше твоите заповеди. Мисля, че моята реакция е съвсем логична.

— Ти си едно лъжливо копеле!

— А ти си неверен съпруг и мръсник, който не се колебае да поправи грешката си, използвайки удобната смърт на един сериен убиец. Доколкото си спомням, дори предизвика обществено съчувствие по повод трагичната смърт на твоята сътрудничка, тъй като успя да демонстрираш скръб и гняв. Но какво ще си помислят членовете на семейството ти и твоите избиратели, ако научат, че малко преди смъртта си нещастното момиче е абортирало от теб?

— Няма доказателства, че аз съм бащата.

— Но беше изпаднал в паника, нали?

— Тя можеше да ме унищожи, независимо дали бебето е от мен или от някой друг. Само обвиненията й щяха да бъдат достатъчни.

Рамзи седеше с изправен гръб и строго лице. От адмирал Дайлс беше научил как да се държи, когато владее положението.

— А любовницата ти прекрасно го знаеше и можеше да те манипулира — ледено процеди той. — Ето защо потърси помощ от мен.

Кейн видимо се укроти от спомена за отминалото премеждие.

— Нямах представа какво си намислил — промърмори той. — Ако имах, никога нямаше да се съглася.

— Така ли? — изгледа го с презрение Рамзи. — Вероятно затова не възрази срещу идеята да я убием и да лепнем престъплението на сериен убиец, който отне живота си точно навреме. Доколкото си спомням, пресата аплодира тази развръзка. Самоубийството на изверга не само спести на обществото съдебния процес и екзекуцията, но и даде храна за вълнуващи репортажи. Не си спомням да си протестирал.

Рамзи прекрасно знаеше, че обвиненията на предполагаема любовница са най-голямата заплаха за политиците. Кариерата на много хора беше рухнала по този прост и елементарен начин. Няма значение дали обвиненията са недоказани или откровено неверни. Важното е, че са повдигнати. Ето защо не бива да се дават никакви поводи за упреци и съмнения в корупция.

— Когато осъзнах какво си направил, вече нямах избор — облегна се в стола си Кейн. — Кажи ми какво искаш, Рамзи.

Без „адмирал“, без дори малко име.

— Искам да заема освободилото се място в Съвета на началник-щабовете. Още днес го казах пределно ясно.

— А имаш ли представа колко хора искат същото?

— Няколко, със сигурност. Но аз освободих това място, Атос. Затова имам право на него.

Докато осъзнаваше чутото, в погледа на Кейн се появи несигурност.

— Би трябвало да се досетя.

— Казвам ти го по три причини — продължи Рамзи. — Първо, ти няма да кажеш на никого. Второ, ще разбереш с кого си имаш работа. И, трето, аз знам, че искаш да станеш президент. Според експертите шансовете ти са доста добри. Партията те подкрепя, проучванията на общественото мнение сочат отличен рейтинг, а конкуренцията ти не впечатлява с нищо. Имаш достатъчно връзки и контакти, за да набереш достатъчно средства за предизборна кампания. От свои източници разбрах, че вече си осигурил около трийсет милиона долара от различни спонсори.

— Доста си поработил — загрижено промърмори Кейн.

— Ти си сравнително млад, в добро здраве — продължи Рамзи. — Имаш пълната подкрепа на съпругата си, а децата ти те обожават. В общи линии една прекрасна кандидатура.

— С изключение на факта, че преди три години изчуках една жена от екипа си, която забременя, абортира и реши, че ме обича — горчиво поклати глава Кейн.

— Нещо такова. Но за нейно нещастие тя стана жертва на сериен убиец, който впоследствие отне собствения си живот, вероятно в пристъп на лудост. Той обаче остави достатъчно доказателства, че е извършил престъпленията, които му се приписват, включително убийството на въпросната дама. По този начин нещастието, което надвисна над главата ти, изведнъж се превърна в предимство.

Рамзи предвидливо се беше снабдил с документите за аборта, извършен в тексаска клиника, които включваха и видеозапис на събеседването с желаещата да се освободи от бременност — задължително според законите на Тексас. Въпреки че използваше фалшива самоличност и не споменаваше конкретни имена, въпросната дама признаваше пред събеседничката си, че е имала връзка със своя работодател. Детайлите не бяха много, но бяха напълно достатъчни да заинтригуват телевизионни предавания като „Вътрешно разследване“, „Екстра“ или „Шоуто на Мори“. Което, разбира се, би ликвидирало без остатък амбициите на Кейн за Белия дом.

Агентката от магазина за карти бе свършила много добра работа, намеквайки пред началник-канцеларията на Кейн, че именно тя е била събеседничката на онази жена. Бе изразила желание да разговоря със сенатора, а при отказ от неговата страна да се обади във „Фокс Нюз“. Точка по въпроса. Репутацията на Кейн висеше на косъм.

— Ти ли уби Силвиан? — вдигна глава Кейн.

— А ти как мислиш?

Сенаторът го гледаше с дълбоко презрение. Но ситуацията го притискаше, при това здраво. В душата му се бореха омраза и страх.

— Добре — предаде се той. — Мисля, че ще успея да уредя назначението ти, защото Даниълс има нужда от мен.

— Знаех, че ще се съгласиш — дари го с окуражаваща усмивка Рамзи. — А сега да обсъдим и другия въпрос.

Но очите му не издаваха нищо. Нито радост, нито симпатия.

— Какъв въпрос?

— Мисля да се включа в кампанията ти. Ще бъда напълно доволен от поста на вицепрезидент.

— Ти си луд! — изсмя се Кейн.

— Мога да те уверя, че не съм. Не е трудно да се предвиди изходът от предстоящата президентска надпревара. Трима кандидати, може би четирима. Нито един от тях не е в твоя отбор. Разбира се, в началото ще има битки, но ти разполагаш с достатъчно ресурс и огнева мощ, за да излезеш победител. След това би могъл да предприемеш традиционните ходове — или да посочиш за партньор най-силния си противник от групата на победените, или да избереш някоя безопасна и никому непозната фигура. И в двата случая няма да постигнеш нищо. При първия вариант ще вкараш вълка в кошарата, а при втория ще имаш партньор, който не умее да се бори. Би могъл да потърсиш и човек, който да привлече част от собствения си електорат. Но то ще означава, че избирателите гласуват за теб с мисълта за заместника ти, което е пълна безсмислица. По-реалистично е да избереш човек от действащата администрация, който ще ти донесе реални гласове. Безсмислено е. През 2004 г. Джон Кери постъпи точно така. Избра Джон Едуардс и изгуби изборите, включително и в Северна Каролина, родния щат на Едуардс.

Кейн се подсмихна.

— Основният ти недостатък е липсата на опит във външната политика. В тази област сенаторите по принцип нямат шансове, освен ако не положат върховни усилия. Но през всичките тези години мъдро се държеше настрана. Мога да ти помогна именно в това отношение. Там ми е силата. Ти нямаш военен опит, но аз съм трупал такъв в продължение на четирийсет години.

— Освен това си чернокож.

— Сега ли го забеляза? — усмихна се Рамзи. — Май нищо не може да убегне от погледа ти.

— Вицепрезидент Лангфорд Рамзи — промърмори Кейн, без да отделя поглед от лицето му. — Само на една крачка от…

— Нека спрем дотук — вдигна ръка Рамзи. — Искам осем години като вицепрезидент и нищо повече.

— Два мандата? — вдигна вежди Кейн.

— Естествено.

— Извършил си всичко, за да си запазиш място в историята?

— Какво лошо има? Нима твоята цел не е същата? Ти най-добре от всички знаеш какво означава това. Никога не мога да бъда избран за президент. Но имам всички шансове за кресло номер две. — Направи пауза, за да придаде допълнителна тежест на думите си. После въздъхна и смени тона. — Атос, ти със сигурност виждаш предимствата на подобна конфигурация. Мога да ти бъда безценен съюзник. И обратно — опасен враг, в случай че пренебрегнеш офертата ми.

Изричайки тези думи, Рамзи внимателно следеше реакцията на Кейн. Познаваше го много добре — безсърдечен и лишен от морал лицемер, прекарал живота си на високи обществени постове, натрупал връзки и влияние, които беше решил да използва, за да се добере до президентския пост. При това с висока доза основание, тъй като едва ли щеше да срещне особени спънки. Не ги и очакваше.

— Добре, Лангфорд — кимна Кейн. — Ще получиш своето място в историята.

Най-сетне се обърна към него на малко име. Нещата може би вървяха към успешен край.

— Мога да ти предложа и бонус — подхвърли Рамзи. — Приеми го като жест на добра воля и доказателство, че не съм дяволът, за който ме мислиш.

Във внимателния поглед на Кейн се мерна недоверие.

— Разполагам с информация, че по време на предварителните избори твой основен съперник ще бъде губернаторът на Южна Каролина. Вие с него никога не сте се понасяли, следователно битката има всички шансове да стане лична. Той има сериозни проблеми, особено в Юга. А ние не бива да забравяме, че никой не е влизал в Белия дом без подкрепата на Юга. Просто защото от там идват твърде много гласове.

— Кажи ми нещо, което не знам — промърмори Кейн.

— Аз мога да елиминирам кандидатурата му.

— Не, не! — размаха ръце Кейн. — Не искам повече убийства!

— Нима ме вземаш за глупак? — втренчи се в него Рамзи. — Разполагам с информация, която ще ликвидира шансовете му още преди да са се появили.

По лицето на събеседника му пробяга бегла усмивка. Като човек с пъргав ум той вече беше оценил предимствата на сделката, която се очертаваше. В това нямаше нищо необикновено. Кейн се славеше със своята гъвкавост.

— Ако той се оттегли, набирането на средства за кампанията ще стане далеч по-лесно — призна сенаторът.

— В такъв случай го приеми като дар от новия си съюзник — отсече Рамзи, замълча за момент и добави: — Той ще изчезне веднага след като положа клетва като член на Съвета на началник-щабовете.